Св. Григорий Богослов против профанацията на богословието

В наши дни няма да удивиш никого с профанацията на религиозните вярвания… Трудно е да се изброят всички съвременни случаи на профанация, съзнателна и несъзнателна. В древността на профанации е било богато движението на арианството. Против това се борел св. Григорий Богослов. Сред неговите творения е „Слово против евномианите, и за богословието първо или предварително”. Именно към него ще се обърнем. Кои са евномианите, на какво са учели? За Евномий и неговите арианстващи последователи Бог изглеждал като Същество, изцяло познаваемо от човека. (Евномий казвал: „Аз зная Бога така, както Сам Бог знае Себе Си“. И по-нататък: „Който казва, че Бог е непознаваем, не заслужава името християнин“. – Бел. ред.)*.

Оттогава изминало хилядолетие и половина, но идеята за „общодостъпния висш религиозен опит”, за „бързоразтворимото богословие” се радва на добро търсене и до днес. Типичен пример е т.нар. „богословие на просперитета“…

Категоричните думи на свети Григорий изгарят читателите: „Не всеки може да разсъждава за Бога – да, не всеки! Това се придобива скъпо и не от тези, които се влачат по земята! Ще добавя още: можем да богословстваме не винаги, не пред всеки и не засягайки всичко, но трябва да знаем: кога, пред кого и колко”.

Да разсъждава за Бога, тоест да се издигне до висшия предел на философията – богословието – може не всеки, който желае. Това трябва да се придобие с много трудове. Какви? За това ще стане дума след малко. А засега ще подчертаем, че да богословства може не всеки – иначе профанацията на богословието е неизбежна. И дори издигналият се на висотата на богословието християнин може да богословства не пред всеки човек. Иначе пак ще се получи профанация, хвърляне на бисера пред свинете, както предупреждавал Спасителят.
Трябва да избираме времето за това да говорим за богословието. Необходимо е внимателно да подбираме темите, да знаем мярката. И съвсем не поради това, че при нас има някакви езотерични „тайни доктрини”. Не, просто богословието е духовна храна и не всеки човек е способен да я усвои. И не всеки е способен да преподаде духовна храна на другите. За това трябва специално да се готвим, да спазваме мярката.
Християнското богословие съществува, защото Бог открива Себе Си на човека, но дори и в това Откровение остава някаква тайна, някаква съкровеност на Бога.

Ние можем в някаква степен да познаем Бога, но не можем да Го познаем в пълнота – ето в какво е грешката на Евномий и подобните на него наши съвременници, които се хвалят, че са в „близки” отношения с Бога.
Как човек се движи към висотите на богословието?

Св. Григорий убеждава, че да богословстват са способни „хората, които са изпитали себе си, които са водили живот в съзерцание, и преди всичко са очистили или поне очистват душата и тялото си”. Пътят към богословието започва не с изучаването на специални трактати, а с очистване на душата и тялото. Ясно е, че под очистване тук се разбира борба със страстите, душевни и телесни.

Който е запознат с православната аскетика, той помни учението за осемте главни страсти. Това аскетическо учение, между другото, пръв е формулирал пряк ученик на св. Григорий Богослов. Ако ние се опълчим както подобава срещу своите страсти и с Божия помощ преуспеем в борбата против тях, тогава, както пише св. Григорий, „биваме свободни от външната тиня и смущение, когато господстващият в нас не се слива с негодните и блуждаещи образи”. Ще трябва да поясним тази мисъл на светията.

„Господстващия в нас” свети Григорий нарича човешкия ум. За да богословстваме, трябва да преживеем благодатно преобразяване на ума.

Преди да богословстваме, трябва да очистим ума от негодните и блуждаещи образи, тоест от страстните помисли. Посредством борбата със страстите умът се освобождава от смущаващите помисли, насочени против Бога и против човека. Умът се очиства от нечистата тиня. Умът придобива самостоятелност. Той вече не блуждае, накланяйки се безсилно натам, накъдето до влачат страстите.

Този опит в православната традиция се нарича свещено безмълвие (исихия). Тъй като не намираме това название у св. Григорий Богослов, все пак тук ще споменем безмълвието. И веднага ще преминем към следващите стъпки по пътя към богословието.

Който е запознат с исихастката традиция, знае, че след покаянието и борбата със страстите аскетът се приобщава към опита на безмълвието. Свещеното безмълвие продължава да преобразява ума на човека. Умът на безмълвстващия човек е насочен не към обслужване на страстите, а към Бога. Умът не само размишлява за Бога, той издига своята мисъл от творенията към Твореца, той „започва да съзерцава”. И, което е много важно, моли се на Бога.

Молитвата към Бога от древност се е наричала „памет за Бога”. Ето какво пише за нея св. Григорий: „Да помниш Бога е по-необходимо, отколкото да дишаш… и с тази памет да издигаш себе си към чистотата. Така забранявам не да се помни за Бога, а да се богословства непрестанно; дори забранявам не богословстването, като че то е неблагочестиво дело, а безвременността, и не преподаването на учението, а неспазването на мярката”.

Паметта за Бога издига човека към особена духовна чистота. Хубаво е не само да размишляваме за Бога, необходимо е и да се молим на Бога, това е по-необходимо от дишането. В исихастката традиция се е утвърдила практика, много съответстваща на това, което описва св. Григорий. Това е практиката на често произнасяната Иисусова молитва.

У някои исихасти, занимавали се с Иисусовата молитва, с времето умът се преобразявал и се съединявал със сърцето, извършвайки молитва. У някои умно-сърдечната молитва се издигала до степен на непрестанна молитва. Някой от тези подвижници, очистили ума от страстите до степен на безстрастие, дори бил взет от Бога на по-висшите степени на съзерцанието и богословието. Това се случило с преподобния Симеон Нови Богослов.

Разбира се, св. Григорий в ІV век не споменава за цялото това богатство на опита на безмълвието. Но какво пише той? За богословие не трябва да се смята само определено религиозно учение, което може да се развива, както и всяко друго учение. Богословието се основава на живия опит от общението с Бога. Този опит се придобива с много аскетически трудове, ако Бог ги благослови. Този, който дръзва непрестанно да богословства за високото, постъпва лекомислено, профанира Христовото богословие. Той би трябвало старателно да очиства душата и тялото от страстите, да пази ума от смущение, да помни Бога, да приучава себе си към стоене пред Светинята със страх Божий. И тогава в своята мярка ще се приближи към степените на истинското богословие. | www.pravmir.ru

* Из „Богопознание и Богообщение“ на проф. д-р Тотю Коев, цитат от „Св. Григорий Нисийски,Contra Eunomium, ХI“. Източник: Pbfvt.pravoslavie.bg

Статията е публикувана със съкращения

Превод: Татяна Филева