Доц. д-р Свилен Тутеков за синодалната оценка на Събора в Крит: „С духа и тона си становището няма пречка да бъде подписано от всяка една разколническа група“

В интервю от 18 декември за предаването „Благовестие“ по БНР доц. д-р Свилен Тутеков, преподавател в Православния богословски факултет на Великотърновския университет, сподели коментар по повод оповестеното становище на Светия Синод за Събора в Крит. Представяме ви целия разговор на журналистката Ана-Мария Кръстева с православния богослов…

Доц. Тутеков, изненадахте ли се, че това становище е подписано от всички митрополити, както е написано – единодушно?

Не знам дали можем да говорим за изненада с оглед логиката на събитията през последните месеци – от юни до днес. По-скоро беше изненадващо неотиването на Събора от гледна точка на логиката на предходните събития, тъй като Българската православна църква беше изцяло ангажирана с предсъборния процес, тогава по-скоро ме изненада промяната в позицията. Оттогава вече не. Защото мисля, че доминира един манталитет, една нагласа, която за мен е по-скоро озадачаваща.

Ако четем това становище, се установява, че всъщност единствено Българската православна църква е Православна църква…

Ако разтълкуваме документа, на пръв поглед можем да видим пасажи с известни текстове на предимно гръцки зилотстващи – на хора, които много рязко се обявиха против Събора в Крит. Това е първото впечатление. Второто впечатление е, че според мен не биваше в такъв текст да се прави някакъв опит, бих казал нескопосан, за богословски анализ на един от документите – „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят”.

Тук има нещо друго много любопитно – в становището се посочват 33-ма епископи на Църквата, които не са подписали някои от документите и евентуално този документ, но са участвали в работата на Събора. Те публично честно и открито са заявили свои критики, несъгласия, но въпреки всичко тези хора са били на Събора, след което нямат проблем да признаят статута на Събора като Велик и Свят. Та у мен се поражда въпросът защо ние не последвахме тази логика – да изложим наши богословски аргументи (друг е въпросът доколко нашата църква има ресурс за подобно нещо) и след това да бъдем и ние нормални участници в този съборен процес. Защото аз съм убеден, че рано или късно този съборен процес ще продължи.

Най-голямо недоумение у мен буди последната част на документа, където изрично категорично се заявява, че този Събор не е велик, не е свят и не е всеправославен. Съборът е обвинен в догматически неточности, тоест една претенциозност…

Когато ти се откажеш от съборността и на теоретично, и на практическо равнище – няма нищо странно в хода на събитията, това е естествената логика на нещата.

Но тук има и още нещо, на което искам да обърна особено внимание – с такъв един акт нашите архиереи отключиха процес, в който всеки от нас би могъл да оспорва авторитета на всяка църковна власт, на всяка църковна институция, на всеки един църковен авторитет. Ако група епископи, които са митрополити на една поместна църква, отричат с такова становище съборния глас на представителите на десет поместни църкви, които са се събрали и са поканили всички православни църкви, за мен остава въпросът кой оттук нататък спира всяка една зилотска, разколническа, схизматична група, всеки един отделен църковен член да оспорва авторитета на всеки един архиерей, на всеки един Синод, на всеки църковно-народен събор на поместно равнище, на всеки архиерейски събор, и оттам – на всеки всеправославен събор. За мен това е големият проблем.

Но, доц. Тутеков, едва ли някой от нашите митрополити се е замислял върху това…

Това, че някой не се е замислял над нещо, не означава, че то фактически вече не е в ход като антисъборна практика. А когато имаме антисъборна практика, въобще няма нужда да говорим за съборна теория.
Коментирах неотдавна отново в интервю пред Вас точно това– че съборността е начинът на съществуване на Църквата и че той би трябвало да се проявява на всички равнища – от енорийско до вселенско равнище. И виждаме, че когато на такова равнище, на което излиза този документ, съборността се отрича като факт, като нещо което конституира Църквата като Църква, ние имаме един много тежък прецедент.

Като погледнете към документа, с духа си, със съдържанието си, с тона си, ще установите, че няма пречка той да бъде подписан от всяка една схизматична или разколническа група. Това са същите псевдоаргументи, с които зилотските групи, криптосхизматичните и явносхизматичните, обявяват Събора за такъв или онакъв.

Очаквате ли реакция по повод становището от другите православни църкви?

Самият факт на неотиването на Събора вече породи на различни равнища недоумение от такова антисъборно поведение. Не знам, честно казано… Надявам се на снизходителност, тъй като подобен акт, антисъборен по характера си, е против един много важен принцип, върху който се изгражда църковното единство, църковният начин на съществуване.

Ако има реакции, надявам се по-скоро те да бъдат със снизходително разбиране за богословската немощ, която прозира в този документ.