Как да побеждаваме злото с добро – из живота на св. Алексий Мечев

Представяме ви няколко спомена, посветени на отец Алексий Мечев (1859-1923) – емблематичен духовник, молитвеник и прозорливец, който от 1893 г. до края на живота си служил в московския храм „Св. Николай“. През 2000 г. е канонизиран от Руската православна църква и е причислен към сонма на светиите. Разказите са фрагменти от книгата „Св. праведен Алексий Московски“…

Монахиня Юлияния (Соколова) разказва за следния случай: „Малко след началото на обяда през един делничен ден някакъв пиян, дрипав мъж се приближи с клатушкане към отеца и произнасяйки с усилия думите, се обърна към него: „Съвсем загинах, пропих се. Погубих душата си… спаси ме, помогни ми… Не помня вече да съм бил трезвен… загубих образа си на човек…“. Без да обръща внимание на отблъскващия му вид, отецът отиде съвсем близо до него, погледна го с любов право в очите, положи ръце на раменете му и каза: „Синко, време е вече двамата с теб да престанем да се наливаме с вино“. – „Помогнете ми, отче мили, помолете се.“ Отецът го хвана за дясната ръка, заведе го на амвона, остави го там и влезе в олтара. След като дръпна завесата над страничния олтар с Казанската икона, той разтвори тържествено царските двери и започна молебен, произнасяйки с величествен глас: „Благословен Бог наш…“. После хвана за ръка дрипавия мъж и го постави редом до себе си, непосредствено до самите царски двери. Падна на колене и със сълзи започна усърдно да реди молитва към Господа Бога. Дрехите на дрипавия мъж бяха така окъсани, че лъснаха части от тялото му, когато той – по примера на отеца – падна в земен поклон. В края на молитвите отецът три пъти направи кръстния знак над нещастника, после му подаде просфора и три пъти го разцелува.

След недълъг период от време към павилиончето за свещи се приближи прилично облечен мъж и след като си купи свещ, попита: „Къде бих могъл да видя отец Алексий?“ Щом разбра, че отецът е вътре в храма, той радостно каза, че би искал благодарствен молебен. Излезлият на амвона отец възкликна: „Василий, това си ти, нали?!“ Доскорошният пияница с ридание падна в нозете му, просълзи се, а отецът започна молебена. Оказа се, че Василий си намерил добро работно място и се е устроил прекрасно.“

***
За това как отецът умееше да побеждава злото с добро си спомня монахиня Юлияния (Соколова), духовна дъщеря на стареца: „По време на една утреня цяла тълпа студенти дойде в храма, където служеше отецът. Той беше в олтара и чуваше мъжки гласове, шумотевица. Нахлулите вътре така се развилняха, че псалтът с мъка успя да довърши шестопсалмието. Някой даде съвет на отеца да ги изгони, но той само горещо се молеше. Един от студентите се отдели от приятелите си и влезе в олтара. Отецът, изправен до жертвеника, веднага се обърна и посрещна безумеца с ласкави думи: „Колко ми е приятно да видя, че млади хора започват деня си с молитва… Сигурно сте дошли да поменете родителите си?“ Сразен от подобно неочаквано, сърдечно обръщение, влезлият изломоти: „Д-д-да…“.

След края на утренята отецът се обърна към присъстващите със слова, чрез които напомни на тези младежи, стремящи се към постигане на повече щастие, за семейството, за родителите, които ги обичат и възлагат на тях надежди, и очакват, че когато децата им получат образование, ще станат хората, които ще им помагат за прехраната… Отецът говореше така непресторено, така сърдечно и с толкова любов, че затрогна дошлите, мнозина се просълзиха; някои от тях останаха и на светата Литургия, а впоследствие станаха негови приятели, енориаши, имаше и такива, които му станаха духовни чеда. Тези младежи признаха на отеца, че били дошли… да го бият…“

Московският храм „Св. Николай“, в който отец Алексий служил до края на живота си

***
През 1924 г. отец Павел Флоренски е написал: „Енорията, обхващаща московската улица „Маросейка“, беше по своя духовен смисъл дъщеря на Оптинската пустиня: тук животът се градеше на базата на духовната практика. Отец Алексий учеше чрез примера на собствения си живот и всичко около него беше изпълнено с живот, всеки по своему и според собствените си сили участваше в развитието на духовния живот в цялата общност. Поради това макар в общността да не разполагаха със собствена болница, голям брой професори, лекари, фелдшери и медицински сестри – духовни чеда на отец Алексий – обслужваха болните, обръщащи се към отеца за помощ. Макар там да не разполагаха със собствено училище, редица професори, писатели, педагози, студенти – пак духовни чеда на отец Алексий – идваха със своите знания и опит на помощ на тези, на които тя беше потребна. Макар към общността да нямаше приют, там мнозина нуждаещи се и търсещи помощ получаваха дрехи, обувки, храна.“

***
Отец Дурилин си спомня: „На същото дело се бе посветил отец Нектарий, друг оптински старец и негов духовен отец, който веднъж казал на някакъв човек: „Защо ви е да пътувате чак дотук? Та вие си имате отец Алексий“. Не бива да пренебрегваме голямата значимост на това оптинско свидетелство за отец Алексий. В него е изразено дълбокото единство между духовната практика на отец Алексий и тази, от която води началото си оптинското старчество, тъй като той се извисява в посока към великия старец Паисий Величковски, а чрез него – към Атон и живото светоотеческо предание на цялото Православие. Отец Алексий беше оптински старец, но живеещ в Москва. В това се съдържа превелика радост, предълбок смисъл.“ | www.pravoslavie.ru

Превод: Анжела Петрова