В нова Европа имаме нужда най-вече от Бога!

На пръв поглед в нова Европа има място за всички и всичко. На територията на Стария континент живеят толкова много хора с различно вероизповедание, цвят на кожата или политическа принадлежност. Независимо какви са, те са част от голямото европейско семейство. За да могат да живеят заедно и да формират общност, имат нужда от нещо, което да ги обединява. Няма как да твърдим, че границите на страните, които населяваме, ни превръщат в семейство. Необходимо е по-сериозно средство. Кое би могло да бъде то?

Езикът се явява обединител, но много често той е този, който разделя хората, поставя между тях невидими, но достатъчно здрави стени. И отново се връщам на въпроса какво сплотява хората? За да се възприемат като едно голямо семейство, е нужно по-силно оръжие от териториалните граници, езика или цвета на кожата. И именно религията се оказва най-силното обединяващо средство. Всички са равни пред Бог и търсят сила и помощ от него за делата си, всеки може да сгреши, но е нужно да се покае и в такива моменти осъзнаваме колко сме зависими от него. В динамичния свят, в който живеем, все по-осезателно имаме нужда да вярваме в чудесата Божии.

Има ли място за Бог днес? Той е Обединителят на разединилите се, Показващият верния път, Всемогъщият, Този, Който дава на всекиму дължимото. Осъзнаваме или не, всички ние сме родени на тази земя, за да живеем, израстваме, помъдряваме и остаряваме. Но много често именно животът е този, който ни събира и разделя, среща и отдалечава един от друг и това се получава, защото хората имат някакви различия помежду си, които не могат да бъдат преодолени. Но само на пръв поглед изглежда така, защото забравяме, че на този свят трябва преди всичко да бъдем хора, а отдаваме внимание на съвсем дребните несъвършенства на тези около нас. И Бог е Този, Който ни показва колко погрешно е нашето мислене, изпращайки ни различни житейски изпитания, за да ни покаже, че не сме прави или за да ни накара, сами да прозрем истината за случващото се около нас. Без неговата сила няма да можем да разберем кога и къде грешим, няма да се вслушваме в думите Му, няма да намерим сила, която да ни помогне да превъзмогнем различията и да се обединим. И поради всички тези причини можем да твърдим, че дори и в нова Европа няма по-голяма сила от Божията. Няма по-голяма от Неговата мъдрост, няма по-точна от преценката Му, защото Той дава на всекиму дължимото.

Защо Бог е толкова важен днес? Живеем в свят, в който хората страдат от материалната оскъдица, като именно тя е на път да ги превърне в духовно бедни хора. Социалното неравенство гради невидими, но достатъчно здрави стени между богатите и бедните, а на този свят всички трябва да са равни, защото са хора като мен и вас. Ние, като част от голямото европейско семейство, трябва да бъдем против това несправедливо положение, тъй като сме родени на тази земя, живеем на нея, но всекидневно сме принудени да понасяме житейските несгоди.

Рядко се замисляме колко голяма е Божията сила! Съзнаваме ли или не, Господ е всевиждащ. Той не иска между хората да има различия и непреодолими прегради. За него е важно хората да бъдат равни и всички да живеят в мир и любов. Според християнските вярвания трябва да се опитаме да превъзмогнем различията си, тъй като всички сме хора. Това за съжаление се реализира много трудно, тъй като човешкото око е ненаситно. То иска още и още, мислейки, че неговият ближен притежава повече, отколкото му се полага. Така митът за равенството е изначално нарушен. Каквото и да се случи, ние вечно ще преследваме измамното усещане за материално и социално благополучие, без да осъзнаваме, че истината е някъде другаде. Къде точно? Човек никога не трябва да държи на материалните неща, а да се стреми към онези, които са истински ценни, да търси стойностното и значимото. В динамичния свят, в който живеем, кое е то? В Новия Завет е казано: „И тъй остават тия трите – вяра, надежда и любов. Но най-голяма от тях е Любовта“. За Него са важни тези три сили, като никъде не поставя на преден план парите, защото осъзнава, че са моментна магия, в която вярваме. И докато те съществуват, все ще има страдащи хора. Бог отправя своя призив към хората: „Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори, защото всеки, който иска получава, който търси, намира и на този, който хлопа, ще се отвори“, знаейки, че човекът се стреми към съвършенство и иска да постигне колкото се може повече.

Бог мисли за всеки и всичко. Той не изоставя нуждаещия се от помощ, не обръща гръб на изпадналия в беда, иска да научи хората на всеотдайност към ближните. Това проповядва християнството – да помогнеш, защото един ден ти можеш да имаш нужда от помощ. На това ни учи Господ, тъй като дори и в XXI век най-важен си остава ближният. И затова ни казва: „Който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, когото не е видял“ (Йоан 4:20). Той иска да изпита вярата ни, да ни даде различни житейски уроци, да ни направи по-добри към ближния и по-всеотдайни. Господ иска да ни накара да послушаме сърцето си, да се вслушаме във вътрешното си Аз и да осъзнаем колко ценна е любовта във всичките й измерения. Важно е да обичаш, защото това е най-святото чувство, а любовта е безгранично широка и самоотвержна, вечна, духовна, чиста и необятно силна. За нея Господ казва, че е „свръзка на съвършенството“ (Кол.3:4). Със своите думи има за цел да ни убеди, че притежаваме най-ценното, докато хората, водени от стремеж за пари и власт, се избиват, за да притежават онова, което другите имат. Те грешат. Имат най-ценното, но не го осъзнават. Стремят се към нещо илюзорно, докато в сърцата им няма и капка любов. В Библията пише, че когато липсва такава любов, човекът е безводен облак, безплодно дърво (вж. Иуд. 1:12).

В нова Европа имаме нужда най-вече от Бог. Той трябва да влее разум сред хората, които са обзети от какви ли не желания и изкушения, да помири бунтуващите се, да ни научи да бъдем милосърдни. В нашия век повече от всякога имаме нужда от Неговите мъдрости и благодат. И докато тях ги има, нова Европа ще продължи да съществува, а страните на Стария континент ще бъдат едно цяло!

Анита Николова е студентка в СУ „Св. Климент Охридски“, магистърска програма преводач редактор, 23 год.