Грехопадението

Виж колко благ е Господ и каква кротост показва Той след такова престъпление. “Ще умножа и преумножа скръбта ти”. Аз исках, казва Той, ти да имаш живот без скръб и без болка, да си свободна от всякаква тъга и горест и да можеш да изпиташ всякакво удоволствие. Исках ти, макар обелечена в тяло, да не чувстваш нищо телесно. Но понеже не използва както трябва това щастие, а вместо това изобилието на блага те доведе до такава велика неблагодарност, то, за да не се предадеш на още по-голямо своеволие, ти налагам наказание, и те осъждам на печал и въздишки. “С болки ще раждаш деца”. Аз, казва Господ, ще направя така, че раждането на деца – извор на велико утешение – да започва с печал, за да можеш сама, във всекидневните скърби и горест от детераждането, постоянно да помниш колко велик е бил грехът и непослушанието ти, за да не забравиш с течение на времето това, което се случва сега, но да знаеш, че причината за него е твоята измама. Тук се разбират болките около износването на плода като бреме в продължение на дълги месеци, както и някои други, произтичащи от това болки, разтягането на членовете и онези нетърпими страдания, които са известни само на ония, които са ги изпитали.

Но човеколюбивият Бог, заедно със скръбта, е дарувал и онова велико утешение – че радостта от раждането на младенеца е равна по сила на онези болки, които, в продължение на толкова месеци, терзаят утробата на майката. След такъв непосилен труд, разкъсвана от болки и, така да се каже, отчаяна от самия живот, след като роди и се наслади на радостта за своите страдания, отново, сякаш забравила всичко, жената е готова да роди ново дете: така е устроил нещата Бог, за да се съхрани човечеството! Надеждата за бъдещите блага винаги облекчава понасянето на сегашните скърби. Всеки може да види това в предприемчивите търговци, които преплават обширни морета, понасят корабокрушения и нападения на морски разбойници и често, след множество такива опасности, се оказват излъгани в надеждите си, но не спират, а отново се заемат със същото. Същото може да се каже и за земеделците. Те също, след като са изорали дълбоки бразди, положили са много труд и са посяли семената, често остават излъгани в надеждите си, вследствие на суша или градушка, паднала върху посевите точно преди жътвата. Независимо от това, обаче, те не се отказват, но се заемат отново със земеделие. Това можем всъщност да забележим при всяко човешко начинание. Така е и при жената: тя също, след многото месеци на бременност, след нетърпими болки и безсънни нощи, след разтягане на членовете, поради незначително неблагоприятно обстоятелство, откъснало преждевременно плода, още неоформен, или, макар и оформен, но недоразвит, или често даже мъртъв, едва избегнала опасността, като че ли забравяйки всичко това, отново започва, отново търпи същото. Защо казвам: същото? Често се случва тя да умре заедно с детето, но това не вразумява другите и не ги възпира от това начинание, в което Бог е съединил удоволствието и радостта със скръбта! Затова и казал Той: Ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна. Това е казал Христос и в беседите си с учениците, показвайки едновременно и тежестта на скръбта и изобилието на радостта: “Жена, кога ражда, има болки, защото е дошъл часът й”. А после, за да ни покаже как скоро преминава чувството на скръб и се сменя с радост и веселие, ни казва: “но, след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света” (Иоан. 16:21). Виждаш ли безсмъртната Божия грижа? Разбираш ли, че наказанието вразумява? “С болки ще раждаш деца”. И след това: “И към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе”. Като че ли оправдавайки се пред жената, човеколюбивият Бог казва: “В началото те създадох равночестна на мъжа и исках ти, като си му равна по достойнство, да имаш във всичко общение с него, и както на мъжа, така и на теб поверих властта над всички твари. Но понеже не се възползва от равночестието както трябва, Аз те подчинявам на мъжа: към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе”. Понеже ти, оставяйки равночестния и имащ една природа с теб; този, за когото си създадена, се реши да встъпиш в беседа с лукавото животно – змията и прие от него съвет, затова те подчинявам на него и го обявявам за твой господар, за да признаваш властта му, защото не съумя да началстваш, научи се да бъдеш добра подчинена. “Към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе”. По-добре е за тебе да си под негова власт и под негово управление, отколкото, ползвайки се от свободата и властта, да пропаднеш. За коня е полезно да има юзда и да бъде направляван, за да не падне в пропастта. И така, като се грижа за твоята полза, искам да се подчиняваш на мъжа си както тялото на главата и с радост да признаваш неговата власт.

Нека видим как след жената Бог говори на мъжа и какво наказание му налага. “А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, – проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си; тръне и бодили ще ти ражда тя; и ще се храниш с полска трева; с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш” (Бит. 3:17-19). Тук се открива великата и неизказана грижа на Господа за човека. Нека разгледаме внимателно всяка дума. “А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него”. Тъй като ти, казва Господ, послуша жена си и вкуси от дървото, предпочете нейния съвет пред Моята заповед и не поиска да се въздържиш от това единствено дърво, от което ти заповядах да не ядеш (заповядах ти да се въздържаш не от много дървета, а само от едно, а ти не се въздържа и от него, но, забравяйки Моите заповеди, послуша жената), затова ще разбереш какво зло си сторил.

Слушайте, мъже; слушайте, жени! Едните – за да не слушат жените, когато мъжете ги съветват лошо; другите – за да не предлагат такива съвети. Ако той (Адам), макар и да прехвърли вината на жена си, не получи никакво извинение, то какво оправдание ще има онзи, който ще каже: “заради жена си съгреших в това и това, извърших това и това”? Жената затова е подчинена на властта ти, а ти затова си поставен над нея, за да ти се подчинява, така че главата да не върви след нозете. Но често можем да видим и обратното: този, който трябва да бъде главата, се проваля и дори приема ролята на нозе; поставената пък в положението на нозе започва да играе ролята на главата. Затова и блаженият Павел, учителят на вселената, предвиждайки всичко това, възкликва: “Защото, отде знаеш, жено, не ще ли спасиш ти мъжа? Или, отде знаеш, о мъжо, не ще ли спасиш ти жената?” (1 Кор. 7:16). Така че, и мъжът трябва много внимателно да отхвърля гибелните съвети на жената, и жената, живо помнейки наказанието на Ева, която дала на мъжа си гибелния съвет, нека не дръзва да дава на мъжа си подобни съвети и нека не подражава на Ева, но, като се вразумява от примера й, нека да съветва така, че да не подхвърли и себе си, и мъжа си, на никакво осъждение и наказание.

Но нека се върнем на темата. “А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него”. Понеже ти, казва Господ, показа такава немарливост към Моята заповед и не се предпази нито от страх, нито от даденото от Мен предупреждение какво ще ви се случи, ако вкусите, а стигна до такова безчестие, че при такова изобилие от наслади не можа да се въздържиш от едно-единствено дърво, то “проклета да е земята поради тебе”. Виж Божието човеколюбие – как различно наказва Той змията и разумното същество, човека. На змията казва: “проклета да си между всички животни и всички полски (земни) зверове”, а на Адама: “проклета да е земята поради тебе”. Това е справедливо. Тъй като земята е създадена за човека, за да й се наслаждава на плодовете, затова сега Бог, пак заради съгрешилия човек, отправя проклятие и към нея; и понеже проклятието над земята лишило човека от покой и благополучие, затова е и проклета поради него. След това, за да разберем какво означава “проклета”, прибавил: “С мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си”. Виж как всяко наказание се разпростира над всички времена, така че не само прародителите да получат полза от него, но и следващите родове да узнават за какво ги постига наказанието. “С мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си”. След това, още по-точно определяйки проклятието и причината за мъката, Господ прибавил: “Тръне и бодили ще ти ражда тя”. Ето паметниците на проклятието! Тръне, казва, ще ти ражда земята, и бодили. Ще сторя така, че ще понасяш тежък труд и грижи, и в скърби ще прекарваш целия си живот, за да ти бъде това юзда и да не мечтаеш за по-високо достойнство за себе си, а постоянно да помниш за своята природа и занапред никога да не допускаш такова прелъстяване. “И ще се храниш с полска трева; с пот на лицето си ще ядеш хляба си”. Виж как след непослушанието всичко в живота на човека се променя! Аз, казва Господ, въвеждайки те в света, исках да живееш без скърби, без труд, без грижи, без мъка, да пребиваваш в изобилие и благоденствие и да не си подчинен на телесните нужди; да си чужд на всичко това и да имаш съвършена свобода. Но тъй като ти не се възползва от тази свобода, то Аз ще прокълна земята така, че тя да не ти дава вече плодове без посев и труд, а само с усилие и грижи; ще те подхвърля на постоянни скърби и мъка, ще сторя така, че да вършиш всичко в уморително напрежение, така че този мъчителен труд да ти бъде за вечно вразумление да се държиш скромно и да помниш природата си. И това няма да е за кратко време, но през целия ти живот. “С пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш”. Ще търпиш това, докато не дойде краят на живота ти, когато ще се разтвориш в пръстта, от която си създаден. Макар че съм ти дал телесна природа, по човеколюбието Си, но това тяло произлиза от земята и отново ще стане земя: пръст си и в пръст ще се превърнеш. За да не стане това, ви заповядах да не докосвате това дърво и добавих: “В който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш”. Не исках това, но тъй като сторих всичко, което беше необходимо, а ти сам си причини последствията, то не вини никой друг, а отдай всичко на собствената си немарливост. Тук възниква и още един въпрос. “Рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете”, а се оказва, че след непослушанието и вкусването от дървото Адам и Ева живели дълги години. Това прилича на недоразумение само на ония, които имат повърхностно отношение към библейските думи. Но за този който слуша в добър размисъл и внимава, казаното тук не предизвиква никакво недоумение. Макар че те (Адам и Ева) живели много години, все пак от мига, в който чули думите “пръст си и в пръст ще се върнеш”, те получили смъртна присъда, станали смъртни и, може да се каже, умрели. Като ни показва това, Писанието казва също: “В който ден вкусиш…, бездруго ще умреш” – вместо да каже: “ще бъдете осъдени” да бъдете смъртни. Както и в човешките съдилища, човекът, осъден на посичане и сложен в тъмница, макар и да престои там дълго, ще води живот не по-добър от този на мъртъвците, тъй като вече е предаден на смърт от присъдата, така и прародителите от деня, в който чули смъртната си присъда, макар да живели дълго след това, по силата на присъдата били умъртвени.

Може, наистина, да ви покажа и нещо друго, за да видите, че дори това наложено наказание и това, че хората станали смъртни, съдържа в себе си бездна от човеколюбие; но за да не обременявам ума ви с множество мисли, само ще ви помоля, като си тръгнете оттук, да не се отдавате на празни беседи и безполезно многословие, а да размишлявате вътре в себе си и да беседвате с другите за това, което ви казах и да си припомняте това, което казал Съдията, как се оправдавали виновните, как единият обвинявал другия, а жената обвинявала змията, и как Бог наказал и змията, налагайки й вечна присъда и със силния Си гняв към нея всъщност показал загрижеността Си към прелъстените. От това как сурово наказал прелъстителя, е видно колко скъпи са Му били прелъстените. Затова си спомняйте наказанието, или по-скоро, изправлението на жената; като си припомняте казаното на Адам и като си казвате наум присъдата: “защото си пръст и в пръст ще се върнеш”, се удивлявайте на неизреченото човеколюбие на Господа, според което Той, ако само ние решим да вършим добро и да избягваме злото, е обещал на нас, произлезлите от земята и връщащите се в земята, да ни удостои с невъобразимите дарове, приготвени за ония, които Го обичат, каквито “око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало” (1 Кор. 2:9). И така, нека въздадем велика благодарност на нашия Господ за тези благодеяния и никога да не ги забравяме; напротив, с добри дела и съвършено отделяне от злото, да умилостивяваме Бога и да получаваме благоволението Му към нас. Ако Той, бидейки Бог безсмъртен, не се отказа да приеме върху Себе Си нашето смъртно и земно естество, да ни освободи от старата мъртвост, да ни възнесе по-високо от небето, да ни удостои с това да седим от дясната страна на Отца и да ни се покланя цялото небесно войнство, няма ли да е крайно неблагодарно, ако ние се срамуваме да Му отговорим подобаващо и ако приковем безсмъртната си душа към плътта, превръщайки я в нещо земно, мъртво и бездейно? Не, умолявам ви, да не бъдем така неблагодарни към Онзи, който ни е оказал толкова благодеяния, а следвайки законите Му, да вършим угодни и приятни за Него дела, та и Той да ни признае за достойни за вечните блага, с които да се удостоим всички по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, на който отдаваме слава, господство и чест, заедно с Отца и Светия Дух, сега, винаги и во веки веков. Амин.