Всичко ли са казали отците?

«Отците са казали всичко». Тази фундаментална мисъл аз често чувам и чета. Тази мисъл се изповядва от мнозина: и от прости хорица, и от владици. Всичко е казано, остава само да изпълняваме. Трудно е да се спори с нея. И трябва ли да се спори? Трябва. Защо? Защото тази мисъл не работи. Тази мисъл е лъжлива.

Ако наистина всичко (!) е вече казано, то на нас ни остава само да изпълняваме. Защо тогава животът ни е гърбав? Не изпълняваме, значи, казаното, или пък изобщо не сме го разбрали, а само се правим на интересни. Наистина ли умираме от глад, седейки върху кошове с хляб? Защото само така могат да се опишат хората, комуто всичко е казано, но които живеят в морална мръсотия.

В това, че животът ни е крив, никой не се съмнява. И ако има универсални отговори, дадени веднъж и завинаги, то това значи, че сме някакви изроди. Знаем рецептата, но я пазим в тайна, пък и сами не я използваме. Кой ще си сложи главата под такава брадва? Никой, дори и най-големият бранител на традициите. Значи, не всичко са казали отците, а от това, дето са го казали, не всичко сме разбрали. Може пък да не използваме правилно тяхното наследство, ако изобщо го използваме.

За отците обичат да говорят онези, които не са ги и помирисвали дори, които не са прекарвали безсънни нощи нито над Григорий Богослов, нито над Василий Велики. В най-добрия случай са се задоволявали с мижави сборници от цитати, които някой е накълвал оттук-оттам и е нахвърлял на едно място. Е, трябва да се отървем вече от тази болест. Това е непозволително. Искаш ли да се перчиш с отците – чети ги. Прочети пет-шест тома на Златоуст, па тогава кажи: «Златоуст е казал…» Питат ли те: «Къде го е казал?» – ще отговориш: «Във Второто слово за Анна». И всичко е ясно. Човекът познава темата. Може да се говори с него. Има полза от спора с него. А не да гъгнем: «Отците, отците…». Книгите на отците – казваше един гръцки светец от наше време – заслужават същата почит като мощите им. Бива ни да целуваме нетленни тела. Време е да се научим да четем отците не по някакви евтини цитатници, а по фундаментално издадени трудове с коментари и критически апарат.

Сега ще пробваме да изясним още едно нещо. Има сфера на догматите. Там наистина много неща са казани веднъж и завинаги. Но тези думи за Троицата, за единосъщието също трябва внимателно да се четат и разбират. Тези думи са тълкувание на Символа на вярата. Учението на отците на Църквата никога не се появява от само себе си, а се мотивира от появата на ереси. И учителите на Църквата реагират на проблема, обяснявайки го с максимално достъпни понятия. Да не разбираш историческия контекст на едни или други движения на църковната мисъл означава да не разбираш самите догмати и правила, възникнали в огъня на борбата за въплътилата се Истина. Изводът е отново жесток: трябва не да цитираме, а да разбираме и използваме. Да използваме и тъй, и инак: понякога цитирайки пряко готовата богословска формула, например понятието «единосъщен», друг път използвайки самия метод, начина за решаване на един или друг въпрос.

Отците от IV век ни научиха да различаваме понятията «същност» и «личност» в Троицата. Палама започна да говори за разликата между «същност» и «енергии» много столетия по-късно. Това са догматите на Православието. Разбирате ли това, което четете – четете го. Усещате ли, че мозъкът ви ври – оставете книгата на мира и разберете, че не сте богослов. Определете си собствената мяра. Това е много важна способност, свидетелстваща за мъдростта на човека. Но не споменавайте с лекота «отците», ако четенето на текстовете им ви приспива след пет минути.

И сега е време да напомним, че само догматичната сфера е онова, за което може да се каже: «Отците са рекли». А пък сферата на всекидневния морал, поведение, отношение към различните видове грях? Нея отците не са могли да определят навеки. Съвсем не е едно и също да живееш в християнска или мюсюлманска страна. Съвсем не е едно и също – да стъпваш в храма веднъж на три месеца, при все че храмът ти е през един квартал, или да пък да идваш в храма също толкова често (рядко), при положение, че той е на 500 километра от теб. Да се нагодиш към живота, да разбереш неговите нюанси, да отделиш главното от второстепенното – такива са вечните предизвикателства пред човека. И никой, живял през V век, не може да ми опише в детайли моето поведение пред XXI век, колкото и свят да е бил той. Аз, например, не мога да апелирам към императора. Нямам си император. Трябва да бъда безкрайно внимателен, когато се изказвам за хиляди неща, напълно липсвали в живота на Василий Велики. Струва ли си да търся буквални отговори при Василий? Не. Струва си да потърся метода, начина за решаване на проблемите, но това изисква ум и творчество. Имаме ли ум и способност за живо творчество, а не за епигонство?

Стигаме до един творчески извод.

Отците много неща са казали. Но всичко (!) те не са могли да кажат, а и не са имали право! Всичко, което са казали, трябва да се опознае, но прилагането му може да стане само в зависимост от конкретните условия.

Трябва да разделим в съзнанието си сферата на догматиката и сферата на религиозния етос. В първата сферата отците са ни учители. Във втората – ориентири за нас, не повече.

Да изучаваш отците по евтини, събрани от някого си цитатници – това е било възможно само през пещерната епоха. Но не и днес. Искаш ли да говориш за отците – чети ги. Чети ги прилежно, с маркер в ръка, с бележник за записване на цитати, с внимателно обмисляне. Не умееш ли да четеш така, да четеш творчески – научи се. Не си ли способен да се научиш – моля те: престани да споменаваш отците, защото с това ти само прикачаш светите им имена към евтиното си „бла-бла“ по-често, отколкото си мислиш.

Изобщо това е нашата историческа задача – да се учим! А интелектуалните мързеливци и фалшивите светци са най-големите ни вътрешни врагове. Книгите на отците си стоят на рафтовете, изпълнявайки горчивото пророчество за това, че Православието ще бъде някога поместено в книжки и турено върху рафтове. Така че – протегнете ръце, лентяи и бездарници, към вашите рафтове с книги, и вместо да пулите във футболни мачове и сериали, прочетете тази вечер поне десет страници от Златоуст или Василий. Тогава и празният патос ще намалее, и сериозният подход към живота ще се засили. Тогава фразата «Отците са рекли» или ще престане да излита от празнословни уста, или ще добие благородна значимост.

Източник: pravoslavie.ru

Превод: Андрей Романов