Номинации за конкурса за журналистика „Пътят на словото“ ‘2009

Драги читатели, започна гласуването на публиката за номинираните статии и есета в журналистическия конкурс „Пътят на словото“ на Православие.БГ и фондация Покров Богородичен.

Представените по-долу текстове са подредени по реда на получаването на номинациите.

За да гласувате за текста, който ви е харесал най-много, влезте в съответната публикация (чрез линка на заглавието или в края на всеки цитат от статиите). В горната част на всяка публикация е рейтингът, който зависи от вашето гласуване. Изберете оценка от 1 до 5 и натиснете съответната звездичка.

Можете да гласувате само веднъж за избран от вас текст. Гласове се приемат от 21 януари до 1 февруари 2009 г. Следете портала Православие.БГ, за да научите кои са победителите.

Срокът за гласуване на публиката се увеличава до 13 часа на 2 февруари 2008 г.

НОМИНАЦИИ

Категория Публицистика

Александра Карамихалева, За магизма в Църквата

Църковен вестник

Влизате в храма и виждате жена, която стои в идеалния център, в подкуполното пространство, с вдигнати ръце и вперен в купола поглед. Какво прави тя? Моли се екзалтирано? – не, “зарежда се”! Някой й е казал, че точно под купола “енергията” е най-силна, дори е чела, че това е установено с научни измервания. >>>

 

Илиана Александрова, Узаконява ли се полигамията?

Православие.БГ

И по този начин може да се постави въпросът за предстоящите законодателни промени, така широко обсъждани през последните седмици, откакто проектът за нов Семеен кодекс беше одобрен от правителството. Основните дискусионни области в проекта са двата нови института, които се предвиждат за първи път в българското право: фактическото съпружеско съжителство и брачният договор. >>>

Архим. доц. д-р Павел Стефанов, Делото на патриарх Алексий II

Двери на Православието

Конфликтите и противоречията подронват здравето на руския патриарх Пимен и той умира на 3 май 1990 г. на 80-годишна възраст. На негово място е избран Ленинградският и Новгородски митрополит Алексий (Ридигер). За ужас на националистите и консерваторите той е от немско аристократично потекло (роден е в Талин на 23 февруари 1929 г.) и е убеден икуменист. 22 години той председателства Конференцията на европейските църкви. >>>

Надежда Господинова, Зад стените на манастира

Православие.БГ

Стените на манастира се оказаха твърде високи и непропускливи – никой никого не иска да чуе и знае. Шестият Църковно-народен събор няма да бъде запомнен като събитие с общочуваем характер. И това не е никаква новина – нито за медиите, нито за хората, които ги слушат, гледат и четат. Също никаква новина не е това, че БПЦ настоява да бъде въведен предметът религия в българското училище, нито че е против съжителството без брак (то се подразбира от само себе си – който е нравствен и морален, не търпи безнравственост и неморалност). >>>

Лилия Рачева, Русенецът Огнян Денев рисува в храма „Свети архангел Михаил”

Вестник „Форум“

Младият иконописец се е вдъхновил от великите майстори на православната живопис – Теофан Критски и Мануил Панселинос

Огнян Денев е млад русенски иконописец. Срещата ми с него се провежда в ателието му. И докато работи над почти готовите пана за купола на храма „Свети архангел Михаил” успявам да науча как е избрал точно тази професия. >>>

Николай Фенерски, Вяра и суеверие

Двери на Православието

Да си вярва кой в каквото иска – това е най-толерантният отговор днес на въпроса за вярата. Въпросът за вярата е станал също толкова чувствителен колкото и въпросът за етническата принадлежност и сексуалната ориентация – тези неща сам си ги избираш, те са интимни и никой няма право да ти се меси в тях. Вероизповеданието, принадлежността и ориентацията са поставени наравно в изследванията на социолозите. Защото това са въпросите за самоопределяне – сам си ги определяш и никой нищо не може да ти каже. >>>

Пламен Сивов, Кой е пичът?

Православие.БГ

Who’s da man? Кой е пичът, питам се аз в една хип-хоп стилистика напоследък, провокиран от опитите за фамилиарничене с премиера Станишев от страна на отец Петър Гарена от Кърджали и последвалото му коленопреклонно извинение пред строгия пловдивски владика. Пичове от типа на Станишев явно са много вървежни пред впечатлителни натури като отеца, но, обръщайки поглед към църковния му началник, се налага да предефинираме тази сочна думичка. >>>

Силвия Николова, Църквата ни разпната между Божието и кесаревото

Вестник Монитор

В началото на промените българското общество поиска освен смяна на политическия модел и идея, обединяваща в едно националната му принадлежност, специфичната му индентификация в Европа, но и сигурността на добре познатата и доказала се във времето институция. Българската православна църква бе припозната като единствената, която би могла да отговори на тези негови търсения не само по дефиниция, но и по призвание. Надеждите на малцината вярващи дотогава и на хората, откриващи достойнството на християнството едва след промените, бе подавена година след 10 ноември 1989 г. >>>

Златина Иванова, Кой ще замести Партията?

Двери на Православието

Шестият Църковно-народен събор завърши. Наред с всички други неща на събора обаче се открои една голяма липса. Липса толкова значима, че пред нея и най-съвършеният устав ще остане безплодна купчина изписани листове, с които никой друг освен студентите по богословие няма да се занимава. Липса със страшна притегателна сила, която гълта като черна дупка всяка добра лична или групова инициатива в нашата Църква. И в крайна сметка липса, която поставя под въпрос самата идентичност на Българската православна църква като Църква Христова. >>>

Проф. Иван Желев, Събор(е)на дисциплина

Двери на Православието

Църковният народ у нас с надежда очакваше три години църковно-народния събор. Е, дочака го, слава Богу! От официалните съобщения (колкото и оскъдни да са те) се разбра каква работа е свършена. Не е малко, наистина, но не е и достатъчно. А благодарение на сведения, които неофициално излизат от самите делегати на събора, се вижда все пак каква е дисциплината по време на този най-висш форум на БПЦ. Това пък пояснява, защо съборът беше разчетен да има само една сесия, а сега виждаме, че и две не му стигнаха. >>>

Владимир Петров, Донорство по презумпция: добре дошли в ада

Православие.БГ

По отношение съгласието за донорство Православната Христова Църква ясно и категорично е обявила своята позиция по този въпрос: „Даряването на орган задължително трябва да съдържа “съзнателното съгласие” на донора, тоест донорът трябва в съзнание, свободно и непринудено да се е съгласил с взимането на органите му, ако случайно по някаква причина изпадне в мозъчна смърт. Донорът винаги трябва да действа като дарител“ (Тезис 5б на Вселенската патриаршия и на Еладската православна църква). >>>

Стефан Чурешки, Ние ли сме виновни?

Православие.БГ

Питам: с какво сме виновни, че нямаме модерен български богослов на световна класа? С какво сме виновни, че нивото на подготовка в Семинарията и Богословските факултети отстъпва на нивото в светските училища? С какво сме виновни, че представителите на БПЦ нямат исторически, етнографски и народоведчески проучавния за миналото и настоящето на българския народ? С какво сме виновни, че БПЦ не разполага със социологическа извадка за характера на българската религиозност и състоянието на богопредставата у модерния българин? >>>

Светла Тенева, Зад решетките – параклис

Новината.БГ

Почти във всяко едно от местата за лишени от свобода в страната ни си има молитвен кът или параклис, казва Васил Маринов, директор на Дирекция „Осигуряване религиозните потребности на лишените от свобода“ към Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ при Министерството на правосъдието.Почти във всяко едно от местата за лишени от свобода в страната ни си има молитвен кът или параклис, казва Васил Маринов, директор на Дирекция „Осигуряване религиозните потребности на лишените от свобода“ към Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ при Министерството на правосъдието. >>>

Светослав Ангелов, Експериментално поле България

Православие.БГ

Старшият пастор на Християнски център „Прелом” Георги Бакалов се гневи, задето „името му е опетнено”. Опетнявали го методично хора като Мартина Вачкова (водеща по националната телевизия) в съучастие с Десислава Пулиева (директор на Центъра за религиозни изследвания и консултации “Св. Кирил и Методий” при храм „Св. Кирил и Методий”, София). Тези две дами го припознали като лидер на тоталитарна секта. >>>

Виктор Костов, Прошка и доносничество: Православен пример за протестанството

Свобода за всеки

В осъзнаването на нуждата от честно отношение към миналото, очевидно евангелската църква остава по-назад от православната. След извинението на митрополит Йосиф за сътрудничеството си режима на комунистите и искането на прошка, съвсем естествено и по християнски, той я получи. Разбира се, има и тълкувания, че понеже досието е излязло на бял свят, тоест бил е хванат, митрополитът затова се извинява. Но това всъщност няма голямо значение от библейска гледна точка. >>>

Йонко Бонов, Сградата на Богословския факултет среща 100-годишнината си с напукани стени

Вестник „Арх & Арт борса“

Навършват се сто години от построяването на сградата на Богословския факултет, която е една от емблематичните за площад „Света Неделя” в столицата. За съжаление този достоен юбилей е един критичен за нея период, който поставя на изпитание нейната конструкция. Стените на двата странични корпуса са сериозно напукани. Най-тежко е положението в изложбените зали и в реставраторското ателие на Националния църковен историко-археологически музей, който се помещава на първия етаж. >>>

Наташа Войкина, На Преображение в храма „Св. Дванадесет Апостоли” във Враца стана чудо

Вестник Шанс Нюз

На истинско чудо станаха свидетели присъстващите на литургията на големия празник Преображение Господне. 82-годишния бас от църковния хор Цветан Томов започнал бързо да губи ориентация и заспал на стола си. Част от хористите започнали да му помагат да се свести, други продължили църковните песнопения, а две млади момичета от хора се разплакали и започнали да се молят за оцеляването на колегата си. >>>

***

Категория Есеистика

Архим. доц. д-р Павел Стефанов, На гости в Бачковския манастир

Двери на Православието

Моят живот е толкова напрегнат, че вече не си спомням кога за последен път съм почивал сериозно или съм взел отпуск. Затова приех с готовност предложението на двама мои студенти по теология в Шуменския университет, магистърска програма, да гостуваме на Бачковския манастир. Единият от тях е добър кмет трети мандат на малък град в Североизточна България, а другият е успял бизнесмен, собственик на ресторант и картинна галерия в София (гарантирам, че не са мафиоти, а self-made men). >>>

Николай Фенерски, Хроника на един Рождественски пост

Блог на Николай Фенерски

Стоя в тъмното и се ослушвам. Внимателно се оглеждам и стискам в ръце оръжието. Нося отговорност за това оръжие. То ми е дадено, за да го използвам по предназначение. Не да се подпирам на него. Браня вярата и служа на Твореца на всичко видимо и невидимо посредством автомат Калашников. Разбирайте ме алегорично и метафорично. Така съм настроен. Не ми придиряйте твърде. Правя го с определена цел. С цел да стоя буден. >>>

Цвета Трифонова, За християнския дух на българската литература – континиум и разцепления

Аргументи.НЕТ

Аксиома за историята на националната ни култутура е, че християнското вероизповедание по нашите земи и старобългарската книжовност имат едно и също хронологическо начало, едни и същи родоначалници и обща ценностна система. Еднакви са месторожденията им – знакови исторически места, стари столици, известни църкви, школи, манастири. Религията и литературата сa взаимосвързани и се развиват паралелно по времето на първото и второто българско царство – 9-14 в. >>>

Светослав Ангелов, Огнено кръщение

Православие.БГ

Наричат първото подобно преживяване „кръщение със Святия Дух”. Понякога и „огнено кръщение”. Атрактивно изглежда. От „хвалението и поклонението” на човек, изпаднал в такова състояние, струи адреналин, понякога даже феромони (честна дума, наблюдавал съм петдесятен пастор, който, докато проповядваше, несъзнателно извършваше възвратно постъпателни движения с ханш зад амвона). Примижал с очи, размахва ръце сякаш се заканва някому, стъпващ уверено и ритмично, понякога бягащ между пейките – така изглежда често „обзетият от Духа”. Може би затова асоциират това с огън. Естазът бил „огън на Святия Дух”. >>>

Пламен Сивов, Таборът отива към небето… без нас

Православие.БГ

Не че не бях влизал в цигански домове преди. Влизал съм, сбърчвал съм нос, клател съм глава разбиращо и съм газил калта в дворовете им, докато наоколо са търчали полуголи сополиви черни ангелчета, а родители и други роднини на ангелчетата са се надвиквали в един глас: „Е, какво да правим ние?“ Да, докосвал съм се до онова, което се нарича „ромски проекти“ и да ви кажа право, без особена полза за човечеството. >>>

Теодора Димова, „Заспали от тъга“

Списание „Християнство и култура“

След като е измил нозете на учениците Си в една горница в Йерусалим – нещо, което е трябвало да извършат слугите, но те не са го направили; след като е предсказал предателството на един от дванайсетте, след като е усетил оскърблението и горчивината им, след като са изяли пасхалното агне, след като е преломил хляба – Неговото тяло, след като всички са пили от виното – Неговата кръв, след като за пореден път е обяснил на учениците си какво Му предстои и те за пореден път изглежда не са го проумели (та кой ли човек в тяхното положение би могъл да си представи невъобразимото!), след всичко това те – според евангелиста Матей – изпяват благодарствена песен и се отправят към Елеонската планина. >>>

Здравка Грънчарова, За клеветата

Двери на Православието

Клеветата се скалъпява от хора, които говорят с ласкав тон и притежават примамлива миловидност. Тя е целенасочено, тенденциозно охулване на човек, който дразни с това, че е друг, различен, че е личност. Най-напред умишлено се провокират, а след това се извличат от смисловия контекст на изказа негови споделени насаме мисли, публични изговаряния или определени детайли от неговото поведение – несъществени , неотговарящи на цялостния му светоглед и култура, и се изхвърля като смет в публичното пространство невярна представа за него, която е предназначена да опетни името му, да подрони достойнството му. >>>

Стефан Чурешки, За природата на историко-религиозния факт

Православие.БГ

Заниманието с историко-религиозния факт е предмет на теоретично и философско усилие, което е възнаградено както от разширяването на кръга на нашите знания, така и от обстоятелството, че историкът трябва да има изградена представа за това що е исторически факт и как този факт се разполага в системата на знанията на историческата наука. Често пъти се казва, че историята не е наука за регистрация на факта, а е наука, която иска да обясни и да разясни какво се крие зад факта и кои са рационалните и ирационалните двигатели на историческия факт. >>>

Андрей Романов, В търсене на достойнство

Православие.БГ

Качвах се по улица „Космонавт“, която водеше към горния край на селото. Тя беше потънала в прах – може би лунна? – и перушинести космонавти бродеха лениво из нея, кудкудякайки и клъввайки тук-там по някое зрънце.

Лунен беше изгледът на къщите с изронени стени, космическа пустота вееше от обраслите с бурен дворове; понякога се мярваше брадясалото лице на някой извънземен. >>>

Мария Иванова, Пазете грешника

Православие.БГ

Случвало ли ви се е напоследък да срещнете идеалния човек в църковните среди? А идеалното семейство? Опитвали ли сте да бъдете искрен, ама действително искрен в църковен контекст? Не става въпрос за изповедта, когато под закрилата на тайнството можем да споделим всичко, защото не рискуваме обществения си имидж. Имам предвид, позволявате ли си да покажете пред хората истинското си лице – такова, какво е, а не такова каквото ни се иска да бъде? >>>

Йонко Бонов, Мандорла – знакът на животворящата сила

Вестник „Арх & Арт борса“

Наскоро бях в Кремиковския манастир. Някакъв човек, неделен посетител, посрещаше всяка нова групичка, която влизаше да разгледа реставрираните стенописи на старинната черква, насочваше я към едно изображние на Христос, обрамчено в елипсовидна форма, и обясняваше, че това бил мистериозен космически кораб, очевидно видян лично от средновековния зограф. >>>

Калина Кръстева, Нашите небесни покровители

Списание Родна реч

„Отче наш, който Си на небесата…“. Най-важната християнска молитва е послание към висините, откъдето чакаме помощ и благослов, прошка и изцеление, спасение и вечен живот. Вяра, Надежда, Любов – тази три евангелски стихии са упование на човечеството, защото чрез съвършената подредба на Небесното царство Бог е винаги с нас. За първи път усещаме тяхната сила след кръщението. Ангелът-пазител! Каква мистерия е това, но и колко сила дава – да знаеш – че имаш неизменно следващ те покровител – и в замния ти път, и в часа на смъртта, и през митарствата, и в Съдния ден. Да знаеш, че той е и тук и сега и е твой ходатай пред Божия престол! Най-верният приятел на християнина… >>>

Наташа Войкина, На Архангеловден почитаме и своя ангел пазител

Вестник Шанс Нюз

На Архангеловден християните отдават почит към началника на небесните войнства – Св. Архистратиг (Архангел) Михаил. Титлата „Архистратиг” означава „началник на ангели и архангели”. Вярващите свързват неговото име с часа на смъртта си, т.е. той е онзи, чийто пратеници прекъсват нишката на земното. Нему са подчинени седемте Архангели, към които също се отправят молитви. Най-известният от тях е Гавриил, който съобщава тайните Божии на избраните. >>>

Елена Петрова, Отклик от един празник в Търговище

Вестник Знаме

Богобоязливите люде шепнат тихо познатите молитви и припяват с ангелогласните песнопения на църковния хор. Само големият полюлей, накичен с многобройните си електрически свещи, е тъжен. Толкова рядко му позволяват да свети. Надеждите, че за празника ще освети храма, останаха напразни. Завистливо наблюдаваше отгоре пламъка на десетките запалени восъчни свещи. >>>