Делегатите на Събора в Крит обсъждаха документите за брака и за отношенията с другите християни

От днешния брифинг пред медиите в Крит стана ясно, че тази сутрин предстоятелите не са се съвещавали по темите от дневния ред, тъй като са обсъждали текста на съборното Послание, което ще бъде оповестено в края на Светия и Велик събор.

По-късно днес делегатите са дискутирали текста на документа „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят“, към който някои от поместните църкви имаха най-много възражения (сред тях е и Българската църква).

Още към края на вчерашния заседателен ден бяха представени различни позиции по темата, като един от изводите, който се утвърди, е, че диалогът на Православната църква с вярващите от инославните изповедания не означава нещо повече от признаване на верската идентичност на другия, но без отстъпление от православната еклисиология.

През вчерашния четвърти ден от работата на Светия и Велик събор предстоятелите дискутираха по текста на документа „Тайнството Брак и препятствията за него“. Бяха предложени малки промени в първата част на документа, подчертавайки значимостта на семейството, изграждащо се от мъж и жена, и освещаването на любовта помежду им пред Бога чрез извършването на тайнството Венчание. Също така, в текста се акцентира върху подкрепата на семейството, която трябва да бъде оказвана от страна на епископи и свещеници чрез различни пастирски дейности.

Особено дискутирана бе темата за смесените бракове, по която някои поместни църкви бяха изразили критики. Все пак по време на обсъждането е било подчертано това, че въпросът за смесените бракове отразява пастирската реалност, в която се намират съвременните вярващи. Представени са били ситуации от различни краища на света, които изискват различно отношение.

В документа се акцентира върху двата начина, по които се подхожда към пастирските проблеми, свързани с Венчанието: акривията (стриктно следване на църковните канони) и икономията (извеждане на изключения от общото правило). Във връзка с тези теми се е утвърдила позицията, че всяка поместна църква познава контекста, в който се намира и е компетентна да приложи икономията съобразно местните условия. Подходът по икономия се отнася до особени, конкретни ситуации. Един от изводите, който се наложи от дискусията е, че съборите трябва да утвърждят правилото, отнасящо се за общите положения, при които се прилага акривията, а не за особените случаи.

Предстоятелите обърнаха внимание и на проблема за възраждане на семейните ценности. Църквата е категорична, че не приема никаква друга форма на съжителство на семейни начала, освен осветената от църковното тайнство Венчание.

Д-р Смилен Марков

В днешния брифинг, посветен на работата на Събора, имаше и българско участие. Богословът д-р Смилен Марков (преподавател в Православния богословски факултет на ВТУ), в качеството си на представител на сп. „Християнство и култура“, постави следния въпрос: „До този момент дискусиите по отношение на църквите, които не участват в Събора, както и посланията за тях, бяха отправяни най-вече към техните предстоятели. Какво би било посланието на тук представените църкви към миряните – жени и мъже, от юрисдикциите, които не са представени на Събора?“

Отговор на въпроса на д-р Марков даде отец Джон Крисавгис, координатор на Секретариата на Събора: „Прави сте, Съборът е събрание на епископи на Църквата. Има известен брой миряни, жени и мъже, които са тук в качеството си на консултанти, на сътрудници, но ключовите участници – това са епископите. Такава е традицията на провеждането на съборите. Във фигурата на епископа обаче, вярвам, всички ние (предполагам – и вярващите от тези църкви), припознаваме цялата Църква, не само клира. Затова бих казал, че посланието е отправено автоматично, ако не и основно, към вярващите. Ако диалогът е целта и методът на процеса на работа на Събора, то тогава той не може да има граници. Четиринайсет църкви бяха призовани да дойдат тук. Това е диалог, отворен към всички паства, към вярващите на всяка от тези църкви, би трябвало да е диалог, който също така е отворен и към останалия свят, дори и към невярващите. Можем да го определим като диалог на загрижеността и състраданието към всички проблеми, които среща човечеството. Не е възможно диалогът да бъде контролиран, по своята природа той е отворен към света.“

Утрешната събота е последният работен ден, когато ще се състои и заключително заседание на Светия и Велик събор в Крит.

В текста е използвана информация от Basilica.ro