Тайната на Предтечата



Sv. Ioan PredtechaВ евангелските текстове е налице единодушно свидетелство относно мястото, заемано от св. Йоан Кръстител. В православния свят той обикновено е сочен като Предтечата. Всички Евангелия разкриват, че нему се полага ключова роля при идването на Месията. В голяма част от християнския свят обаче почти изцяло се пренебрегва тази негова роля.

Евангелските текстове се облягат на две библейски пророчества, в които се говори за св. Йоан. Първото е от Книгата на пророк Малахия, гл. 3: „Ето, Аз пращам Ангела Си, и той ще приготви пътя пред Мене“.

Второто е от Книгата на пророк Исая, гл. 40: „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог; всякой дол да се изпълни, и всяка планина и хълм да се снишат; кривините да се изправят, и неравните пътища да станат гладки; и ще се яви славата Господня, и всяка плът ще види (спасението Божие); защото устата Господни изрекоха това“ (40:3-5).

И двата библейски цитата ни говорят за изпращането на Предтеча. Преди идването на Христа предвестник ще бъде изпратен от Бога, за да подготви пътя Му. Този предвестник е Йоан. За повечето християни идеята за св. Йоан свършва дотук. Той е глас и предвестник – именно като такъв той се превръща просто в елемент от събитието на Христовото идване.

Но защо именно предвестник? Как точно Йоан подготвя пътя? Каква е тайната на Предтечата?

За мен това са съществени въпроси. Нищо в развоя на нашето спасение не е случайност. Йоан се появява не поради изреченото пророчество – то е изречено, защото е замислено Йоан да дойде. Стига да се възприема в правилната посока, Евангелията притежават „неделима“ съгласуваност в своята логика. В евангелското послание няма пролуки. Каква е великата роля на Предтечата?

Първият аспект от неговата роля при идването на Христа е мястото му в чисто историческата фактология. При все че Евангелието отрежда на Йоан второстепенна роля в контекста на драматичния развой на събитията, от историческа гледна точка неговото място е изключително важно. Йоан е бил възприеман като по-значим от Христа в началото на Христовото служение. Йоан се е ползвал с всеобща подкрепа сред народа на Израил. Казано е, че дори цар Ирод, който заловил Йоан и заповядал да го убият, „се страхуваше“ от него: „като знаеше, че той е мъж праведен и свет, и го пазеше; много работи вършеше от послушание към него, и с приятност го слушаше“ (Марк 6:20).

Тежко опозоряване се е стоварило върху Ирод вследствие на факта, че не е намерил282N2103 твърдост да защити Йоан от злонамерените щения на Иродиада и Саломе. Най-големият страх на Ирод по отношение на Христа е бил, че Иисус е Йоан Кръстител, възкръснал от мъртвите (срв. Мат.14:2).

В Евангелието според Лука връзката между Христос и Йоан е засвидетелствана още преди раждането им. Те са братовчеди. Йоан, изпълнен със Светия Дух още в утробата, проиграва от радост, чувайки гласа на Мария. Неговата роля на Предтеча вече е започнала.

Самият Йоан внася познание относно тайната на своята роля. В четвъртото по ред евангелие св. Йоан описва себе си като приятел на Младоженеца: „Вие сами сте ми свидетели, че рекох: не съм аз Христос, но съм пратен пред Него. Който има невеста, младоженец е; а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, радва се твърде много на гласа на младоженеца. Тая ми радост, прочее, се изпълни“ (Йоан 3:28-29).

В евангелските текстове богословското дело на Предтечата се изразява в предвождане на тайнствената Пасха, съединяването на небето и земята: Христовото Кръщение в река Йордан. Мнозина християни не успяват да добият пълно съзнание за цялата сила на това събитие. В най-добрия случай то се възприема като дело, в което Христос ни се открива като Месия. Неговото място в православния литургичен живот е редом с Рождество Христово и Пасха. Тези три празника имат обща форма и обща иконография. Рождество Христово и Богоявление (Кръщението Христово) се явяват като „малка Пасха“.

Кръщението на Христа представлява в тайнствен образ смъртта и Възкресението на Христос. Това е смисълът, вложен в Христовото Кръщение. Според словата от православния литургичен език, „във водата Христос строши главите на змейовете“. Образът на змейовете, взет от псалом 73, разкрива водите на Йордан като предобраз на ада. Христовата смърт се явява влизане в ада и строшаване силата на дявола и слугите му. Това е съединяването на Христос с поробените от дявола и тяхното възкресяване от мъртвите чрез същото това съединяване. Това е тайнствено бракосъчетание, съединяване на Бога с Неговото творение.

BogoyavlenieОтъждествяването на Предтечата с приятел на Младоженеца също сочи, че Кръщението е вид тайнствено бракосъчетание. На този приятел на Младоженеца са полага ролята да бъде свидетел на бракосъчетанието. Освен това е потребно някой да осъществи самото Кръщение. Йоан се поколебава да поеме тази роля, използвайки като възражение, че е недостоен. Но Христос, истинният Младоженец, му отвръща: „…Тъй нам подобава да изпълним всяка правда“ (Мат. 3:15).

Изобразяването на Христос като Младоженец е отразено многократно в Стария Завет. Бог като Жениха на Израил е първостепенен образ у пророк Осия; Песен на песните би била непонятна без този образ; псалом 44 разкрива богато пояснение по темата. В Православието е любима практика Христос да бъде назоваван Младоженец. Това е водещ елемент през Страстната седмица, когато Църквата се движи към духовната кулминация на Пасха. Всичко започва да се изобразява в сватбени нюанси.

„Дойдете след видяното, жени благовестници, и кажете на Сион: приеми от нас радостното благовестие за Христовото възкресение! Весели се, ликувай и се радвай, Йерусалиме, като видя Царя Христа да излиза от гроба като младоженец“ (Пасхална стихира).

Отвъд Йордан Църквата вижда една още по-велика роля на Предтечата. Йоан, обезглавен от Ирод, влиза в ада и там продължава своята мисия по подготовката за идването на Христа. Там, в ада, човекът, за когото Христос казва, че „между родените от жени няма нито един пророк по-голям от него“ (срв. Лука 7:28), извършва делото на своето себепонизяване: „Той трябва да расте, пък аз да се смалявам“ (Йоан 3:30). Също както Христовото себепонизяване Го отвежда в пустотата на смъртта, за да влее в нея пълнотата на Самия Себе Си, така и Йоан влиза пръв в същата тази пустота, за да прогласи идването на Пълнотата.

Той е приятел на Младоженеца. Тогава нима е възможно да не присъства като свидетел на победата на своя Приятел?!

На 29-ти август е празникът Отсичане главата на св. Йоан Предтеча. Слава на Бога! | blogs.ancientfaith.com

 

Превод: Анжела Петрова

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info

Notice: Credit Card fields are disabled because your site is not running securely over HTTPS.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...