Св. Терапонт – един от покровителите на София

„Искате да видите светец? – Погледнете в огледалото! Мислите, че този, когото виждате не е светец? Да, не е.. той е светец в подготовка… И как изглеждат светците? Ето, сега знаете как изглеждат” – думите са на архимандрит Софроний Сахаров и звучат дръзновено.

Има ли нужда от святост в днешния ден? Може ли днес някой да стане светец? Разказите за светии, дори когато звучат твърде приказно, са живи, истински и могат да станат непосредствена част от нашия живот. Нито един от светците не е далечна фигура от миналото, чиято прашна биография да е просто сбор от клишета.

Дали преди 501 години съвременниците на свети Терапонт Софийски не са си задавали същите въпроси?

Свещеномъченикът отец Терапонт Софийски, чиято памет Църквата отбелязва на 27 май, заедно с неговия съименник и покровител епископ Терапонт Сардийски, живял 12 века по-рано в град Сарди, Мала Азия, са причината да си зададем отново въпроса какви хора са светиите. Какви следи оставя докосването до тях. Въздействат ли ни така силно с примера си, обръщаме ли се към вярата пламенно по техните молитви.

Раннохристиянският светец Терапонт Сардийски успешно разпространявал християнството и затова бил най-жестоко изтезаван от местния управител Юлиан. Той бил затварян и подлаган на глад и жажда, воден в тежки окови до градовете Синаон Фригийски и Анкира Галатийска (старото име на днешната турска сотлица). Когато стигнали до реката Асталин, привързали съблечения страдалец за четири кола на земята и го били жестоко, докато се показали костите му и земята се напоила с невинната му кръв. Сухите колове покарали вейки, от листата на които болните получават изцеление. На 27 май 259 година св. мъченик Терапонт бил посечен с меч.

Агиографите и богословите предполагат, че свети мъченик Терапонт Софийски, убит за вярата си през 1515 г., е събирателен образ на българската святост и мъченичество в Западна България от първите години след завладяването на страната ни от османците.

Специалистите понякога спорят дали авторът на житието на свети Терапонт Софийски – Матей Граматик съчетава разказите на няколко свои съвременници в своята творба. Историята на свети Терапонт, въпреки оскъдните сведения, може да се проследи. По-късната история за неговото почитание също е свързана с дървото, на което е бил посечен. Това дърво се пази в центъра на София.

Житиеписецът Матей Граматик описва страданията на Христовия мъченик на вярата в София от 1515 г.: „Послушай! Казвам за блажения и велик светец, който наистина е свят, свещеномъченика Терапонт. Той беше жител на това място и презвитер на светата Божия Сардийска църква. От божествените писания научихме, че той, след като живя добре и с много добродетели, по време на гоненията от престъпните езичници беше затворен заради изповядването на Христовата вяра. Подир много мъки и оскърбления, окован в тежки вериги, той беше изведен от своя град и на разстояние един ден път стигна мястото, където беше посечен и прие блажената за Христа кончина. Говори се, че след посичането на блажения там, където е изтекла неговата кръв, след известно време израснал голям дъб. И сега той може да се види; ония, които отиват там с вяра, получават различни изцеления”.

Когато през 1901 г. изследователят Е. Спространов вижда отляво при входа на днешния храм „Света Петка Стара” „един грамаден дънер, олющен отвсякъде. Той е съзидан наполовина в зида. Казва се „на св. Терапонта”. Преданието гласи, че на туй дърво бил обесен тоя мъченик. Всяка неделя около тоя дънер лежат болни селяни и очакват изцеление. В турско време и умопобъркани връзвали на него и … намирали здраве” – отбелязва историкът.

Не се знае с точност кога „мъчениковото дърво” на св. Терапонтий Сердикийски е донесено в старинния храм „Св. Петка Стара”. Сега то е поставено в ниша в северната страна на притвора, над която има икона на св. Терапонт, епископ Сардийски. „Мъчениковото дърво” може би идва от мястото „на разстояние един ден път”, за което споменава житието на Матей Граматик. Преди да бъде съграден притворът, дървото се е намирало в северната част на женското отделение, т. е. по вътрешните стълби към вляво от същинската част на храма. „Мъчениковото дърво” се изнасяло в двора всяка година срещу 27 май, когато се празнува паметта на свещеномъченика.

В наше време дънерът се изнася в средата на притвора на църквата, където се отслужва всенощно бдение.
Някога „Мъчениковото дърво” престоявало отвън цялата нощ, а за него завързвали с белезници бесновати, които получавали изцеление. Вярващите са изпитвали помощта на свети Терапонт при различни нужди и здравословни проблеми, затова започнали да си отчупват и да получават частици от светинята за благословение, с което може да се обясни и неголемият размер на дънера днес.

Историята за свети Терапонт не свършва в храма „Света Петка Стара”. Старият слатински храм, който сега носи името на свети великомъченик Мина, се е казвал първоначалано „Света Троица”, а по-късно „Свети Терапонт Софийски”. Може би светият страдалец е бил посечен през 1515 година в Слатина и в престола на старата слатинска църква са вградени негови мощи? Можем само да предполагаме дали свети Терапонт е бил населник на манастира „Св. Троица”, разрушен от турците през ХІV в., за чиито развалини летописците разказват и през ХVІІ век… Да не би „Мъчениковото дърво” да е пренесено оттук в „Света Петка Стара”? Независимо от предположенията, централният и слатинският храм имат общ покровител.

Мъченик в българския език идва от гръцката дума мартис, „свидетел“. Мъчениците са свидетели за Христос, Църквата, доброто, за бащината вяра пред езичници и друговерци. България е осеяна с огнища на светостта.
Според св. Никодим Светогорец, е прието, периодът на новомъчениците да започва с 1453 г. – годината на падането на Константинопол под османска власт. За България този период започва откъм средата на ХIV век, макар това да е условна граница. Краят на новомъченическия период съвпада с края на вековете, когато ще „се допълни броят на съслужителите и братята им, които ще бъдат убити, както и те“ (0ткр. 6:11).

Светостта е историческа и реална, близка и напълно осезаема, какъвто е случаят с „Дървото на мъченика”.
Докосването до светостта е зов за святост. Светците са икони на Бога. Обратната перспектива на иконата се получава не от гледането към иконата, а от факта, че Бог гледа от нея през очите на светиите Си. Времето на иконата е време на среща. На 27 май Православната църква ни среща с един от небесните покровители на София – свети свещеномъченик Терапонт.

Снимки: Анула Христова, Весела Игнатова/www.bg-patriarshia.bg