Чернобилски чудеса

30 години от трагедията в Чернобил

На 26 април т. г. се навършиха точно 30 години от страшната чернобилска катастрофа, отнела живота на хиляди хора и превърнала цели райони от Украйна в радиоактивна пустош. Но вярата е жива дори и днес по тези места. За чудесата и знаменията, случили се преди и след катастрофата в Чернобил, разказва предстоятелят на чернобилския храм „Св. пророк Илия“ архимандрит Сергий.

Явлението на Божията Майка над Чернобил

Първото велико знамение-пророчество за Чернобилската катастрофа, от която през 1986 г. потрепера цялата планета, беше показано по време на бурното развитие на ядрената енергетика – дълго преди взрива на четвъртия реактор на Чернобилската АЕЦ. Свидетелите и очевидците на събитието си спомнят, че то се е случило точно десет години преди аварията: 26 април 1976 г. – точно на същия ден. За наближаващата трагедия ни е предупредила самата Небесна Царица.

Храм „Св. Илия“

Привечер мнозина местни жители видели, че към земята се спуснал облак, върху който ясно и отчетливо се виждала фигурата на Пресвета Богородица. Виждал се ликът и одеждите – всичко с ярки цветове. В ръцете Си Тя държала сноп сух пелин (чернобил на украински означава пелин – бел. прев.). Божията Майка пуснала пелина над града. След това сиянието се преместило към гората и спряло над храма «Св. пророк Илия». Богородица се обърнала към храма и два пъти го благословила.

Очевидците разказали за това явление на местния свещеник отец Александър Прокопенко. Той изтълкувал знамението в смисъл, че трябва да се очаква сушаво лято със слаба реколта. И едва след много години, вече след катастрофата, станало ясно какво е възвестявало всъщност това знамение. Някакви хора намерили и взели падналия от небето пелин. А точно след десет години се случила катастрофата в Чернобилската АЕЦ.

През 2002 г. по благословение на Киевския и Украински митрополит Владивир беше нарисувана икона, на която е изобразено явлението на Пресвета Богородица над Чернобил. На иконата е изобразен нашият чернобилски храм ”Св. пророк Илия”, над който в небето стои Небесната Царица, заобиколена от архангелите Михаил и Гавриил. В ръцете Си тя държи сноп пелин. Митрополит Владимир благослови тази икона като местно почитана чернобилска светиня.
Иконата „Чернобилски Спас“ и партийният секретар

Другата известна икона на храма „Св. Илия“ е иконата „Чернобилски Спас“, която също има съвсем особена история. Тази икона, може да се каже, е била създадена от народа. Хората преживяли трагедия, каквато историята не познава. Те се нуждаели от подкрепа и съчувствие. Мнозина боледували и умирали, паниката била огромна.

Тъй се случило, че Юрий Борисович Андреев, днес вече покойник, а тогава партиен секретар на Чернобилската АЕЦ, комунист, човек, чиито възгледи можем да си представим, се разболял тежко, след като получил огромни дози радиация. Той много се мъчел, вече бил на смъртно легло. Смятали, че дните му са преброени. И той постоянно сънувал един и същ сън-видение. Комунистът, партийният секретар виждал ясно една икона. След това той разказа подробно на иконописеца как трябва да изглежда тя. Той разказа за това и на мен и аз съобщих това на митрополит Владимир. Бидейки с единия крак в гроба, партийният секретар постоянно молеше: ”Нарисувайте тази икона…” И Негово блаженство даде своя благослов.
Нарисуваха иконата в Троице-Сергиевата Лавра през 2003 г. А я осветиха в Киево-Печорската Лавра по време на храмовия празник – Успение. Когато митрополит Владимир освещаваше иконата „Чернобилски Спас“, в небето се появиха едновременно три знамения: над самата икона пред очите на стотици хора прелетя гълъб, в небето се появи дъга, а след това и кръст, в чийто център имаше слънце. И най-интересното – бившият партиен секретар Юрий Андреев след това оздравя, Господ го изцери. Удивително, че именно партийният секретар на Чернобилската АЕЦ, впоследствие президент на дружеството „Чернобил-Украйна“, беше избран за тази мисия – чрез него в света се появи иконата „Чернобилски Спас“, посредством която Господ оттогава не един път е изцерявал страдащи и болни хора.

Иконата беше нарисувана от иконописеца Владислав Горецки, майстор от висока класа. В центъра виждаме падащата от небето „звезда пелин“ от Апокалипсиса (Откр. 8:10-11), сиянието на взрива и порасналия наблизо бор във формата на кръст. От двете страни на дървото-кръст стоят загиналите и живите герои – спасителите и ликвидаторите на аварията. А над всичко това виждаме Господ Иисус Христос със свитъка на Апокалипсиса, Пресвета Богородица и архангел Михаил. Така го е видял във видението си партийният секретар на взривената АЕЦ.

Ангелско богослужение в радиоактивната зона

Старинният храм в с. Красно е изоставен отдавна от хората. Но той не е изоставен от онези, на които е посветен – от архистратига Михаил и безплътните небесни сили. Има свидетелства, че Божиите ангели продължават да служат литургия в него. Няколко пъти по различно време между 2005 и 2009 г. при мен идваха полицаи от чернобилската полиция с необикновени новини и въпроси: „Отче, как да разбираме това? Какво означава всичко това?“.

След разговорите с тях се изясни следното. Веднъж дежурният отряд, патрулирайки в забранената зона, пътувал по тесния междуселски път, гъсто обрасъл от двете си страни с дървета и храсти. Приближавайки се към мястото, където стои храмът, полицаите чули отчетливо гласове. В началото решили, че така им се е сторило. Спрели изумени и се заслушали. Там няма хора; никой отдавна не живее по тези места. На пътя към заразените от радиацията райони има КПП, през който отдавна никой не е минавал. Да минеш през гората също е практически невъзможно – тя се е превърнала в дива и опасна джунгла.

Патрулната кола тръгнала напред и се доближила до храма. Оттам се носело благоговейно църковно пеене с неземна красота, виждала се светлина. Момчетата излезли от колата и се вцепенили. Изведнъж ги обзел невиждан страх, свещен ужас. Трябва да ви кажа, че чернобилският полицейски отряд – това са сериозни хора, подготвени за всякакви екстремни ситуации. Но тези яки мъже се изплашили като деца, скочили в своя джип и – дим да ги няма! След като се отдалечили на няколко километра, те се успокоили и решили да се върнат към църквата още веднъж. Когато отишли там за втори път, вече било тихо. Но в храма все пак не посмяли да влязат. За това необикновено явление те веднага доложили на началника си. Целият полицейски батальон, охраняващ чернобилската зона, знаеше за тази необикновена история. След това те дойдоха при мен и ми разказаха за това, което са видели и чули. Питаха ме какво може да означава това. Обясних им, че такива случаи в църковната история са известни и преди. Ангелите не изоставят осветения престол до края на времето. И те сами извършват богослужение, когато храмът поради някакви причини е изоставен от хората. Още повече, че храмът в с. Красно е посветен на св. Архангел Михаил – началника на небесното войнство. На това място, изгорено от смъртоносното дихание на радиацията, въпреки това пребъдва святост и благодат, и затова там служат ангели. Господ е благоволил хората да научат за това, избирайки за вестители на чудото отговорни свидетели. | pravoslavie.ru

Превод (със съкращения): Андрей Романов