Темата за Христос в историята е предизвикателство пред библеистите

От 10 до 13 септември в Белград се проведе Международна библейска конференция на тема „Христос от свещените повествования“. Тя бе по повод откриването на Библейския институт към Православния богословски факултет на Белградския университет, както и в чест на дългогодишния професор по Свещено Писание на Новия Завет епископ д-р Ириней (Булович), който излиза в пенсия.

По време на конференцията бяха прочетени доклади от изтъкнати библеисти от различни християнски конфесии (православни, католици, старокатолици и лутерани). Докладите бяха свързани основно с евангелската христология, но имаше и такива, които бяха насочени към пророческата традиция и христологията на св. апостол Павел.

Подобни срещи предполагат избор на различни подходи при разглеждането на поставените проблеми. Прави впечатление желанието за диалог и търсенето на нови научни предизвикателства и богословски хоризонти. Лекторите бяха отворени към критични бележки в името на по-добрите резултати. Според мен подобен тон е за предпочитане пред грубия фанатизъм (без значение към кое вероизповедание принадлежи), който почива на самодоволното убеждение за непогрешимост.

Вероятно отвореността към мнението на другия се дължи на дълбокото убеждение за сложността на поставения проблем. Темата за Христос в историята (без значение дали ще я наречем свещена, спасителна или дефинирана по друг начин) е сериозно предизвикателство пред всеки изследовател на библейските текстове. Срещата между традиционните догматични формулировки и новите подходи към библейските текстове остава все така сложна. Историко-критичният метод, който доминира в съвременните библеистични изследвания, често става причина за релативиране на свещените текстове и тяхното отваряне към различни решения. За мен беше важно отново да видя как различните традиции гледат на важните въпроси, свързани с образа на Господ Иисус Христос. До каква степен историческият прочит ще разголи традиционната христологията на Църквата и ще я сведе до христология отдолу (Иисус Христос като обикновен човек)? Тези проблеми намират различни решения, които остават неизчерпателни. Вероятно липсата на изчерпателност ще остане присъща за богословските търсения.

Опитите обаче да се докоснем до човека Иисус оказват дълбоко въздействие върху човешката душа. Ние, православните, често сме склонни да съзерцаваме Бога Иисус, изпускайки от внимание „обикновените” събития, действия и думи от живота на Спасителя. Богословите се опитват да си обяснят Божието домостроителство в Иисус Христос като прибягват не само до библейските текстове, но и до тези свидетелства, които не са залегнали в Библията. Образът на Господ Иисус обаче минава покрай тях, за да изпъкне със Своята уникалност. Мисля, че ние трябва да прегърнем уникалния Иисус, „Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; но понизи Се Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек; смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна” (Фил. 2:6-8). Това снизхождане на Бога сред нас, въпреки опитите на изследователите да открият неговото основание, е изключителна раннохристиянска вероизповед.

На снимката (в левия горен ъгъл) се виждат и българските участници в конференцията – проф. д-р Иван Желев и прот. д-р Теодор Стойчев.

Новооткритият Библейски институт към Православния богословски факултет на Белградския университет

Снимки: www.spc.rs