За мястото в душите ни

Има ли място за Бог в нова Европа? Защо е необходимо да се задава този въпрос? И за какво място става дума? Поредният изграден или реставриран храм, поредното поклонническо пътуване или привличане на нови последователи на християнството?

За мен мястото на Бог е и в самите нас – няма нужда от показност, няма нужда и от афиширане. Връзката с Него се осъществява от самата личност, която изпитва нуждата да се свърже с нещо по-велико, по-необятно и може би дори и необяснимо. Бог е в сърцата и душите на хората, които изпитват потребност от Него и от това Той да чуе молитвите, разкаянията, надеждите и благодарността ни.

Все по-често в наши дни се наблюдава една тенденция – трудно ни е да се зарадваме за успеха на някой друг, трудно ни е дори и да благодарим на хората около нас, които ни помагат. Връзката с нещо по-висше от нас е тази, която пази човещината у хората – както често се получава най-невероятното дава отговор на най-логичното. Много от нас са готови да премълчат позитивното си мнение, но ако трябва да хулим и наказваме, скрупулите и притесненията изведнъж изчезват от нас. Старите хора казват, че „трябва да имаме страх от Бога“. Мъдро казано. И на място. Замислете се колко пъти сте виждали човек, който да помисли преди на нагруби някой на пътя? А сега си помислете колко пъти сте видели някой, който да ви благодари за нещо малко, което сте направили за него?

Голяма част от хората забравят, че зад всяко дело – било то добро или зло, стои някой или нещо, а както отново старите хора казват: „Някой гледа от високо и вижда всичко“. Липсата на страх от това, че някой ще те съди за моралните ти престъпления, води до липса на страх и в извършването на физически и психически такива. На такива ситуации ставаме свидетели много често и в иначе спокойната Европа. Европа, в която хората уж са спокойни и уравновесени и само ние, балканските народи, сме като една глътка пенливо вино на фона на спокойното тежко червено европейско вино.

Замислете се, че районът на Балканите винаги е сочен като едва ли не район, населен с хора, които са назад с възприятията, назад с новите технологии, в сравнение със Западна Европа. Тук винаги сме били определяни като наследниците на Бай Ганьо с типичните за него маниери и държание. Замислете се обаче, че в иначе изпълнената с изтънчени нрави Западна Европа, хората биват определяни като студени, недоброжелателни и саможиви. Това до известна степен може би се дължи на факта, че все пак ние изповядваме православната вяра, а те католическата и протестантската, които като деноминации са се отдалечили от апостолските истини и благодат. Множество от позволените при нас обичайни неща, там са „нездравословни“ за вярата и строго се следи за спазване на интересите на деноминацията.

Може би поради тези факти се получава и разликата в държанието на населението на континента. Западните европейци са по-сдържани, по-консервативни, докато ние сме по-емоционални. Важното е, че навсякъде запазването на семейните устои е неделима част от бита на хората и стремежа към семейна идилия и щастие е необходимост и стремеж на всяко европейско семейство.

И ето как става ясно, че място за Бог в нова Европа има, не защото някой специално го е отредил, а защото хората продължават да изпитват потребност от Бога. Без значение къде си, Бог е един и може да му се помолиш в момент на нужда или да му благодариш в момент на възход. Много хора се обръщат към Него в най-тежките си моменти и дори самото усамотение води до успокоение на душата. Фактът, че хората всеки ден изпращат молитви към Него, показва, че мястото Му в душите ни се пази и че Той е важна фигура във всеки един християнски дом.

В забързаното ни ежедневие често отделяме малко време за посещение на храма, но няма как всеки един от нас, било то само наум, било то за минута или две на ден да не изпита потребността да се свърже с Бог и да изрази емоциите, които го вълнуват. В динамичния ни свят рядко остава време и за споделяне с близките хора, поради пленилия ни битовизъм, но връзката с Бог може да се изгради само от нас самите. Всеки един може да я направи и на удобно за него време и място, без да трябва да се съобразява с когото и да било. Разбира се, трябва да се стараем по-често да посещаваме православните храмове и литургии, което е гаранция, че сме част от Църквата. И ние като част от европейското семейство не сме по-различни от тях, имаме същите проблеми, живеем еднакъв живот – във все по-глобализиращия се свят навиците и ежедневието на хората стават все по-еднакви и по-еднакви.
Но въпреки всичко, твърдя, че в Европа има място за Бог. Това място е и в самите нас.

Надежда Вишева e студентка в СУ „Св. Климент Охридски“, магистърска програма екология.