„Трирският сандал” и други светини, свързани с апостол Андрей Първозвани

Изкачвайки се по водещата към светилището, в което според западните християни се пази хитонът на Иисус Христос, вита каменна стълба на катедралния храм „Свети Петър” в немския град Трир, със сигурност ще спреш да си починеш на просторната площадка на стълбището, намираща се точно по средата на пътя. Тук, вляво от столчето, на което седи продаващият книги и католически сувенири служител, се намира вратата с турникет в ризницата (построена в 1450 г., и отново в 1900 г.). Тук, обяснява служителят, е входът, през който се влиза срещу неголяма такса. Със специален ключ той привежда в движение метална дръжка и пропуска поклонниците, за да разгледат удивителните съкровища в ризницата и да се поклонят на светините, съхраняващи се в нея.

Катедралният храм в Триер

Самото й квадратно помещение, както и количеството на реликвите в нея, съвсем не е голямо, но затова пък в старинни реликварии зад стъклени витрини могат да се видят няколко големи християнски светини. Една от тях е неголемият преносим олтар, известен като хранилището на „трирския сандал на апостол Андрей Първозвани”.

Почитането на апостол Андрей Първозвани в Трир е засвидетелствано от началото на ІV век. Тогава, през 320 г., император Константин Велики започнал да строи катедрален храм в Трир. Неговата майка, света царица Елена (тя се смята за основателка на този Божи дом), заедно с другите уникални реликви, донесла от Светата Земя в „Северния Рим” сандала на Андрей Първозвани и го подарила на местната християнска община.

В катедралния храм на гръцкия град Патра, където апостол Андрей загива мъченически на кръста, се съхраняват светата глава на апостола и частици от автентичния Андреев кръст

Св. Андрей бил първият, който последвал Христос. Той довел при Спасителя и своя роден брат Петър. Те двамата, родом от Витсаида, ловели риба на Галилейското езеро. След слизането на Светия Дух над апостолите Андрей заминал да проповядва словото Божие в източните страни, стигнал до Дунав, преминал крайбрежието на Черно море, Таврида (Крим) и се изкачил до горното течение на Днепър. Оттук преминал през земята на варягите в Рим и се върнал в Тракия, където в неголямото селище Византия, бъдещия Константинопол, основал християнска община. Носейки на хората светлината на Христовата истина, апостолът претърпял немалко мъки и страдания от езичниците. В гръцкия град Патра, където извършил много чудесни изцеления, обръщайки неговите жители към Христос, Христовият апостол претърпял мъченическа кончина през 62 г. Преди да отиде при Господа, той, привързан към кръста за ръцете и краката, два дни учел народа на истината.

Свети апостол Андрей бил почитан не само в Трир. Разпространяващите се из Европа предания за него залегнали в основата на широко известното най-древно житие на апостола, съдържащо се в „Писмо до ахейските дякони и презвитери”, датиращо от VІ век. Същото столетие се появил и латинският превод, наречен „Деяния на Андрей”, в който бил включен и фрагмент от разказа на друг апостол – Матия, чиито мощи също се пазят в Трир. По-късно този труд станал известен под латинското заглавие „Деяния на Андрей и Матия” и залегнал в основата на съчиненията на епископ Григорий Турски „Книга за чудесата на блажения апостол Андрей” (592 г.), в което авторът свидетелства за древността на почитането на Андрей Първозвани в Галия, разказвайки за извършените от него чудеса и споменавайки храмовете в чест на този светия. А в Англия „Деяния на Андрей и Матия” през VІІІ век били преобразувани в поема за първозвания апостол.

Според предание в абатството Сент-Виктор от 1250 г. се пазел кръстът, на който бил разпнат Андрей Първозвани. Оттук през 1438 г. херцогът на Бургундия Филип Добри пренесъл частица от кръста в дворцовата капела на Брюксел. Апостол Андрей Първозвани се смятал за покровител на Бургундия и неговият кръст станал символ на тази държава. Впрочем на знамето на Шотландия също присъства Андреевият кръст, а самият апостол се смята за светец-покровител и на тази страна. Неговите мощи са се появили тук още през VІІІ век (според други данни – през ІV век). С особена почит се ползвал апостол Андрей и в Румъния, Австрия, Испания и Ирландия.

В катедралния храм на италианското градче Амалфи също се пазят частици от мощите на св. ап. Андрей. Те са донесени от кръстоносците от Константинопол през 1208 г.

В Рим Григорий Велики Двоеслов, бъдещият папа Римски, през 574-575 г. основал манастир в чест на свети Андрей Първозвани.

Светите мощи на апостол Андрей в Амалфи, Италия

За това как са се съхранявали християнските светини в ранносредновековна Европа бихме могли да узнаем от устроената през периода юни-ноември 2007 г. в три музея на Трир голяма изложба, посветена на император Константин Велики и неговата епоха. Отначало за съхраняването на християнските реликви се използвали малки бутилки от тъмно стъкло, кутийки, сандъчета или кръстове. През VІІІ век за тази цел били в употреба специални чанти, а от края на ІХ век за съхраняването на реликвите вече се използвали реликварии с разнообразни форми – от щраусови яйца, във вид на фигури, църковни здания и пр. В края на ІХ век се появяват и реликварии, които със своята форма „говорят” за това какви частици от мощи се съхраняват в тях: частиците от черепа се съхранявали в реликварий с формата на глава, частиците от ръката на светията – в калъф с формата на ръка. В този вид мощите били изнасяни за поклонение.

Под формата на реликварий от такъв тип била изпълнена и горната част от преносимия олтар на апостол Андрей Първозвани. Това е позлатеното дясно стъпало, което на няколко места е пристегнато с тънки изящни ремъчета, украсени със скъпоценни камъни. Отдалеч се създава впечатлението за стъпало, обуто в сандал, но при по-внимателно вглеждане се убеждаваш, че стъпалото е пристегнато само с ремъчета от сандал, а петата му липсва. И действително, консултат от служителите към катедралата потвърди, че реликварият с форма на позлатено стъпало на преносимия олтар на апостол Андрей Първозвани, който бил направен от майстори под ръководството на архиепископ Егберт между 977 и 993 г. пази не само сандала, както твърдят някои туристически справочници и сайтове от западните енории, но и част от ремъчето от сандала на апостол Андрей. Освен това на преносимия олтар принадлежи калъфът от жезъла на свети Петър и един гвоздей-реликварий (изработен през 993 г.), където се пази гвоздеят, с който Спасителят бил прикован към кръста.

Според преданието света царица Елена донесла в Трир именно сандала от десния крак на апостол Андрей Първозвани. Но поради това, че сандалът твърде дълго се е съхранявал зазидан в каменна стена, от него е останала само част от ремъчето.

Преносимият олтар на апостол Андрей Първозвани бил предназначен за извършване на богослужения в Трир и в други градове. Той е направен в местни работилници от благородни и трайни материали в съответствие с традициите на църковно-ювелирното изкуство в края на 900-те г.

Преносимият олтар на апостол Андрей Първозвани, както и другите скъпоценни реликварии от ризницата на Трирската катедрала, по разкази на нейни служители, периодично се изнасят за поклонение в много европейски градове. Тържественото шествие, придружаващо пренасянето на подобен реликварий, е изобразено на уникален експонат в ризницата, изкусно изработен от слонова кост от византийски резбари през V или VІ век.

В музеите в Трир могат да се видят няколко образеца на обувки от първите векове на християнството, включително и сандали. Като стана дума за последните, си заслужава да си припомним, че сандалите в апостолските времена били най-разпространеният вид обувка. Моделът им бил съвсем прост. Изрязвало се парче дебела кожа с размерите на стъпалото и се привързвало към крака с ремъци. Дълго, но вече от тънка кожа ремъче, прокарвали между големия и втория пръст на крака и го завръзвали около глезена. Или едно ремъче обхващало петата и, срещайки се с другия край, прокаран между големия и втория пръст, се свързвало с тях. Украшения на ремъците имало само у жените. Човекът, продал своето имущество, според източната традиция снемал обувката си и я връчвал на купувача в знак на това, че му предава правото на собственост, както направил родственикът на Вооз (вж.: Рут 4:7).

На краката, обути в сандали, било удобно и не било горещо, но такава обувка оставяла голяма част от крака непокрита и поради това краката винаги се покривали с прах. Преди влизането в светилището (вж.: Нав. 5:15) или в чужда къща обикновено събували сандалите, при което, по традиция, първо събували десния сандал, а после левия. Като правило да развързват сандалите, да ги събуват и да ги носят в ръце било работа на робите (вж.: Мат. 3:11; Йоан. 1:27; Деян. 13:25). Оттук, вероятно, се е появил изразът продават сиромаха за двои сандали (Ам. 2:6). Тъй като сандалите били отворени и не защитавали краката от праха, то умиването на нозете било първата услуга, оказвана на новодошлия (вж.: 1 Цар. 25:41). Да мият нозете на гостите възлагали на слугите. У първите християни умиването на нозете се смятало за дело на християнска любов (вж.: 1 Тим. 5:10). Пример за това е дал Сам нашият Господ Иисус Христос, умивайки нозете на Своите ученици (вж.: Йоан. 13:3-16).

Повече от хиляда години в Трир се пази преносимият олтар на апостол Андрей Първозвани с частица от ремъчето на сандала на Христовия апостол. Тази светиня е и забележително произведение на изкуството на средновековните майстори.  I www.pravoslavie.ru

Превод: Татяна Филева