Велика сряда

Помазването във Витания
(Мат. 26:6:13)

Срядата от Страстната седмица е ден на строг пост*. На този ден Църквата припомня за предателството на Юда и ни призовава към покаяние по примера на блудницата. На вечернята слушаме откъс от Евангелието на Матей, където е показана връзката между помазването, направено от грешницата, и решението на Юда да предаде своя Господ. Евангелският текст е по Матей, но песнопенията в завършек на неговия разказ са по описанието на Лука. Той отбелязва, че тази жена била известна грешница и описва как тя изтрила с косата си Христовите нозе (Лука 7:36-50).

Блудницата използвала скъпо благовоние и това накарало апостолите да възнегодуват против нея, защото в техните очи подобна постъпка била истинско кощунство спрямо всеобщата бедност. Случвало се понякога учениците грешно да тълкуват думите на своя Господ и да придават твърде суров смисъл на Неговите разбирания, наблягайки само на отделни страни от Неговата мисъл. Иисус Христос ги порицал за това, а постъпката на жената приел с похвала: Той похвалил щедростта й, приел любовта й и още тогава й отредил място сред жените-мироносици, които са равноапостолни и първи свидетелки на Възкресението.

Евангелският разказ е вдъхновил една монахиня на име Касиана да напише във византийски стил поема, в която личи фино боравене с термините, разкрити във взаимно съпоствяне или чрез средствата на асоциативни образи (и дори чрез гръцки непълни рими), или чрез преки контрасти.

Господи, падналата в много грехове жена,
като усети Твоето Божество, си издигна до мироносица
и, като ридаеше, принесе Ти миро преди погребението.
Горко ми, казваше тя, защото живия в нощта на
невъздържаното блудство, мрачното и безлунно
силно влечение на греха!
Приеми потоците мои сълзи, Ти, Който чрез облаците
произвеждаш водата в морето.
Наклони се към моите сърдечни въздишки,
Ти, Който чрез неизказаното Твое снизхождение наведе небесата!
Дай да целуна и отрия с косите на главата си
Твоите пречисти нозе,
чийто шум Ева в рая по пладне като чу и, уплашена, се скри.
Кой ще изследва, Душеспасителю, Спасе мой,
множеството мои грехове и бездната на Твоите съдби?
Не презирай мене, Твоята рабиня, Ти,
Който имаш безмерна милост.

(Велика сряда, стиховен стихира, гл. 8)

Да се спрем по-подробно на асоциативните образи и контрастите в този красив текст:

Сълзите на грешницата, този извор на покаяние, напомнят на водите, които Творецът събрал на едно място през третия ден от сътворението. Така покаянието става творческо дело, което всеки човек може да предложи на Бога.

Поетесата използва израза “наклони се” – така тя ни показва връзката между себепонизяването, кеносиса* на въплътения Бог и божествената милост, която Иисус Христос проявил, когато се отнесъл с благосклонност към блудницата и позволил да бъде облян от нейните сълзи.

Нозете Христови, които жената целунала, са същите нозе, накарали някога грешната Ева да избяга далеч от Бога. Това сравнение разкрива сълзите на блудницата като изкупление за греха на първата майка.

Касияна завършва своята поема с алюзията за свързаните помежду си бездни: бездната на човешкия грях и безграничната Божия любов.

Предателството на Юда
(Мат. 26:14-16)

Виждайки как Иисус Христос с много любов опростил греховете на блудницата, Юда се изпълнил с ревност и решил да Го предаде. Той отишъл при първосвещениците и поискал от тях пари, за да им предложи помощта си. Сделката била сключена.

Византийските песнопения за Юда подчертават дълбоката разлика между него и блудницата. Богослужението се спира на техните съдби и ги проследява в сравнителен план, за да изтъкне разликите между тях. Техните действия са коренно противоположни: колкото повече единият потъва в злото, толкова повече другият се облива с благодатта*.

Тук ще представим няколко откъса от други песнопения, изпълнявани на велика сряда. Така ще добием по-ясна представа за педагогичния византийски метод. Чрез тези песнопения отците на Църквата ни учат, че покаянието е лек срещу злото. Блудницата, добрият разбойник и апостол Петър, всички те ни показват пътя към свободата чрез покаянието, на което Иисус Христос винаги отвръща с любов.

Юда

“Той продава благодатта и небесната любов.”

“Той размени за злато дружбата с Христа.”

“Твоят неблагодарен ученик, който вдъхна от благодатта Ти, се отказа от нея и потъна в калта.”

“Юда стана роб на дявола; той бе осквернен от своя страх.”

“Той се остави да бъде окован във веригите на страстта.”

“О, бездушни Юда, светът не е нищо пред теб. Ти се поддаде на отчаяние, ти уби себе си, предателю.”

“Той най-безсрамно обмисли целувката на предателството.”

“Ученикът Ти се отдели от Тебе, Господи.”

Блудницата

“Чрез жертвата на своето благовоние, блудницата се сдоби с безценна благодат.”

“Грешницата дойде при Теб, Човеколюбче. Ти я избави от зловонието на нейните грехове.”

“Тя доби свобода, тя доби красота чрез покаяние.”

“Тя развърза косата си и бе освободена от своя дълг.”

“Тя молеше Господа: “Господи, развържи греховете ми, както сега развързвам косата си.”

“Докато целуваше нозете на Господа.”

“А блудницата, тя разпозна своя Бог.”

Приемане на Царството Небесно

През първите дни от Страстната седмица ние се изправяме пред един основен въпрос – въпрос, който засяга дълбоко и лично всеки от нас:

Готов ли съм да вляза в Царството небесно?

Царството, което Иисус Христос откри за нас със Своето възкресение;

Царството, в което разбойникът повярва в мига на своето разкаяние;

Царството, в което този разбойник влезе заедно със Спасителя чрез своята вяра и покаяние.

Както някога десетте девици, така и всички ние сме поканени да се съединим в брачно единство с Господа. Той е женихът, очакван от всяка душа, Той е женихът, който идва в среднощен час. Ние имаме пълната свобода да изберем дали да приемем, или да отхвърлим това съединяване. Никой няма да ни спре, ако поискаме да останем пред прага на царския чертог, далеч от царската трапеза. Всеки сам носи пълна отговорност за своето спасение*. Бог винаги предлага и е верен на Своите обещания. Дали ще откажем, или ще приемем сватбената дреха, зависи единствено от нас.

Твоят чертог виждам, Спасителю мой,
украсен, и нямам дреха да вляза в него.
Просвети облеклото на моята душа,
Подателю на светлината, и ме спаси!

(Светилен, стихира, гл. 3)

Сватбеното тържество
(Мат. 22:1-14)

В притчите сватбеният пир е образ на Царството небесно. В посочената по-горе молитва, насочена към темата за сватбеното облекло, е заложено следното описание:

Един цар подготвял сватбата на сина си. Той поканил много гости на сватбеното празненство, но много от тях отказали да дойдат. Тогава царят събрал на сватбената трапеза гости отвсякъде, поканени в последната минута. Според установената традиция всеки гост бил длъжен да се облече в сватбена премяна, която слугите раздавали на прага. Един от гостите обаче не облякъл сватбеното облекло, предлагано като безвъзмезден дар от царя за неговите приятели.

На нас също, преди да се присъединим към радостта на празника и преди да заемем своето място на пасхалната трапеза, Бог ни предлага безвъзмезден дар – дара на Светия Дух. Благодатта осветлява нашата вътрешна тъмнина и ни облича в светлина.

* На Велика сряда е последната литургия на Преждеосвещените дарове. А. Schmemann, The Great Lent, гл. 3. Тогава за последен път се чете молитвата на св. Ефрем Сириец.

Превод: Анжела Петрова

Из книгата “Въплътилият се Бог. Празничен катехизис”, ИК “Омофор” 2007

Поръчай >>>