Християнство и модерност

 XXI век. Епохата на компютрите, интернет и бързата информация. Време, в което всеки ден откриваме някаква тайна на нашия свят. Време, в което животът ни става все и все по-удобен, защото създаваме постоянно нови машини с все по-големи технически възможности, за да работят вместо нас. Науката и техниката напредват много бързо, а с тях напредва и нашето знание за света и за другите хора.

Разбира се, че имаме право да се гордеем с нашите постижения, които наистина са големи. Но всичко това, което хората са придобили, особено през последните десетилетия, носи със себе си една голяма опасност. В момента всички тези постижения могат много лесно да ни накарат да мислим, че нашето знание е неограничено, че този свят вече няма тайни за нас, че можем да се справим във всяка ситуация.

С тази сигурност, която става все и все по-популярна сред хората, е свързано още едно нещо. Много хора са влюбени в модерното и се отказват от всичко, което според тях може да бъде наречено немодерно или старомодно. Така се отказват от собствената си култура, традиция, история и религия, и изобщо от всичко, придобито от предишните поколения. Те отхвърлят корените си като нещо скучно, неинтересно и нямащо почти никаква стойност.

Това е наистина сериозен проблем, особено в Северна Америка и Европа, по-точно в богатите държави, където се развива свободно „западната култура“. Една от главните черти на тази съвременна култура е отричането на религията. Богатите общества създадоха този културен модел, който през глобализацията става популярен и модерен в другите страни, като образец за това как трябва да изглежда модерната култура и стил на живот.

За този нов модел голямата роля и стойност имат парите. Събирането на пари и напредването в кариерата е една от най-големите и най-важните задачи на всеки човек. Май никой вече не помни, че отдавна западните граждани имат доста добри заплати, за да си живеят спокойно и да могат да си позволят не само това, което им е необходимо, но и доста удоволствия… Важно е да имаш още повече, да можеш да си позволиш всичко това, което пожелаеш… дори ако заради това ще изгубиш нещо друго… Дори ако няма да имаш време за семейството си и приятелите си. Нищо, че старата пословица казва „Щастието с пари не се купува“.

Другото нещо, което предлага тази културна система и което има в нея голямо значение, е свобода. Смята се, че тя е неограничена, че всеки може да прави всичкo, което поиска, и че свободата на всеки човек е приоритет. Много е добре, когато се помни, че всеки има право да прави това, което реши, но е лошо и опасно да забравяме, че това право има своите граници. Всъщност свободата на един човек има винаги своя край там, където започва свободата на някой друг. И нищо не може да промени това. Нищо не ни дава право да раним другите, дори нашето собствено „Аз“. Жалко е, че все по-често хората забравят за това, или буквално се отказват от това…

Със свободата е близко свързано още нещо – удобството. Човек, който е свикнал, че не му липсва нищо и който вярва, че му е разрешено да прави това, което иска, търси най-удобен, най-лесен и най-приятен начин да живее живота си. Много често се интересува само от своята изгода, а забравя да види другите, които искат да му подарят своето време, внимание и приятелство. Дори ако ги забелязва, често се случва така, че го е срам да каже „благодаря“… „Модерният“ човек използва не само машините, които създава, но и ситуациите и други хора, но сам все и все по-рядко помни за тях… Изисква от всички, освен от себе си…

Ако приемем такава гледна точка на темата, вече става напълно ясно защо при този културен модел, модела на богатите общества, хората се отказват от религията и от Бога изобщо. Това се случва, защото всяка религия, всяка форма на вярата има своите правила и изисквания, които човек трябва да пази. Много често тези правила са абсолютно противоположни на това, което ни показва съвременната пропаганда. В Европа този проблем е свързан основно с християнството, което е било главната религия на тези земи през вековете в различни форми. Християнската вяра ни учи, че да се вярва в Бог не е достатъчно за човека, че той трябва да действа съгласно с Божиите заповеди и да помни, че тук, на тази земя най-важното нещо е да показва своята любов към другите хора, да се грижи за тях, и да умее да сподели своята собственост с тях.

Бог, Който изисква от човека неговото време, внимание и сили; Който учи, че този живот е само пътят, по който вървим, за да получим другия, вечен живот; Който казва, че богатството и удоволствията не дават нито щастие, нито спасение, а обратното: човешката свобода е ограничена и нищо не ни дава право да раним, или да използваме другите, за да получим нашата цел; такъв Бог пречи на идеалите на съвременната културна система. Не е нито искан, нито нужен.

Затова все повече хора стават атеисти или се опитват да създадат новия образ на Бога. Този измислен Бог не изисква нищо, не дава никакви заповеди и позволява на човека да постъпва така, както му харесва.

Дали всичко това означава, че вече няма място за Бог и за християнството изобщо в съвременна и съединена Европа? Отговорът може да бъде изненада. Не е така.
Трябва да помним, че все още има големи религиозни общества, повечето от тях са християнски, пълни с вярващи хора. А докато има дори една душа, на която й трябва Бог, дотогава не може да се каже, че наистина няма място за Него. Струва ми се, че даже и после няма да може да се каже това, защото дори атеистите трябва да признаят, че религиите, особено християнството, е било отдавна една от колоните на европейската култура, заедно с постиженията на древните народи, главно гърците и римляните, и че е имало голяма роля при възстановяване на тази култура, и че без Него никога тази култура не би изглеждала така, както сега…

Дорота Трела е студентка в Ягелонския университет, Полша, специалност българска филология, I курс.