Обиталище на светлината…

Това са няколко истории в три линии. Линии, които разцъфват. Тъй както розите. А щом нещо разцъфва, значи се пробужда. Великото в живота – това е пробуждането на човешката душа. Пробуждането подразбира запознаването с Божията Любов!

Веднъж един ученик попитал своя учител:
– Дълго ли ще чакаме промяна към по-добро?
– Ако чакате, ще е дълго! –отговорил учителят.

Преди да се върне, малката Ани вижда три линии. Три светли пътеки. Била на две и не можела да изкаже гласно туй, що съзира. Връщането е като да постъпиш там, където вече си бил. Откъдето помниш малко, но знаеш, че именно там сърцето ти бие с пълна чистота. Защото другото е само бяла светлина в тунела. А след нея… никой не знае какво точно следва. Вяра! Безпределна! И три линии!
Бог се вселил в нея. И я спасил. Това са онези три лъча светлина, лъчите на живота, които Бог й показал по време на тежката болест, от която страдала.
Днес тртеи линии не съществуват за нея. Има само една, наречена Живот!

Бог!
Б – носи силата.
0 – кръг без начало и край (тъй, както любовта на Бог е безпределна).
Г- като права линия, която се огъва на една страна.
Ден – пореден.

В България протестните действия вече не се разглеждат като новост. Гражданското общество често се дели от духовното. Не намира пресечната си точка с него. А в същия миг една икона ридае. С истински човешки сълзи. Не е чудо. И те плачат! Чудото се нарича любов!

Затвори очи… Какво виждаш? Много свещи. И всичките горят. Молят се за спасение. Всеки по своему търси своя Бог! Един пее песни и възхвалява делата му, друг пали свещ, трети се моли пред икона, четвърти отрича вярата, пети ридае. Светът е пъстроцветен килим от емоции. Голяма Европа е мултирелигиозна! Повечето хора споделят убеждението, че Църквата и гражданското общество не могат да съществуват заедно, че тези две понятия взаимно се изключват. В радикална форма съществува дилемата: или свобода, или Бог…

А нима Бог не е живата и безпределна свобода?

Тази, която ти дава упование, че във всеки миг нещо невероятно се случва. Че нещо трепти. Ако го имаш. Ако в малката абичка имаш място за него. Точно там, където едва си я закърпил близо с плат до сърцето. Тъй както се крепи плат по дрипите на сламения човек, тъй и с живата плът. Когато не разбират нещата, когато не съпоставят фактите, хората изпадат в заблуждения и задават въпроси, които нямат смисъл. Например някой пита: ,,Има ли Господ в света или няма?“. Да задавате такъв въпрос е все едно да питате някой има ли майка и баща.

Носи Бог дълбоко в сърцето си. И всеки път го викай. Не само при нужда. Търси го с делата си. Раздавай го сред другите!
Първият дъх на живота – това е пробуждането на човешката душа!
Бог е Жив! Диша между нас. Ражда и дарява. Пробужда и цъфти. Променя и насочва. Бог е Любов! Сила. Чародейство. Благодат! Хармония! Смирение! Спокойствие!

Превръщането на златото на физическия плат на дрехата човешка в дреха на душата е велика добродетел. Това обличане е безпредметно!

,,Поздравявам ви с приятна сутрин, с чисто небе и с красив изгрев. Хубавото време днес показва, че през тази година големите страдания могат да се избегнат. Слънцето носи своето богословение.“ – тия думи прозвучаха в измисления телевизор, с който пътувам вече цяла неделя. Не си мисли, че е реален, всичко, което виждам – живата природа е като нов свят, преоткрил се като топлина, преродил се и сътворил ново познание. Какво всъщност е знанието – учене през целия живот, способността да дириш и в малките неща да откриваш божествения зародиш. Правата мисъл е екран, върху който божествените мисли се отпечатват в своята последователност и чистота. Затова е казано в Писанието: ,,Божието слово е опитано.“

Последва въпросът на говорителката: Има ли място за Бог в нова Европа? От само себе си се роди и моя отговор – коя е новата Европа, защо я делим на части според годините й. Как старото се заменя с ново? А мястото, нима то не е даденост, тъй както Бог ни дарява с простор на светлина и топлина? Мястото на светлината не бива да се търси сред хората, в тълпата, следва да се намира в сърцето. Тъй като човек може мимоходом да премине през хората, но само той единствен може да запази сърцето си чисто и неопетнено. Не следва да дири място за Бог. Тъй като то е даденост от самия него!

Пътувам след години, толкова много… Натам… към моето село.
Онова докоснато с вълшебната пръчица на отминалото детство. Същото, изпълнило догоре тенджерата с щуротии. Онова, което се крие зад живото дърво. Онова до живата икона на полето. Онова пъстрото на истината. Шаренкото с разноцветното зимно палто и летния плод. Името му е звучно. Богданово!

Веднъж , когато бях на пет, младо семейство потърси помощ от моята малка къщичка от кал на улица ,,Незабравка“ и ми рече:
– Тук присъства нещо Божествено. Още на табелата на входа, разбрахме.
И запитах:
– Дълго ли ще чакате?
Отговориха ми:
– Ако чакаме, ще е дълго!

Тогава бях малка и не разбирах някой неща така, както сега. С годините осъзнах малкото послание на тези хора. И без да диря бялата лястовица на спасението, по пътя на моето търсене се срещам с него. С моя Бог в моето село. Защото всяка пролет, Той ни даряваше със сили. Всяко лято раждаше плод от труда ни. Помня големите бригади с препълнени ремаркета от пшеница. Истинският живот е в клас пшеница, клас жито. Това е сакралното богатство на духовността на личността. Като дадеше пшеницата своя плод, ние грижливо го прибирахме. Все си мисля, че не това ни правеше щастливи хлапета. Баба ми всяка заран се молеше на една икона на Света Богородица. Още рано сутринта, към 6, по първи петли, тя заставаше пред нея и изричаше тихичко своята молитва. Като приключеше, я целуваше, прекръстваше се и започваше задачите си за деня. Случи се така, че едно лято градушка удари цялата реколта. Цяло Богданово се разстрои. Тогава баба ми каза:
– Не се бойте, на Богданово му е отредено Бог да бъде с него. Вярвайте!

[Първото тяло, с което човек се е облякъл, е тялото на Любовта! Второто тяло, с което ще се облече, ще бъде от по-рядка материя. Това тяло е на Мъдростта! И най-после хората ще бъдат облечени в тялото на Истината. А Истината ни прави свободни! За да ни има, следва да сме свободни рожби! Има място за свободата Божия! В новия свят. Свят на конструкти. Между парчетата на които диша духовното!]

Вечерта я видях как, когато всички вече спяха, да пали свещ и коленичила да се моли пред иконата. Какво стана, как стана, нещата се позакрепиха и помня всички селяни имаха добиви.

Не знам дали днешните деца имат такива села. Не знам дали тези в Европа разбират и осмислят труда по този начин. Чрез вярата! Но Бог има място и в нова Европа. Има място във всеки дом. Във всяко прозорче!

По страшното стана, когато един ден баба ми, разбра, че иконата я няма. Нямам представа дали нейната икона е плакала, тъй както тази, за която ви разказах в началото. Но помня, че баба отиде в селската черква, запали една свещ и стоя там, докато изгори. Дълго гледа пламъка…

А вярата пламтеше ли, пламтеше!

Яница Маринова е студентка в Университета за национално и световно стопанство, магистърска програма бизнес журналистика.