Философия на патицата



 

Па и тварите с нетърпение очакват прославянето на синовете Божии, защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори, с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии. Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега (Рим. 8: 19-22).

 

Погледнете патицата. Тя лети, плува и ходи по земята. Летенето, от своя страна, включва: излитане-полет-приземяване. Но летенето на патицата е специфично. Вижте излитането й: то е самата невъзможност, превърната (диалектически снета) във възможност. Орелът, щъркелът, например, махват с крила, отскачат и просто се понасят; но не така е при патицата. При нея летенето не е лек плавен отскок, ръзмахване на крила и понасяне, а истинска мъка, "воля за летене" и устременост. Сякаш патицата излита без помощта на крилете и отскок, а най вече с тотална "интенция" – тя не лети, тя "става" летяща, тя "прави" себе си летяща, тя не толкова лети, колкото се устремява към полета, т.е. тя е самата устременост към полет, полита посредством "волята за летеж", "самотрансцендирайки" тежестта на своето тяло. По този начин тя лети тъкмо защото не може да лети (да излети), и осъществява летежа си в своята тотална самопротивопоставеност (на естеството си) и в "борба" със средата при стремежа си към откъсване от земята или водата…

 



Патицата следователно, лети (в известен смисъл) не като "естество", а като "субект" (макар и неперсонален, но индивидуиран), и "трансцендира" природата си, ставайки летяща не "във" себе си, а за себе си. С това патицата "патее" истински в излитането като устременост – интенционално. Патицата осъществява себе си отвъд наличното "в-себе-си", т.е. извън себе си, самоотнасяйки се, преодолявайки своята крайна, смъртна природа. Това е именно онтологията на екзистиращото ек-статично витално битие, несводимо до натур-онтологията и надхвърлящо границите на натуралистичното.

Патицата е, а това е е и нейното не е, защото тя е постоянно е-ееща, т.е. тя е летяща, е плуваща, е ходеща, е патица, е птица, е точно тази патица и никоя друга, е живо същество, е "е", но всичко това е и собственото й не, защото тя е отвъд всичко това. В своята истинска ноуменална същност патицата е логосна свръх-същност, "защото в Словото, като Творец и Създател на съществуващото, в съответствие с единната и непостижима простота еднообразно съществуват и пребивават всички логоси на съществуващото" [1]. Патицата има своето нетварно логосно основание в своя Творец – Бога, както ангелите, човекът и всичко останало. Битието на патицата има своя вечен пред-образ в Божия ум; затова в най-дълбоката си същност тя е не само тварна, но и нетварна, не само земна, но и небесна. Би могло да се каже, че и всичко съществуващо може да се реализира само като причастно към божествените творчески мисли-предобрази (мисли-логоси, или волеви божествени творчески самоопределения-идеи, за които говори св. Максим). Затова "всяка твар има свой "логос", свой същностен смисъл. Не съществува нищо, което да не се основава на "смисъла на всички смисли" – Логоса. Всичко е сътворено от Логоса; именно Той дава на сътворения свят не само "порядъка", за което говори самото Му име, но и цялата му онтологична реалност. Логосът е Божественото слънце, откъдето про-излизат творческите лъчи, присъщите на всяка твар логоси, непреходните слова Божии, които едновременно дават битие на сътвореното и го призовават към Бога. По този начин всяко сътворено същество има своята "идея", своя "смисъл" у Бога, в замисъла на Твореца, Който твори разумно. Божествените (нетварни) мисли са извечните основания на тварното" [2].

 

 

Тъкмо затова, патицата, както и всяко друго живо и сътворено от Бога същество на своя за нас не винаги разбираем, но не по-малко истински и даден му от Бога език, в своята чистота, невинност и изтормозеност от човека, е в правото си да заяви:

"Зная и предчувствам – очаква ме безсмъртие, по-голямо от човешкото. За вас, човеците на оня свят има и ад. А за нас… – единствено рай. Затуй, че вие, човеците, съзнателно и доброволно измислихте греха, злото и смъртта, а и нас, без наше съгласие, повлякохте в тях чрез своята мерзост и злоба, затуй че имахте власт над нас. Затова ще отговаряте и за нас – за всички наши мъки, неволи и смърт. Ще давате откуп за нас и зарад нас… Слушах, как шепне синьото небе на черната земя тая вечна истина – в Съдния ден човеците ще дадат отговор за всички мъки, за всички страдания, за всички неволи, за всяка смърт на земните същества и твари. Всички животни, птици, растения ще станат и ще обвинят човешкия род за всички болки, за всички обиди, за всичкото зло, за всяка смърт, които той им е причинил в своето горделиво грехолюбие. Понеже с човешкия род, пред него и подире му идат грехът, смъртта и адът" [3].

 

 

В заключение ще отбележим, че в своя мета-физичен, логосен статус патицата е абсолютна по отношение на своя, даден й от Бога, битиен смисъл – в своята сътворена-нетварна (онтично-онтологична, тропосно-логосна) същност, защото "всичко, що сътвори Бог, е добро" и е безкрайно ценна за своя Творец. Защото "всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, и вложил вечността в сърцето им, макар човек да не постига от начало до край делата, които Бог върши. … Всичко, що прави Господ, пребъдва довека; към това няма какво да се прибавя, от това няма какво да се отнима; и Бог върши тъй, че да благоговеят пред лицето Му" (Екл. 3: 11-14) не само хората, но и животните, и всяка създадена от Него твар. Именно затова "след победата на Христос над смъртта възкресението става общ закон на сътвореното – не само на човеците, но и на животните, растенията, камъните, на целия космос…" [4].

 

1. Св. Максим Изповедник. Творения (Тайноводство). С. 2002. с.188.

2. Лосский, В. Очерк мистического богословия восточной церкви. Догматическое богословие. Москва. 1991. с. 227.

3. Св. Юстин Попович. Сърна в изгубения рай.

4. Лосский, В. Цит. съч., с. 288.


 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info

Notice: Credit Card fields are disabled because your site is not running securely over HTTPS.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

16 Отговори

  1. Ангел Небесен каза:

    Ахх колко проницателно – дали това не го е писала патката на втората снимка.

  2. iliana каза:

    всяка патка може да го напише. Трябва само малко академична школовка:-)

  3. iliana каза:

    („патицата е, а това е е и нейното не е, защото тя е постоянно е-ееща, т.е. тя е летяща, е плуваща, е ходеща, е патица, е птица, е точно тази патица и никоя друга, е живо същество, е „е“…)

    идеята на текста е важна; особено хубава е връзката със св. юстин попович, мисля.

  4. Дон Кихот каза:

    Отдавна очаквах писания подобни на горното и те не закъсняха да се появят. Нали е silly season, в който, като няма новини, се изтупват стари от праха или даже се измислят?
    .
    А вашият прехвален Юстин Попович е от шайката на православните манихеи и антисемити начело със Серафим Роуз.

  5. humility каза:

    Prepodobni Iustin Popovich i otec Seraphim Rose sa VELIKI izpovednici na nasheto savremie na pravoslavnata vqra i vaob6te pravoslavieto kato na4in na jivot v Hrista! da gi narichash pravoslavni ‘manihei i antisemiti’ e merzost palna sas zloba,nerazbirane i ereti4estvuvane , na koeto i besovete biha zavidqli!!! Koito drazva da izri4a takiva huli sreshtu slujitelite na Hrista i Svetiq Duh,vsashnost izri4a huli sre6tu Samiq Hristos,sre6tu Svetiq Duh,sre6tu Pravoslavntaa Tsarkva i v kraina smetka sre6tu samiq sebe si! Tova govori ili za vapiushta neosvedomenost, ili za tendenciozno celenaso4eno ohulvane i o4ernqne na edni ot nai-golemite povtarqm avtoriteti i SVETCI,makar vse o6te ne oficialno kanonizirani,no prosiqli v blagodat,podvig,smirenie,pokaqnie i obilno obdareni s nai-velikiq dar na Svetiq Duh da vodqt mnogo du6i po tesniq pat na spasenieto! nujnop e golqmo duhovno trezvenie, za da mojem da razli4ave duhovete na vremeto!

  6. blago4estiwia каза:

    Само е пропуснато да се подчертае, че ПРАВОСЛАВНАТА патка е по-патка от простите патки. (както и православното говедо)

  7. andrey каза:

    Някои от коментарите по-горе са съвсем неадекватни. Текстът е възхвала за едно Божие творение и хората с вкус към философията и богословието, а и с усет за красотата на Божия свят, би трябвало да го оценят.

  8. Ieromonah Ioan каза:

    Чета коментарите ви и си мисля дали изобщо е трябвало да четете тази статия, тя е пълна с патос( от гръцки: страст), опитвайки се да величае Бога тя величае самата себе си. В нея има словоблудство, защото, ако авторът е искал да слави Бога да беше помълчал и това щеше да му се вмени в добродетел. Това последното не съм го измислил аз, да не би някой да каже, че говоря в гордост.

  9. Дон Кихот каза:

    Понеже не съм смирен като колегата от виенските кафенета, ще ви обясня нещо. Горното писание или е летен майтап, или съзнателна провокация. В много космогонии произходът на света се обяснява с гмуркането на патица във водата на световния хаос и неговото устройване. Т.е. патицата е образ на демиурга (дявола). Ха наздраве!

  10. andrey каза:

    Отче, отъждествяваш демиурга (=създателя на материалния свят) и дявола? Богомилстваш значи? Ще те обадим на Торквемада!

  11. Мия каза:

    „…Красотата отвътре е доловима само за онези, които искат да е видят и имат сетива да я усетят“ Използвам текст от обявения конкурс, защото искам да въздържа това, което се надигна в сърцето ми, след като прочетох /съгласна съм с andrey/ толкова неадекватни коментари. Тези хора православи християни ли са? Още повече богослови? Какъв е смисълът да се публикуват коменарите им? Да ни плашат и отчайват? Това ли е тяхната мисия? А вие редактори на кого служите? Господи прости ми.

  12. Дон Кихот каза:

    Андрей,

    Както ще стане ясно от моята подготвяна за печат книга за гностицизма, Демиургът само устройва света, който вече е създаден от Бога, и господства над него. „Цял свят лежи в злото“ (І Йоан 5:19).

    Мия,

    Не вярвайте на популярните книжки, често писани от разколници или графомани, а с помощта на духовния си отец преценявайте кое е истина, кое е смес и кое е откровена лъжа.

  13. iliana каза:

    Смисълът да се публикуват коментарите е читателите да имат възможност да коментират публикуваните материали. Не знам как да се обясни по-дълбоко…

    Що се отнася до това, че мненията са различни, не знам какво сте очаквали?! Нито разбирам какво така силно ви е изплашило в случая, или пък как си представяте ролята на редакторите.

    Бъдете здрава.

  14. orangecounty каза:

    V kraina smetka ne razbrah viarno li e che zhivotnite shte otidat v raia?Molia otgovorete mi.

  15. andrey каза:

    Оrangecounty, цитираният текст на св. Юстин е поетичен, а не догматичен. (Както и много неща на св. Николай Велимирович). Не трябва да се възприема буквално според мен.

    Имат ли животните души и какво би било евентуалното им участие във възкресението – нямаме отговор на тези въпроси. Катехизисът казва „не“, вярващата душа би искала да е „да“… Във всеки случай няма съмнение, че Бог ще съди хората заради страданията, причинени на невинни създания.

  16. eleni каза:

    Мислите ли , че авторът не е съзнавал на какъв риск се излага – да бъде осмян заради обекта на своето философстване, обект, натоварен с негативно значение в масовото съзнанието?! И въпреки това е споделил истинни и затова искрено вълнуващи неща. Цитирането на такива боговдъхновени творци като Ю. Попвич и Максим Изповедник, които чета винаги в благата радост, е показателно за сериозно написан текст. Поздравявам г-н Ангелов