Време за милост

Всички отци и учители на Църквата са единодушни: никаква полза нямаме от поста, ако го разбираме само като въздържане от храна. Душата, която пости и измъчва тялото, но остава в плен на алчността и злобата, се уподобява не на светиите, а на бесовете, тези вечно гладни духове, които също "не вкусват никога храна" ("николиже ядущии").

Постът е време за духовност, издигане, самопреодоляване. "Който ограничава поста само с въздържане от храна, той твърде много го безчести — казва св. Йоан Златоуст. — Не само устата трябва да пости — нека и окото, и слухът, и ръцете, и цялото тяло да го правят… Ти постиш? Нахрани гладните, напои жадните, посети болните, не забравяй за хвърлените в затвора, смили се над измъчените, утеши скърбящите и плачещите; бъди милосърден, кротък, добър, тих, търпелив, та Бог да приеме твоя пост и да ти дари в изобилие плодовете на покаянието". Ако постенето не смекчава жестокото ни сърце, тогава то не е подвиг, а грях. Постът е време за милост – дори и към онези, които обикновено не щадим.

Постейки, да си спомним преди всичко за хората, които постят винаги. Мнозина се събуждат сутрин с мисълта как да разпределят храната си така, че да доживеят до вечерта. Помислете си за майката, която трябва да раздели справедливо малкото хляб или картофи между децата си; тя краде всеки път от порцията си, за да се наядат те. Какво е за нея нашият пост, който спазваме по желание и можем да прекратим всеки миг, когато поискаме? Добродетел? Заслуга? Подвиг? Истински постници са онези, които нямат възможността да не постят; истински аскети и пустинници са бедните. И ако не сте направили нищо за тях, значи напразно сте се трудили, всичките ви пости са отишли на вятъра.

Постът е време за милост и към живота. Постейки, вие сте помилвали известен брой живи същества, които иначе е трябвало да минат през жестоките ви челюсти и да напълнят с кръвта си надменното ви тяло. Този път обаче сте им подарили живота. "Очаквайки Те, аз не искам да се храня с кръв, нито да отнемам живот. За да усетят и тварите радостта на моето чакане", изповядва св. Николай Велимирович. Така е, веднъж в годината можем да си спомним и за тварите Божии. Може би и те се радват и се веселят за това, че постим, кой знае?

Постът навярно е изострил вашия дух, вашите сетива: погледнете се тогава с очите на онези, които ви гледат отдолу, които пълзят под краката ви. Влезте в душата на пилето: вчера сте пърхали весело с крилца из зеления двор, а днеска една сурова ръка ви хваща за гушата и ви извива врата.

Вие сте свиня. Искате да живеете, но съдбата е отредила друго. Неколцина мустакати българи ви заобикалят с голи ножове и пламтящи погледи. Къде ще се денете, какво ще направите? Ето че са ви заклали и обесили върху кука; месарят реже парчета месо от вашия бут.

Вие сте риба. Стрелкате се из прозрачните води, гледате чудни светове, неописуеми, недостъпни за човека. Изведнъж някакво страшно желязно острие влиза в устата ви и ви тегли нагоре. Да, представете си: в момента, в който четете това, една дебела стоманена кука се появява пред лицето ви, забива се във вас, пробива езика ви и горната ви устна (колко кръв!) и ви понася във въздуха – към гладния марсианец, който ви чака там.

Пост е: време да се сетите и за още един ваш роб, който само стене под робството ви, без да възразява. Този роб е тялото ви. Милост за него! Спомнете си колко пъти сте го мъчили, с какви отрови сте го тровили. Карали сте го да стои в димни, опушени заведения, вместо бистра вода сте вливали в него алкохол, тровили сте с цигарен дим бедните му гърди. Истинско чудо е, че то е още живо. Ще отречете ли, че вместо да го храните с лека, прозрачна храна, вие сте му пробутвали мазни меса, сосове, сладкиши, цигари? Че сте го държали будно до късно през нощта, тормозили сте очите му с безсмислиците на телевизията, ушите и мозъка – с креслива музика? Сега имате шанс да се покаете пред него. Постът е този шанс. Дайте на вашия роб тишина и мир, освободете го от пушека, крясъците и отровите. И той ще възкръсне, ще се окрили. Дишайте чистия Божи въздух, гледайте невероятните Божии зрелища – небето и земята, слънцето и месечината. Слушайте водата, чуйте я как шумоли като коприна; тази музика е утеха за всички живи същества. Бъдете жив, а не мъртъв.

Щом стана дума за тялото, какво да кажем за душата? Тя е най-големият ви сирак. Пощадете я! Душата е най-беззащитното нещо в този железен свят. В гърдите ви има едно същество, което се ужасява от злобата, грозотата, наглостта, трепери от тъмните обрати на незнайната съдба и иска да го обичат, а не да го убиват. Може би защото душата ви е жена, тя иска нежност, обича красотата. Но вместо това тя е принудена да гледа мрачни, свирепи лица, да слуша за злини и грозотии. Постът е благоприятно време за вас: вземете за ръка разтрепераната си душа и я заведете в тихо, безопасно място. Подслонете я в Божия дом, под крилете на Майка Богородица. Оставете света и неговия хаос, съсредоточете се в своето сърце, своя дух.

Вие имате съкровище в гърдите си; то е по-ценно от целия свят. Повярвайте в себе си. Светът е разпаднат, вие сте цялостен; той е тъмен и неясен, вие сте прозрачен и светъл. Светът е множествен, вие сте единен – като къс от планински кристал. Нямате власт над хаоса на външната реалност, но светът във вашите гърди е събран в едно, пронизан от светлина. Бъдете верен на своята светлина, следвайте своя път, дълга си към самия себе си.

Не забравяйте, че душата ви е християнка и Божия невеста. Бъдете нежен с нея. Бихте ли били толкова жесток към невестата си, че да й дадете отрова вместо човешка храна? Защо го правите тогава с душата си? Този, който храни своя дух с днешните вестници, реклами, телевизия, прилича на човек, седнал зад маса, на която вместо хляб и месо са сложени чинии с помия, блюда с огризки, кокали, вмирисани рибешки глави. Нека вашият пост да бъде въздържание и от това! Дайте глътка въздух на душата си, освободете я от робството на Холивуд, от мъченията на безсмислеността. Свалете тези окови от себе си. Бъдете свободен!

Бяхте зависим от света и се усещахте роб на света, защото вярвахте, че сте част от света, създадени от света. Постът, който ви връща към мисълта за богоподобието, маха от очите ви тази заблуда. Той изостря вашия взор, показва ви, че сте силен и могъщ. "Книга съм изписана отвън и отвътре и запечатана със седем печата. Казват ми съседите ми: ти си книга на света и си изписан цял с ръката на света и всичките ти дарби са дарове на света. Тъй ме четат неграмотните и аз усещам, че не ми знаят името… Щом изхвърля целия свят от себе си, отново виждам в себе си книга, запечатана със седем печата. Туй е Твоята книга, Господи. Туй е писаното от моя Господ. Кой може да разчете Божията книга, освен един Бог?"("Езерни молитви"). Вие можете да разчетете света, но светът не може да ви разчете. Той очаква своето спасение от човека, а значи и от вас. Нека да го преобрази светлината, която излиза от вашия дух. Бъдете на висотата на своята мисия – да сте солта на земята, с която тя ще се осоли (Мат. 5: 13).

2007 г.