Жертвите на Арменския геноцид ще бъдат канонизирани на 23 април

В края на 2014 г. в първопрестолния храм „Св. Ечмиадзин” Арменският католикос Карекин II отправи Послание по повод 100-годишнината от Арменския геноцид. В него бе оповестено, че на 23 април 2015 г. Арменската църква ще причисли към сонма на светците онези свои чада, които приеха венеца на мъченичеството в името на вярата и ще прогласи 24 април като Възпоменателен ден на светите мъченици от Арменския геноцид.

В посланието се призовава удостоеният с благодат арменски народ да превърне възпоменаването[1] на мъчениците в сила и мощ за духовен и национален живот. „С Твоята надежда, Господи, нашият народ блесна и се укрепи. Чрез Твоята светлина пламна геният на нашата душа, чрез Твоята мощ се родиха нашите победи. Създадохме, когато разрушиха изграденото от нас, живяхме, когато поискаха да ни погубят. Ти, наш Господ Бог, пожела да живее и да се издигне нашият народ, който бе осъден на смърт чрез геноцид, и да тръби и да защитава свои справедливи искания пред съвестта на човечеството и международното право, срещу пилатовото безразличие и престъпното отричане на Турция“.

Архиерейският събор на Арменската църква прие реда, по който ще се осъществи канонизацията на над един милион и половина арменци, жертви на геноцида (за периода от края на 19 в. до 1921 г. са избити 1 543 271 души).

Православният календар е изпълнен с дати, в които честваме паметта на големи и по-големи групи просияли със святост мъже и жени, напр.: Неделята на десетимата прокажени (18 януари); Събор на 12-те апостоли (30 юни); светите 42 мъченици Аморейски (6 март); светите. 40 мъченици Севастийски (9 март); светите 14 хиляди младенци-мъченици, избити от Ирод (29 декември); светите 20 хиляди мъченици, изгорени в Никомедия (28 декември). От сравнително скоро и Българската православна църква добави към сонма на светиите две големи групи с немалък, макар и неопределен брой жертви от Априлското въстание, чествани съответно – Събор на светите Баташки мъченици (17 май) и Събор на св. Новоселски мъченици (9 май).

В исторически план винаги е имало възражения към колективната канонизация, към която отношението на Православната църква е било различно в съответните исторически контекст. Например след убийството на император Маврикий през 602 г. император Фока, съзнавайки слабия дух на своите войски, се опитал да издейства от епископски събор като особена мярка за поощрение на воините – да бъдат обявени за мъченици и канонизирани онези, които паднат в битка с персите, за която инициатива знаменитият канонист Теодор Валсамон (12 век) съобщава детайли за споровете на епископата по този въпрос; мнозина се позовавали на 13 правило на св. Василий Велики – „Как да причислим към мъчениците тези, що са убивали на война,  след като Василий Велики не ги е допускал, като имащи нечисти ръце, до причастие в течение на 3 години?”. А когато много свещеници и един епископ се съгласили с императора и признали, че сами са участвали в сражения, то съборът на базата на 43 правило на св. Василий Велики искал да ги аргоса. Спорът приключил без резултат.

На 5 октомври 610 г. Фока е свален от Ираклий, който с постоянния си съветник и близък приятел патриарх Сергий (610-638 г.) винаги подчертавал религиозния характер на войната с Персийската империя. След окончателната византийска победа през март 631 г. и освобождаването на Йерусалим от езичниците на 14 септ. Св. Кръст бил върнат в св. Град. Неслучайно император Ираклий станал легендарен герой и през 12 в. бил сочен за идеал на кръстоносците от френския хронист Гийом Турски.

Векове по-късно, след смъртта на имп. Роман II Лакапин, регентката на малолетните Василий II и Константин VIII императрица Теофания се омъжва за главния военачалник, доместика на империята Никифор Фока (963-969), воин-аскет, чийто духовен отец бил преп. Атанасий Атонски, основател на Великата Лавра на Атонската Света гора. Наричан бил „Бялата смърт за сарацините”, понеже главното свято дело на новия император бил войната с исляма. Той считал, че всички убити в тази война трябва да се причислят към лика на мъчениците. Църквата обаче не приела неговото частно мнение. Неговият наследник на императорския трон, Йоан Цимисхий (969-10/11 дек. 976 г.) продължил блестящите му военни кампании: в 971 г. превзел Велики Преслав и освободил от руски плен българския цар Борис II; а след нападението срещу Антиохия (971 г.) Византия подновила през 972 г. войната против мюсюлманите на Изток, което по същество било и Първият Кръстоносен поход в историята.

* * *

На 30 март 2015 г. Пловдивското журналистическо дружество „Европрес” излезе с Декларация, в която остро осъжда насилието над арменския народ, извършено преди век и го квалифицира като най-голямото престъпление срещу човечеството и цивилизацията в началото на ХХ-ото столетие: „Геноцидът е организирано унищожаване на хора. За да се случи всичко това, е необходимо централизирано планиране и вътрешен механизъм за неговата реализация. Това превръща геноцида в държавно престъпление, тъй като само държавата като юридически субект разполага с всички ресурси, които могат да се използват за осъществяването на такова пъклено дело”.

Общоарменският благотворителен съюз „Парекордзаган” – клон Пловдив обяви и конкурс за литературно произведение: проза, есе, стихотворение или драматургия, посветено на 100-годишнината от Арменския геноцид, като наградените творби и автори в изброените четири категории ще бъдат обявени днес – на 17 април, на сайта и фейсбук страницата на организацията.

ОАБС „Парекордзаган” – клон Пловдив, Пловдивското журналистическо дружество „Европрес” и културната общественост в града заявиха, че се присъединяват към международната инициатива на Международния фестивал на книгата – Берлин 2015, и Лепсиусхауз – Потсдам, като в Етнографския музей в Старинен Пловдив, на 21 април (вторник), ще се проведе литературно четене на арменски писатели и поети, между които Сиаманто, Гомидис, Хрант Динк, Варужан Восганян, Забел Есаян.

Наскоро бяха публикувани и документи, свидетелстващи за помощта на Ватикана за арменците по време на геноцида. Архивите на Ватикана показват, че Католическата църква нееднократно се е опитвала да помага на арменците, подложени на гонения в Османската империя. Йезуитското списание „La Civiltà cattolica“ вече публикува част от архивните документи. В годините на „Великото зло“ (както арменците назовават геноцида от 1915-1922 г.) Ватиканът неведнъж е оказвал материална помощ на бежанците. Среди документите са и две лични писма на папа Бенедикт XV (1914-22) до султан Мехмед V (властвал в периода 1909-1918 г.), датирани от септември 1915 и март 1918 г. Преди време публично достояние станаха и документи, свидетелстващи за посредническата дейност в полза на турските арменци, осъществявана през втората половина на XIX век от папа Лъв XIII. [2]

Церемонията по канонизацията ще се състои в „Ечмиадзин“ – седалището на Арменския патриарх, в близост до Ереван, като се предполага, че тя ще започне в 16 ч. и ще завърши в 19.15 ч., символизиращ паметната 1915 година. В деня на канонизацията камбаните на всички арменски църкви по света ще бият 100 пъти в памет на новопровъзгласените мъченици за вярата.

Българска църковна делегация, представлявана от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, от Русенския митрополит Наум и от отец Василий Сарян от столичния храм „Св. Преображение“, също ще присъства на историческото събитие по канонизацията на загиналите арменски християни (бел. ред.).

Бележки

1. Срв. в-к „Парекордзагани Цайн” (билингвистичното издание „Благотворителен Глас”), бр. 1, Пловдив, ян. 2015, сс. 1, 7.
2. Източник: 316NEWS – март 2015; http://316news.org/novosti/vatikan-pomogal-armyanam-vo-vremya-genocida-opublikovany-dokazatelstva/, по материали на www.invictory.com.