Шарени кръпки

Веднъж при мен дойде брадат старец, облечен с вехт костюм и с голяма тояжка като на Дядо Мраз. Той се представи така:
— Аз съм Господ, създателят на вселената. С тези две ръце съм създал света. Сега трябва да го спася. Ще построя космодрум в Йерусалим за летящите чинии. От тях ще излязат моите ангели, ще избавят човечеството от злото. Никой друг не може да го направи — само аз, всемогъщият, вездесъщ, вечен творец…

Понякога журналистите пишат за евангелските събития със същия език, както и за вчерашния футболен мач. Ето как агенция NewsInfo разказва за Преображението: "От светлия облак… се чул гласът на Бога-Отец, свидетелстващ: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте". Когато чули това, апостолите се изплашили и паднали на земята, съобщава РИА "Новости".

***

Веднъж при мен дойде брадат старец, облечен с вехт костюм и с голяма тояжка като на Дядо Мраз. Той се представи така:

—  Аз съм Господ, създателят на вселената. С тези две ръце съм създал света. Сега трябва да го спася. Ще построя космодрум в Йерусалим за летящите чинии. От тях ще излязат моите ангели, ще избавят човечеството от злото. Никой друг не може да го направи — само аз, всемогъщият, вездесъщ, вечен творец.

—  Добре де, ние с какво можем да ви помогнем?

—  С пари. В началото поне за билет до Йерусалим…

***

Религиозно загрижените граждани тормозят и държавните институции. Служител на Министерството на правосъдието ми разказа веднъж как някакъв човек поискал да регистрира "ново религиозно движение" с юридически адрес "Алфа от съзвездието Центавър". Речено — сторено.

—  Ами тази Алфа извън планетата Земя ли се намира? — запитал чиновникът "пришълеца".

—  Разбира се. Вие астрономия в училище не сте ли учили?

—  Нищо, аз само тъй… С други думи — извън границите на Руската федерация?

—  Ама вие за идиот ли ме смятате?

— Не, само една дребна формалност трябва да се уточни… Ако вашият религиозен център е извън Русия, донесете едно ма-алко удостоверенийце от мястото, където се намира. Там трябва да пише, че вашият център е юридическо лице и действа в съответствие с местното законодателство.

Повече "извънземният" не се появил.

***

Руснакът може като нищо да дойде в храма в два часа през нощта и да почне да се моли със заплетен език или да иска нещо. Един отец разказваше как при него в селския храм идвали нощем селяни със своите проблеми:

— Отче, а какъв Бог има, на кого да се моля? Пък жена ми е лоша, пък това, пък онова… Какво значи "спя", нали си поп!

Впрочем, отиват все пак именно в храма, а не при "нервния лекар" или полицая…

***

По време на литургията дяконът вижда с ужас, че лъжичката сама се движи към чашата и залепва към нея. Лош сън? Не, само обикновени физически закони. Просто чашата преди това е била използвана за служене в самолет и в основата й е бил вграден мощен магнит.

***

Немските лутерани, уморени от общуването с руските "църковни дипломати", смятани за плесенясали консерватори, решили да поканят истински "човек от народа". Той поне ще разбeрe всичко и няма да им надува главите с богословски разлики… Поканили един известен архимандрит със студенти от провинциална семинария. Дълго време посещавали заедно лутеранските общини, пиели бира, говорили си хубави думи: общото при нас е повече от различното, преградите не стигат до небето… През последния ден гостували в дома на местния епископ. Пълно побратимяване. Архимандритът се разчувствал и взел, че казал на стопанина:

—  Добър човек сте вие, просто чудесен! Само дето с жена си живеете невенчани. Пък не е лошо и да се кръстите…

Повече немците не го канили. Търсят нови "либерали от народа".

***

Отец Димитрий Дудко ми предаде веднъж разказа на един новообърнат. Отишъл той при католиците — посрещнали го любезно, дали му място в първата редица. После минал при баптистите — там и с чай го нагостили, и невеста обещали да му намерят. Дошъл в православен храм — там само една бабичка го погледнала, изсумтяла и пак му обърнала гръб. "Отче, аз съм икономист — казал този човек на отец Димитрий, — и знам, че добра стока насила няма да ми пробутват".

***

Преди две-три години в една епархийска приемна срещнах госпожа на средна възраст, буквално горяща от злоба. Въпреки че там бях страничен човек, тя веднага се нахвърли върху мен с оплаквания срещу председателя на църковното си настоятелство:

—  В нашата енория сме в революционна ситуация. Върховете са прогнили, низините скоро ще развеят байряка. Ако не ни освободят от председателя, всичко ще обърнем нагоре с краката! До Патриарха ще стигнем!

—  А как ще я правите революцията — опитвам се аз да обърна работата на шега. — Като през 17-та ли?

—  Ами, Ленин ряпа да яде! Така ще я подкараме, че свят ще им се завие!

—  Добре де, какво толкова е направил вашият председател?

—  Агресивен е. И смирение не му достига.

***

Веднъж служих с наскоро ръкоположен дякон. Той се държеше много непохватно. Вземаше кадилницата "като бомба, като таралеж" и я разглеждаше учудено. Съвсем комична ситуация се получи, когато той тръгна да затваря царските двери. Подаде си главата, наклони я — и вратът му се заклещи между половинките. А да ги отвори не се решава. Докато не го върнах с мъка на мястото му, народът в храма наблюдаваше поне минута тази картина: почти затворени двери, а от тях стърчи една недоумяваща глава.

***

Служих веднъж на Великден във Виетнам, в нефтена база. Хората там са главно руснаци, но далечни от Църквата. Литургията се извършваше в културния център — сграда, плътно заобиколена от магазини и летни ресторантчета. Вървим в кръстна процесия. Откъсвайки се от бирата, мъжагите ни гледат така, сякаш минава слон или лети чиния с извънземни. Един вика на друг:

—  Брей, кво нещо… Бе това сериозно ли е?

—  Пък аз нищо не разбрах. Глей кви неща стават…

***

Един умен и образован държавен мъж от началото на 90-те разсъждаваше за религията тъй: "Имаме си мюсюлманска църква. Имаме си православна концесия. Е, там и други разни…" Друг политик говори веднъж с умен вид за "небесното представителство на Богородица". Но най-поразен бях от един телерепортаж за игумен Инокентий (Павлов), който през 90-те освети едно студентско общежитие: "Сградата бе поръсена със светена вода от Московския митрополит осветител Инокентий". Добре че поне ореол не му сложиха над главата…

***

Още един сюжет от следперестроечната телевизия. Една водеща, която обичаше да блесне с естетизъм и ерудиция, веднъж се обърна в ефир към митрополит Питирим: "Какво би казало сега Дядо за това?".

***

Преводите на православните богослужебни термини и цитати на английски са вечна тема за натяквания и вицове. Ту ги превеждат с католически термини, ту транслитерират гръцките думи (дори там, където има добри английски аналози), ту правят "каквото им скимне". На корицата на един албум с хорова музика веднъж прочетох: "Dostoino Est (To Eat with Dignity)".

***

През 1998 г. на асамблеята на Световния съвет на църквите в Хараре ми се случи да се изкажа критично за радикалния феминизъм. Споменах за негативното отношение на Православието към женското свещенство и особено се спрях върху употребата на "инклузивния език" спрямо Бога — когато дерзаят да Го наричат ту "Тя", ту "То", но само не "Той", понеже либералните протестанти смятат последното за проява на "мъжки шовинизъм". Нарекох тази практика така, както я вижда всеки нормален православен християнин — кощунство. При произнасянето на тази дума две и половината хиляди участници в асамблеята синхронно ахнаха. След това една от делегатките каза в интервю, че никога не е чувала такава "антиикуменическа" реч. Слава Богу, че поне е чула, дори и да се е ожесточила. Може би ще си спомни за това един ден. Или най-малкото ще се замисли над това, че за някого в този свят вярата е нещо повече, отколкото приятни емоции или абстрактна хуманност.

***

В Салвадор, Бразилия, се провеждаше Световната конференция за мисия и евангелизация. Към края й една от работните групи неочаквано вписа в своя документ, който трябваше да се приеме от пленума, думи от този род: "Бог е създал хората различни — бели и черни, мъже и жени, хетеросексуални и хомосексуални. Всичко това е богатство на Божия образ в човека". Протестираха само представителите на руската Църква. Най-силно ме учуди мълчанието на гръцките архиереи…

Изказа се една наша млада делегатка — никаква реакция. Подкрепи я Белгородският архиепископ Йоан — пак нищо. Тогава аз взех един празен лист, написах няколко думи на протест, станах и казах: "Тези от делегатите, които не са съгласни с тази формулировка! Предлагам да сложим подписите си и да напуснем тази конференция". Тук ръководството се разтича, събраха бързо съгласителна група с мое участие и в крайна сметка чудовищната фраза беше изключена.

Впрочем, с това не се свърши. Когато излизах от залата, на улицата ме посрещнаха няколко активистки-лесбийки. Те ме заобиколиха и със сълзи на очи ми заявиха, че такива като мен са разпънали Христос и са горили евреите в газовите камери. Аз се опитах да им кажа нещо за Светото Писание, за нравствените истини в него. А те цитираха Всеобщата декларация на правата на човека. Между другото това бяха "християнски" деятелки… Но за какво им е Библията? За тях главният критерий на вярата е общественото мнение. В най-добрия случай — писаното в закона… С една дума, истината е това, което ни харесва. А пък ако то е прието и от обществото — тогава да не си посмял и да гъкнеш! Те не биха разпънали Христос — само биха Го арестували за "екстремизъм"… Пък на евреите биха забранили да носят бради — за да не пропагандират мъжки шовинизъм и религиозен фанатизъм.

***

В началото на 90-те една японска секта обяви поредната дата на края на света. По цяла Москва бяха разлепени афиши с посочване на деня и дори на часа. Решилите да се "възнесат на небето" сектанти се събраха в посоченото време в Двореца на младежта — дойдоха към 400 души. През този ден ние отбелязвахме наблизо защитата на един приятел. След като вдигнаме серия чаши за новоизпечения кандидат на науките, един мой събрат по свещенослужение предложи да "отидем да погледаме". Речено — сторено. На влизане видяхме отец Андрей Кураев, който проповядваше в фоайето, убеждавайки хората да не отиват на сектантската сбирка. Поздравихме се с отец дякона, но не последвахме увещанията му и влязохме в залата.

Вътре беше пълна страхотия. Лидерите на събранието крещяха от сцената, подскачаха, падаха, търкаляха се по пода. Хората в залата пищяха, плачеха. Впрочем, скоро проби часът на "края на света". Без да се смути, главният сектант взе микрофона и каза: "Краят на света настъпи, въпреки че не всички го забелязаха. Продължаваме да се молим!" Моят съслужител, който беше почнал да задрямва, вдигна глава и рече с дебел глас: "Па-а-ак ни измамиха"! Народът се юрна и потече навън от залата, разделяйки се плавно на два потока покрай учудения отец Андрей…

***

В едно топло лятно утро някакъв човек минавал по мост и видял друг да стои върху парапета с явното намерение да скочи долу.

—  Спри! Не прави това!

—  Защо?

—  Има толкова прекрасни неща, заради които си струва да живееш!

—  Например?

—  Ти вярващ ли си или атеист?

—  Вярващ съм.

—  Аз също. А ти християнин ли си или юдеин?

—  Християнин.

—  Аз също. А ти католик ли си или протестант?

—  Протестант.

—  Аз също. А ти привърженик на епископалната църква ли си или баптист?

—  Баптист.

— Гледай ти!!! Аз също. А ти какъв баптист си — от Църквата на нашия Бог или от Църквата Христова?

—  От Църквата на нашия Бог.

—  Аз също. Ама от Ортодоксалната църква на нашия Бог или от Реформираната?

—  От Реформираната.

— Невероятно! Аз също. Ама от Реформираната църква на нашия Бог от 1879 г. или от Реформираната църква на нашия Бог от 1915 г.?

—  От 1915 г.

—  У-у, еретик мръсен!!! — казал първият и блъснал втория долу.

***

На едно токшоу трябваше да дискутирам с академик Виталий Гинзбург, известен убеден атеист. Това беше на Разпети петък. След службата в енорийския дом аз попитах моите събратя: "Какво да му кажа?". Отговорът им беше неочакван и прост: "Ами че подарете му великденско яйце!". Намери се веднага съответният порцеланов сувенир с изображение на храма, който и поднесох на академика в пряк ефир след горещата и не винаги вежлива дискусия. На излизане от студиото академикът вървеше, подпирайки се с една ръка върху бастун, а с другата носейки внимателно и дори някак възвишено символа на чуждата му религия… Вярно, след това го сложи в джоба на шлифера, където то се и разби при обличането…