„Съборът се обръща към човека от третото хилядолетие“

На 20 юни – Деня, в който Църквата чества празника на Светия Дух, в Православната академия в Крит делегатите на Светия и Велик събор се събраха за първото си заседание. Встъпителното съвещание започна с молитва и с тропара на Петдесетница.

В началото Вселенският патриарх Вартоломей представи писмата, получени от предстоятелите (Антиохийския и Руския патриарх) на две от четирите поместни църкви, които отказаха участие в Събора, в отговор на отправената към тях покана от предстоятелите, участващи в Събора. Двамата заявяват, че се намират в невъзможност да участват, но молитвено ще съпътстват работата на Събора.

Във встъпителното си слово Вселенският патриарх Вартоломей отбеляза, че не е съществувала възможност да отлагане или отмяна на Събора, поради нуждата от решаването на належащи богословски въпроси, като допълни, че не е изключено в недалечно бъдеще да последва друг събор, в който да участват и отсъстващите четири поместни църкви. „Съборът се свиква за целия Божи народ, за целия свят“, отбеляза патриархът. Решението на църквите в България, Антиохия, Грузия и Русия да не участват в Събора той нарече „неприятна изненада“, която е дошла след като представителите на тези поместни църкви са изпратили пълен списък със своите делегати за Събора и са били направени хотелски резервации. “Накърнявайки единството, ние нараняваме себе си. Не трябва да се държим като федерация или съюз от църкви. Ние сме Една Църква, и каквито и различия да имаме, те се решават само на Събор. Всеки удар срещу съборността е удар срещу същността на нашата Църква”, каза патриархът. “Съборът в Крит не повтаря нито Вселенските събори от първите векове, нито Втория Ватикански събор. Неговият формат е уникален, тъй като се свиква през 21 век”.

Ето и някои от важните акценти в словата на част от православните предстоятели:

В речта си Кипърският архиепископ Хризостом сподели, че отсъствието на някои поместни църкви не омаловажава значението на този Събор. „Според мен вътрешноправославните противоречия, които се дължат на етнофилетизма, бяха основната причина за дългата продължителност на подготовката за събора. Етнофилетизмът е този, който не допускаше да стигнат до Събора въпросите за автокефалията и диптисите. Също така, етнофилетизмът е причината за не дотам каноничното решение, което бе дадено по въпроса за диаспората”.

Атинският архиепископ Йероним каза: “Съборът се бори да подчертае необходимостта от единство в един разделен и разпокъсан свят… Този Събор се обръща към света, към човека от третото хилядолетие, обаче не просто като преповтаряне на някакъв израз от музейното миналото, а като откровение. Призвани сме да потвърдим, че Съборът изразява духа на едната, съборна и апостолска Църква, да проповядваме мисионерски нашето служение, като уважаваме особеностите на всяка поместна църква, но,

уважавайки църковните различия, да не се отчуждаваме

Светият и Велик събор изисква да пожертваме нашите лични стремежи…“. Той добави още, че изразяването на различни възгледи и позиции е законно и съвсем уместно в рамките на съборността, затова и пред онези, които отказаха участие, е поставена отговорността, макар и в единадесетия час, да дадат отговор чрез подписването на финалните решения.

Архиепископът на Варшава и цяла Полша Сава призова: “Трябва да работим под внушението на Светия Дух, а не под внушението на човешкия дух, това е величието на съборността в Църквата… Приемането на решенията от Великия събор не трябва да ни води до разочарования, а напротив, трябва да бъде пример за всички. Да помним думите на апостол Павел, който ни задължава да разпространяваме словото на любовта”.

Румънският патриарх Даниел се обърна към събранието с думите: “Автокефалните църкви изразяват естествената за тях апостолска свобода… Естествено за тях е и да се изразят по всички въпроси, които имат общо със съборността и съборната природа на Православната църква… Съборът не трябва да формулира нови догмати, нито нови канони, а да придобие значимост, давайки отговори на съвременни проблеми и предизвикателства, свързани с пастирската дейност и мисията на Църквата. Защото основната цел на Църквата е спасението на човеците и насочването им по пътя на светостта, тоест постигането на вечен живот в любовта и светлината на Царството на Светата Троица…“

В изказването си Сръбският патриарх Ириней заяви: “Приветствам това благословено Събрание от името на клира и народа на Сърбия. Събрание, с което се изпълват очаквания в продължение на много десетилетия. Сръбската православна църква се радва за този Събор, в който се изразява единството на Православието. Мое лично желание и молитва бе да се намират в Крит всички църкви, но много от тях имат конкретни причини, поради които отсъстват, макар да вярвам, че накрая тези причини няма да са пречка, за да изгрее слънцето на правдата”

Снимки: Basilica.ro; Panorthodoxcemes.blogspot.com

Превод и подбор от гръцките медии: Мартин Ганев