Отец Серафим Роуз – живот и дело

Това е името на книгата, която издателство “Омофор” подготвя за издаване на български език по повод 25-годишнината от блажената кончина на отец Серафим (1934 – 1982).

Кой е отец иеромонах Серафим и защо интересът към неговия живот и дело е толкова голям в целия свят? С какво може неговата книга да помогне на българските читатели и може ли той да бъде образец за нас българите, които сме православни още от девети век?

Авторът на книгата отец иеромонах Дамаскин е духовен син на отец Серафим Роуз и с изключителна любов и високо съзнание години наред е събирал материали, за да ни представи една богата биография и завършен портрет на този известен американски застъпник за православната ни вяра.

Отец Серафим бил силно вярващ човек – подвижник, аскет, духовен ръководител, попечител, пазител на традицията, с нежна, горещо обичаща Бога душа, с която докоснал душите и сърцата на мнозина по света. Книгата е достатъчно онагледена със снимки, които отразяват истинността на живота и делото на отец Серафим. Външността му според тези нагледни документи го представя като скромен, мъдър и винаги дълбоко замислен човек с дълга коса и брада, в монашеска дреха, с проницателни сини очи, брилянтен във взаимоотношенията си с другите. Съветвал хората, но не като всезнаещ гуру, а като човек, който помагал на хората да разрешават проблемите си с нежни думи и благост; не със свойствените за американския характер декларации или наредби. С думи и на дело отец Серафим вдъхновявал всеки да вземе кръста си и през целия си живот да се подвизава с “добрия подвиг на вярата” (1 Тим. 6:12), наградата за което ще се обяви след всеобщото възкресение.

Отец Серафим бил чист мислител, философ, сладкогласен певец, сълзотворен молитвеник, човек на сърцето, смирен духовник, честен защитник, душераздирателен проповедник на Христа, благ съветник на всички, които търсили св. Православие и от сърце желаели да вървят по неговия път. В книгата на о. Дамаскин той подсеща и нас, българите с думите на Христа – да носим кръста си без да се оплакваме, без да мърморим, без да оправдаваме нашите грехове и слабости, но да се видим кои и какви сме всъщност и най-вече да се обичаме един друг.

Отец иеромонах Серафим бил изключително търпелив при излушване на хората, дори когато не бил съгласен с тяхното мнение. Казвал само това, което било необходимо. Изчаквал беседващият с него да зададе въпрос. За да не бъде празнословец, той не говорел без нужда. Мнозина споделят, че не са срещали такъв възвишен в мислите си човек.

Отец Серафим е Божи дар на Православната ни Църква, гордост за Америка, ревностен благовестник на Евангелието и светите отци, истински свидетел на приятелството с Христа, изповедник на светостта. За тия, които се съмняват, той показва автентичността на истината. За ония, които се борят със страстите, той дава съвети, средства и начини да преодолеят стреса и депресията. За всички, които страдат по пътя на духовния подвиг, той дава тъй необходимото свидетелство на радостта.

Още от началото читателят ще долови, че отец Серафим се е бил отрекъл не само от своето минало, но от всичко, дори от себе си, и се бил отдал напълно на Бога. Когато майка му го запитала: “Защо не бъдеш като брат си, който има бензиностанция?”, той отговорил: “Той има повече проблеми, отколкото аз”.

Книгата за о. Серафим е чудесно четиво за всяка възраст. Ако читателят е дете, ще се удиви на едно скромно момче на име Евгений, което било “слънце” за родителите си и пример за всички приятели. Ако читателят е млад на години, ще прочете неща, които и днес могат да се практикуват в живота. Ако е студент, ще намери удивително сходни с неговия опит преживявания и чудесни старания. Ако е влюбен с искрена любов, ще се увери, че е възможно да имаш чисто приятелство с човек, когото разбираш, за да извървиш пет километра с него на разходка, без да изречете нито една дума. Ако читателят е настроен философски, сигурно ще потъне в лабиринтите на разсъжденията и с него може да тръгне по пътя на истината. Ако е поет, ще беседва с отец Серафим като с човек от неговия бранш. Ако е лингвист, ще се възхищава на изключителна способност на личност, която за късо време може да пише и превежда на чужди езици с лекота. Ако читателят е атеист, ще се поучи от един изключителен опит и ще се убеди дали е прав или не в своите идеи. Ако е търсач на истината, ще почувства непременно благодатния огън, за да намери светлина в тъмнината. Ако читателят е кръстоносец по пътя към Голгота и състрадава на Христа, ще изживее страданията с отец Серафим по-леко. Ако е богомолец, ще възкликне на глас каква хубава възможност е имал този търсач на светостта в живота – да намери св. Йоан Санфранциски в катедралния му храм и за късо време от черковник да стане четец, певец, проповедник, преводач и специалист от и на руски език. Ако е научен работник, читателят ще съзре в отец Серафим изключителния изследовател не само на американската наука, но и на европейската и най-вече на руската. Ако читателят е послушник в манастир, той ще има в о. Серафим прекрасен образец на послушание и духовно размишление. Ако е монах, непременно ще пожелае с цялата си вътрешност да му подражава. Разбиранията на отец Серафим за духовния и монашеския живот са универсални. Лично аз като монах му се възхищавам и го облажавам за неговите духовни постижения и виждания за светото Православие като „религия на бъдещето”.

Авторът на книгата пише, че духовният му старец отец Серафим обичал мравките, птиците, морето, природата. С часове гледал и се възхищавал на звездите; споделял, че не може да си намери място никъде, че никой не го разбира, че е далеч от хората, особено от своите си. Приятели от студентството си спомнят за него, че бил концентриран и силно влюбен в духовното. Отношението му към модерната цивилизация и технологичния процес на производсво било отрицателно. Не бил привързан към автомобилите, електричеството, часовника, даже избягвал докторите и болниците.

Чудни са съветите на отец Серафим към онези, които се готвят да станат православни. Според него, за да нямат издигания и падания, те трябва да знаят предварително дълбочината на светото Православие.

Този, който търси Бога непременно ще пожелае да прочете тази книга, защото в лицето на отец Серафим той ще открие себе си и ще се удиви, как от почитател на „сатанинския пророк” Ницше и неговата поезия, която те кара да страдаш и вдигаш юмрук срещу Бога, отец Серафим е станал като Альоша Карамазов на руския пророк Достоевски, за да се просне пред Господа Иисуса Христа при залез слънце в тъмнината на Санфранциската улица и да плаче в разкаяние и молба за прошка! По апостол Павловски отец Серафим умъртявал деянията на плътта и така получавал нов живот в Христа.

Когато разговорът му бил неприятен, сменял темата. Никога не коментирал храната. Сексуалните желания му били чужди. Бил чист и девствен. Мислите му били отправени преди всичко към славата на небесния свят. Когато се подигал въпрос за секса, отец Серафим избягвал да коментира. Или просто казвал “Това е гнусно!” Макар да е чувствал уважение към приятелката си по време на следването, той никога сериозно не мислил за женитба.

Всичко у отец Серафим ставало бавно. Решение взимал след обстойно обмисляне. Американците виждали в отец Серафим изключителен човек, който ги пленявал с дарбата си да бъде изцяло потопен в работата си и който не изговарял нито една дума, без да помисли. В него виждали човек, който обединява простата и твърда вяра с дълбочината на мисълта. Всяка негова дума била премислена истина.

Отец Серафим считал, че ако работим сериозно, Бог ще ни помогне. Ако работата ни е приятна Богу, тя ще успее. Ако не, Божията воля е поставила пречки по пътя й, за да не успее. Сериозните въпроси, които отец Серафим обмислял дълбоко, са проблемите с младежта и младите православни американци. Той често казвал, че младежта е пълна с идеали и желания да осъществи и служи на тези идеали. Затова, за да я задържим в Църквата, трябва да й дадем възможност да работи нещо полезно, изпълнено с идеали.

С благословението на архиепископ Йоан Санфранциски отец Серафим разкривал идеята, че Христовото евангелие трябва да се разпространява на всички езици, но само в православен смисъл и дух. Църквата Христова не е основана за един човек и определена страна, а всички народи са призвани към вярата на истината. Това е зов на отец Серафим към православните българи да си пазим вярата, да почитаме нашите отци и да се молим Бог да благослови православна България да се възроди духовно, за да има Божията милост всякога в пълнота.

Отец Серафим обичал от все сърце Господа Иисуса. Стараел се да върви след Него, но винаги чувствал, че не прави това както се полага. Затова в един момент решил да служи на Бога с талантите си. Добре разбирал, че да обичаш Бога и истината е по-важно от това да събираш пари, да имаш имоти и да бъдеш известен. Затова следвал съвестта си, без да лъже себе си. Молел Бога да бъде винаги зает в угодна Нему работа. Когато трябвало да изчака за нещо, навеждал глава и казвал мислено Иисусовата молитва, използвайки броеницата си, която работела в ръцете му дори тогава, когато разговарял с някого. Употребявал енергията си в труд, а цялото си сърце ангажирал в писанията. Духовният му син разказва, че за 17 години отец Серафим написал толкова статии и книги, че отговорил почти на всички интересни въпроси, които били от значение за православния читател от онова време. И всичко писал в килията си на свещ със стара пишеща машина. Щом се почувствал свободен от послушание в църква или из двора на манастира, бързо отивал в килията си и веднага започвал работа. Пишел бързо, гледал нагоре, когато се замислял и често се кръстел, когато пишел. Избягвал да се подписва и името му никога не се появявало в отпечатаните материали.

Като добър лингвист, отец Серафим превел доста книги. Забележително е, че диктувал превода на английски на касетофон и после помощници отпечатвали на книга целия превод.

Работа, работа и пак работа – с това е изпълнена книгата за отец Серафим. Живот в дела. “Благодаря на Бога, казвал отец Серафим, че всеки ден мога да се “саморазпъвам” за Православието!” Когато руснаци плачели, че режимът затворил Оптинската пустиня, той казвал простичко: “Има ли нещо подобно някъде в Америка, за което да заплачеш? Не мога да заплача за Големия каньон или за Златната врата!”

Удивителното в тази книга е, че отец Серафим, при изобилието на земни блага в златна Калифорния, се радвал на планинската пустиня в Платина, на безводието, змиите, скорпионите, дивите животни. Наричал манастира “рай“, създадено от него “Царство Божие” и в ранните утринни часове обикалял гората, благославял я, целувал дърветата, мислил за преобразяването им с радостна усмивка, като че ли искал прошка, че заради нашите грехове, страдат и те.

Отец Серафим считал, че истинското монашество е стоене на едно място и страдание на сърцето за Царството Небесно. Затова не искал да се мести от Платина за нищо на света. Казвал като св. Игнатий Брянчанинов, че Света Гора можеш да имаш и в сърцето си. Затова мислил много как да създаде Атон и в Америка. Но времето все не стигало. Въпреки това, отец Серафим написал завет, че за да бъдеш монах, трябва да оставиш старото и да поемеш новото в себе си, да избягваш светското и да тичаш към различното – с мисъл, с говор, с поглед, с походка, с действие, с всичко в новата дреха, т.е, да бъдеш мъртвец за света. Ето какво допълнително правило отец Серафим препоръчва за монаха: по 500 пъти на ден да казва Иисусовата молитва, да прочита по една глава от Евангелието и по две глави от Апостола.

Отец Серафим ни учи с лекота да разберем много важни неща за нас в света: че сме пътници на тази земя; че тукашният живот е само началото; че православната ни вяра не е толкова за главата, а за сърцето; че Православието е пълнотата и всичко в него е едно и не следва да харесваме отделни неща в него, а всичко; че Православието трябва да се изживее, а не само да се учи и пише за него; че ако не намерим Христа на този свят, няма да Го намерим и в следващия; че ако обичаме Бога, трябва и да се боим от Него; че ако имаме любов и Бог е любов, Той живее в нас, а щом живее в нас, не бива да се боим от Него и по подобие на отец Серафим и ние с теб, драги читателю, можем да намерим Христа в този свят. Защото, ако отец Серафим не Го е имал в себе си, той не би могъл и да ни Го препоръча. Но Христос е живял в отец Серафим и затова той дерзае и ние да Го притежаваме.

Каква вяра е имал само този човек! В студ да служиш с братята през всички дни на седмицата; да се прекланяш пред св. Кръст по време на всички богослужения; със страдания да бъдеш православен в пост, молитва, бдения и подвиг. И още, с каква надежда е бил зареден, че ще има награда във бъдещия век! Подвигът на отец Серафим в планините на Платина е показателен за всички нас в градовете, че щом в самоизолация, без ток, вода, телефон и удобства е било възможно да се поддържат печатни машини за разпространяването на Словото Божие, то колко повече днес при тази съвършена технология ние трябва “да страдаме” за Бога и “да служим на Бога, а не на времето”.

Америка се срещна с Православието чрез св. Герман Аляскински, а Северна Калифорния узна за православния аскетизъм, когато отец Серафим отслужи първата св. Литургия в Платина. В книгата може да се намери мнението му за светите служби, които са духовна храна, от която не само монасите, но и миряните могат да получат истинска храна за вечния живот. От личен опит зная колко благодатни са службите в манастира на отец Серафим. Няколко пъти съм го посещавал по време на архиерейски посещения в Калифорния, и то с всички видове проблеми в главата ми. И когато влизам в храма за молитва, всичко друго остава навън като не толкова важно и се чувствам винаги при отец Серафим без товар и без повече проблеми. На проскомидията отец игумен Герасим и авторът на книгата отец иеромонах Дамаскин поменават и българския клир и народ, молят се за българските манастири, монаси, монахини и за всички сънародници в беда и нужда. Никога в живота си не съм виждал такъв куп поменици с имена от цял свят. Ето това е Платина – православно чудо!

Българската източноправославна епархия в Америка и Канада също е облагодетелствана от живота и трудовете на отец Серафим. Много от епархиотите ни в Северна Калифорния и Кодиак са почитатели на отец Серафим и посещават всяка година Платина по повод годишнината от смъртта му на 2-ри септември. Нещо повече, неговият лик е сред иконите по стените, както образът на Негово Светейшество Българския Патриарх Максим. Книгите на отец Серафим се преиздават на много езици, към него за молитва се обръщат мнозина, официално се засвидетелствани дори чудеса, на гроба му постоянно идват и горски животни и стоят при него с часове; той събира следовници в манастира от цял свят, а виждането му за св. Православие се сбъдва всеки ден. Обичаме го, почитаме го и се молим за него, а някои и на него. При празен кладенец народът не отива за вода. Ако там нямаше нищо, Платина щеше наистина да е пустиня, но за радост пътеката към отец Серафим никога не зараства с трева. Той умря преди 25 години, но в сърцата на хората е жив. Горди сме, че на гробния му кръст името му е изписано по нашему: “Иеромонах Серафим – 1934 – 1982”. И колко хубаво е, че братята в Платина продължават Отецсерафимовия завет: “Чрез правславни книги, образование и просвета – към успешни православни мисии в Америка и света!”

Затова, да благодарим на издателство “Омофор”, че се включи с тази книга за отец Серафим Роуз на български език в изпълнение на завета му на земята и в радостта му на небесата.

Майката на отец Серафим г-жа Роуз на пострижението му казва: “Надявам се твоят принос към света да не остане незабелязан.” Духовният старец на отец Серафим Епископ Нектарий от Руския Задграничен Синод със сълзи на очи в проповедта си при погребението му рекъл: “За кратко време дойде при нас и ни открадна рая!” А на братята пък казал: “Платина и занапред трябва да бъде първа цигулка и макар една струна да се скъса, мелодията следва да се довърши със същата цигулка.”

Ние с вас пък, досточтими читатели, нека не забравяме, че имаме дом и на небесата и че основната причина за нашето съществуване е да се стремим към този дом, както се е стремял и отец Серафим, според думите на древните римляни: “Per aspera ad astera!” (Чрез страдания – към звездите!)

Действително, отец Серафим Роуз е човек на традицията в св. Православна Църква, но в същото време е и далеч напред във времето. Неговият живот и дела са вдъхновение за нас и заслужават да бъдат всестранно оценявани и широко огласявани.

Прочее, да речем всички за отец Серафим: Господи помилуй!