На тази земя и този свят ще се намери местенце за всекиго, дори и за Създателя им!

За Бог има място в нова Европа, винаги е имало. По един или друг начин Бог винаги е бил на мястото си – дълбоко в умовете и сърцата ни, независимо колко неща, събития, случки и предмети ни разделят или отдалечават от Него като усещане. Бог ще бъде винаги с нас и ще ни дава съвети под различни форми – като наш вътрешен глас, като усещане, под формата на интуиция или непознатото дори и за учените „шесто“ чувство.

Според мен не напразно в Европа е започнал преди много години един процес на обединение на хората, живеещи в различни държави. Процес, който има за цел да намери общото между различните! Този процес е бил продиктуван от желанието за сближаване и добруване между хората. Това е създаването на Европейския съюз, международна организация, която има за цел да направи живота на хората, живеещи на континента, по-добър, по-приятен, по-развит, по-благ. Именно идеите на Бог дават този тласък за търсене на начин за съединение. Идеите за добро, за съпричастност, за състрадание, идеята да помагаме, когато насреща ни има човек, който е в нужда. На всички тези важни човешки чувства и поведения ни учи Бог с посланията, които отправя към нас в Библията.

Все пак как да определим дали Бог има или няма място в нова Европа, ако има такова, то къде Му е мястото и на каква площ се простира това място? Ако пък няма, тогава защо и как се е стигнало до това, че Самият Бог да няма място на тази земя.  Към нас е отправен провокиращ въпрос, който ни кара да се замислим наистина много дълбоко в същността на съществуването и реалността, в която сме се озовали, независима дали имаме желание или нямаме. Трябва да дадем отговор за нещо, което никой не е виждал, вкусил, помирисал! Или някой може би е виждал, вкусил, помирисал или докоснал физически Бог? Съмнявам се това да се е случвало на някого в целия свят дори и за миг, в противен случай би била истинска сензация и новината за това ще се разпространи по всички световни медии със скоростта на светкавица.

Можем да дадем отговор на въпроса, след като надникнем и прогледнем вътре в себе си, изключим всички неща, които ни мотивират постоянно да търсим лични облаги, след като наблегнем на нещата, които ни карат да се чувстваме като неотменна частица от машината, която представлява света. Можем да дадем отговор на база усещането, което имаме в сърцата си вечер преди да заспим. В това усещане се съдържат всички преживявания от деня до момента, емоциите, чувствата, социалните контакти, които сме изживели и по начина, по който са ни въздействали. По това усещане можем да преценим, до колко Бог се съдържа в нас, дали е бил с нас през този ден, дали не ни е изоставил, дали ни е помагал, дали ни е давал насоки, съвети и напътствия. Ако вечер, преди да заспим в леглото си усещаме мир, спокойствие, свобода, надежда и очакване доброто да продължи и в следващия ни ден, то тогава Бог и божественото са били с нас през целия ден и не е било допуснато да бъдем притеснени, стресирани, разтревожени, гневни и всички подобни негативни чувства и емоции, които биха ни повалили и отделили от щастието. На ако през деня не сме се вслушвали достатъчно в съветите на вътрешния ни глас и интуицията, с която Бог ни е дарил, ако сме се оставили желанието и мотивацията за лични облаги да ни превземе и обладае, като не ни дава покой дори за секунда, ако сме допуснали да погледнем с прекалено гневни, завистливи и пошли очи върху хората и нещата, около нас, то Бог за нас няма да бъде в изобилие и не бихме имали възможност да се чувстваме в хармонията, която ни е отредено да усещаме, ако се отдадем на вярата в правотата, доброто и справедливостта.

За жалост, Бог не съществува по равно във всеки един човек, той съществува повече или по-малко във всеки европеец. В едни хора Бог и божественото може да бъде срещано в големи количество и да изобилства, докато в други хора наглед с ангелско излъчване е възможно да липсва божествената частица, която всеки от нас излъчва по един или друг начин и притежава от самото си раждане. Може да кажем дали Бог има място в Европа, според това доколко сме го допуснали в нашите сърца. Ако някой е допуснал Бог в сърцето и го следва, той би казал, че Бог е навсякъде и се е вселил във всеки един човек. Но друг човек, който не е съумял да се довери на добротата на Бог, би казал, че за Бог мястото в Европа е много малко или дори липсва. Всеки би отговорил различно, според това какви са мотивациите му да предприема всяко едно свое действие. Според подбудите ни, според които живеем, отговорът би бил различен. Вижданията ни се определят от това как възприемаме първо себе си, след това какво правим за нас и хората около нас. Ако възприемаме себе си като машина за правене на пари, като източник за доставки на облаги и материални изкушения и виждаме и търсим само материално или финансово благополучие, то ние сме сред изкушените, които са се отдалечили от Бога и не намираме мира и спокойствие. За такива хора, Бог няма място в нова „материална“ Европа. Но ако сме хора с добри цели, устремени към справедливост и лично, но и обществено благополучие, то за нас Бог е навсякъде, защото търсим други такива хора, радваме им се, работим заедно, социализираме се помежду си и търсим благополучни начини за обществено развитие и развитие на добротата в сърцата ни.

За мен Бог има място в нова Европа. Бог винаги ни помага в премеждията, които срещаме с хората, които не са го допуснали до себе си, с бедствията и катастрофите, които преживяваме по времето на нашето съществуване, помага ни по време на препятствията, които срещаме, докато се опитваме да постигнем нашите цели, докато се опитваме да намерим пътя си на тази земя, пътя ни за по-добър и щастлив живот отдаден на вярата във вечността и добруването. В нова Европа процесите, които се случват са продиктувани от желанието за обединение в едно цяло. Всички програми, проекти и инициативи на младия, съвременния европеец са продиктувани от желанието Бог да се разпространи в по-големи мащаби и да докосне повече хора. А тези хора, които усетят доброто в другите, ще задвижат машина. Машина, чиито колела са съставени от всеки един добър човек, живеещ в Европа, който напредва с желание за по-силен дух и повече вяра във възможностите, които ни се дават, и от които имаме възможност да избираме. Машина, за която всеки един човек, докоснат от добротата и божественото, е допълнително колело, което я задвижва и тя става по-голяма и по-силна. Бог има място в нова Европа, защотооставаме всичко, направено от нас, за наследниците, които ще продължат оттам, откъдето сме стигнали ние и те ще продължат да търсят Неговите съвети, за да привличат още хора към идеята за прогрес, развитие и продължаване на благополучието във вечността.

Кирил Курукювлиев завършва през юли 2013 г. Стопанската академия „Д. А. Ценов“, Свищов, специалност финанси.