„Вярвам, за да разбера“

Както в миналото, така и в настоящето Европа продължава да бъде катализатор на промени, които внася всяка една държава за прогреса на своето общество. Издигайки във висш идеал сребролюбието¹, превръщайки го в символ-верую на всяко едно поколение, се опитва да заличи онези християнски ценности, които векове наред са ни съхранявали, а християнската религия е била единственият стожер в живота на вярващия.

Днес хората са опиянени от това „да имат“ и „да бъдат“, което на практика ги е накарало да забравят, че са временни на този свят, защото нищо сътворено не е вечно и всяка истина е сътворена, освен първата². Избрали да бъдат егоцентрици, заменяйки богоцентричния светоглед с антропоцентричния, като че ли ни връщат към онзи период от човешката история, наречен Ренесанс. Общество, което разрушава нравствените устои, погазва християнски догми, за да служи на света на предметите в стремежа си да се издигне в меркантилния свят, е общество, вървящо към страшната „Геена огнена“.

Урбанизираният и технологично променящ се европейски свят е наложил като модел на поведение на съвременния човек консуматорството, определяйки за основен принцип притежанието, с което замъглява съзнанието и ражда духовната нищета. Макар и регламентирани в харта, основните европейски права на практика не се спазват, какво остава за изповядването на християнските ценности в европейския модернистичен свят?! Нужно е създаването на „симфония“ между държавата и църквата. Изграждането на балансирани отношения на партньорство между държавата и църквата, при които се запазва и не се нарушава различието на техните специфични сфери на политическа и религиозна автономия.

Сътрудничество, основано върху принципите на свободата на личността, свободата на съвестта и вероизповеданието, зачитането на човешките права и поддържането на справедлив обществен и правов ред, ориентиран към общото благо в едно плуралистично гражданско общество. В едно общество, което е засегнато от бездуховност, не може да има нормално функционираща политическа система, не може да се създаде икономическа среда за задоволяване на материалните потребности, не може да съществува спокоен начин на живот за хората. Ролята на Църквата във времена на политическа и духовна криза е да търси правилен подход, за да обоснове ролята на християнството в живота на личността и значението му за постигането на онази висша мъдрост и нравствено усъвършенстване на душата, да създаде представа за религията като култура и да опровергае зародилия се в човешкото съзнание образ за Православието като нещо консервативно, националистическо и обърнато към миналото. Именно във времена на криза се извършват и най-дълбоките промени.

Църквата като религиозна институция не бива и не трябва да натрапва религията, проповядвайки да убеждава и да съпътства търсещия духовно умиротворение. Човек се ражда с правото на избор, затова вяра никому не може да бъде налагана, право на Бог е да избира вярващите. Ние сме сътворени разумни, свободни и естествено склонни към добро. Доброто е нормата на битието, това което трябва да бъде (т.е. ако заема отреденото му от Бога място). Това означава, че ние винаги и при всички обстоятелства сме образ Божи. Ние като Божии чeда, чрез свободната си воля трябва да намерим пътя към спасението, който е единствено и само чрез вярата си в Бог. „Вярвам, за да разбера“³. Истинската свобода се изразява в свободата да останем духовни. Свободата от греха е онзи стремеж на хората в обществото, който често се насочва в посока на материални, консуматорски интереси. От своя страна последните ограбват силата на духа и водят до дефицит на свободата, на свободната воля. Хората се самозаробват, за да могат да бъдат заробени и от други.

Единствено с Божията помощ човекът би могъл да се освободи от зависимостите на съвременния свят, които имат една единствена цел – да го превърнат в роб на човешката, а не на Божията воля. Макар и толкова различни, етнокултурни и мултирелигиозни, ние представляваме едно цяло и се подвеждаме под общ знаменател – човечество, за всички нас „ С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.“ (Притчи 3:19). Отвориш ли сърцето и разума си за Истината, ти ще се доближиш до Бог, защото „Блажен е оня човек, който е намерил мъдрост. И човек, който е придобил разум..“ (Притчи 3:13). За да разбереш Истината, трябва да четеш Божието слово с разбиране, но преди всичко свободно, търпеливо и смирено. Бог, Който е вечната и неизменна истина, е отредил моето място в сътворения свят, пред-задал е нормата на моя живот и моят живот ще бъде живот – в истината. „Съдбата води желаещия и влачи нежелаещия“, пише Аврелий Августин, затова за да разбереш същността на своята екзистенция, бъди желаещ и търсещ в отговорите на вечните въпроси.

Бележки

1. „Корен на всички злини.“ (Тим 6:10).
2. Следователно само първата истина е вечна, т.е. Божествената. От което така също става ясно, че само една истина – която е в Бога и която е Богa – е вечна и неизменна.
3. „Credo ut intelligane“- Augustine.

Ивелина Петкова e студентка в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност архивистика и документалистика, III курс.