Отец Серафим Роуз
Йеромонах Дамаскин (Кристенсен) е със скандинавски произход, духовно чедо на отец Серафим Роуз и брат на основания от отеца манастир „Св. Герман Аляски” в Платина, Калифорния, който днес е под юрисдикцията на Сръбската православна църква.
Йеромонах Дамаскин среща отец Серафим Роуз за първи път през май 1981 г., по време на летен лагер в Калифорнийския университет в Санта Круз. През този период йером. Дамаскин вече познава Православието от лекции за световните религии в колежа, посещава православни служби, но все още не е взел окончателното решение за кръщение.
Както той самият казва, срещата с о. Серафим е като катаклизъм в живота му – от самото начало го почувствал като най-мъдрия духовно човек. В продължение на година и половина посещава няколко пъти манастира в Платина и разговаря с отеца. На следващото лято, когато отива там, за да приеме свето Кръщение от о. Серафим, отецът вече е в болница малко преди да почине. След смъртта му, йером. Дамаскин решава да запознае света с духовното наследство, оставено от стареца. Първоначално пише статии за него, а година по-късно публикува и биографията му.
Освен световно известната биография на отец Серафим Роуз, йером. Дамаскин е автор на книгата „Христос – вечното Дао”, която излезе в превод и на български език. Тя е вдъхновена от ранните изследвания на отец Серафим Роуз върху Дао Дъ Дзин на китайския философ от 6 век пр. Хр. Лао Дзъ, като в нея са използвани непубликувани материали и преводи от учителя по китайска философия на о. Серафим Роуз Джи-минг Шиен. Книгата представя учението на Лао Дзъ в нова светлина и смисъл, които позволяват на търсещите духовност в днешното време да се потопят в дълбините на Православието през разбиранията на древния китайски философ.
Книгата "Отец Серафим Роуз: живот и дело" на йером. Дамаскин е посветена на съвременния православен подвижник и мисионер отец Серафим Роуз и излиза с благословението на митрополита на САЩ, Канада и Америка Йосиф.
Отец Роуз е известен на българските читатели с книгите си "Православието и религията на бъдещето" и "Душата след смъртта".
Живял като монах в планините на Северна Калифорния, отец Серафим Роуз разчупва границите на своето време и навлиза в сърцето на древната християнска опитност, като свързва разпадащата се духовност на западния човек с неговите изгубени корени и показва обратния път към Бога. Днес името на отец Серафим е познато и обичано от милиони хора по целия свят, особено в Русия и Източна Европа, където, в годините на комунизма, неговите книги се разпространяваха нелегално в хиляди ръчно направени преписи.Тази книга проследява търсенето на Истината и духовното и философско развитие на отец Серафим. Тя ни дава възможност да надзърнем в душата на един човек, който още в този свят живя в отвъдното Царство Божие.
Предлагаме на читателите на Православие.БГ три глави от книгата "Отец Серафим Роуз: живот и дело".
Отец Серафим – живот и дело, йеромонах Дамаскин (Кристенсен); увод към книгата
ОТЕЦ СЕРАФИМ РОУЗ е американец, познат и обичан днес в цяла Русия. Всеки в Русия, който знае нещо за вярата на предците си – православното християнство, знае и името на о. Серафим. Книгите му, казват хората там, могат да променят живота ти. >>>
Преследван от Бога – юношеските години на отец Серафим (Юджийн)
Дългите периоди на мълчание не били нещо нетипично за Юджийн. Отношенията му с Алисън били такива, че те не изпитвали нужда непременно да говорят, когато били заедно. „Прекарвахме часове, вгледани в звездите – си спомня Алисън. – Той ми посочваше съзвездията, които знаеше наизуст. >>>
Истината като Личност – обръщането на отец Серафим
Юджийн бил едно от тези парчета, част от „външния свят”, която можела само да наблюдава, но не и пълноценно да участва в радостта и единението. Дългите години на отчаяние, отчуждение и страдание го подготвили обаче за времето, когато най-накрая щял да може да влезе. „Когато обръщането действително се случи – пише той в по-късни години, – процесът на откровение е съвсем простичък: човек е в нужда, той страда и после някак другият свят се отваря. Колкото повече страдаш и си в трудност, нуждаеш се отчаяно от Бога, толкова по-сигурно е, че Той ще ти дойде на помощ, ще ти открие Кой е и ще ти покаже изхода.” >>>
Да усвоим Православието чрез Дао? Или Дао чрез Православието? Кое е истина и кое е лъжа?
Четох „Christ: the Eternal Tao“ преди години. Доне, никаква апология на даоизма не е това. Всъщност книгата е много интересна. Ако приемаме донякъде, че в корените си всяка велика религиозна традиция са някакъв копнеж по изгубеното единение с Единия Бог преди Грехопадението, донякъде имаме оправдание да търсим следи от Истината в изкривените и замътнени нехристиянски религиозни системи. В книгата си Дамаскин прави точно това – задълбочено изследва (от изворите!) реалното съдържание на понятието „дао“ и открива: „път“, „истина“, „живот“ – и Личностно начало. Оттук нататък нещата стават много вълнуващи…
Религиозната интуиция на Лао Дзъ е била очевидно гениална, защо не и Боговдъхновена?
Преподавам история на религиите и мога да гарантирам, че даоизмът (или таоизмът) е пантеизъм par excellence. Никакво личностно начало няма в него. Неговите магически и сексуални практики са съвсем чужди на християнството. Ако има искри от истината от даоизма, те са толкова залутани в мрака, че мовек може да пропилее живота си, за да ги търси. Ние не черпим с кофи от кладенеца на християнството, а ще ближем росата по изсъхнлите листа в пустинята.
Сигурно си прав за пантеистичната същност на даоизма – но книгата на Дамаскин е обърната именно към ония, които ближат росата, като им казва – елате при кладенеца 🙂
Между другото, философията на даоизма се насажда усилено у нас с бойните изкуства. Тя вече дава своите плодове. През 2009 г. даоистът Б.Б. ще спечели изборите и ще стане премиер с всички възможни последствия.
.
През 1997 г. следвах история в Будапеща и с една хубава католичка отидохме на сборище на кришнаити. Беше дошъл техен оркестър от Глазгоу с един солист, дебел като бъчва, който ревеше ужасно. Свиреха speed metal с мантри. Настана невероятна вакханалия, опитаха се да дръпнат и нас в дивото хоро, но ние се прекръстихме и те отскочиха. Колкото повече се запенваха и беснуваха, толкова по-тъжно ми ставаше. Накрая казах на католичката: „Какви богатства има в християнството, които никакъв изкуствен транс не може да замени!“
Интересно ми е какво ли би казал отец Серафим за тази книга, особено като имаме предвид „Православието и религията на бъдещето“?