За диалога на православните с другите християни

„Преди залез слънце се помири с този, с когото си имал разногласия“ Св. Бенедикт Нурсийски

Когато погледнем към разногласията между християните от различни изповедания, този „ден“ от призива към помирение на св. Бенедикт Нурсийски (светец, почитан и от православни, и от католици) се превръща в стотици години, дори хилядолетия. Така е, защото понякога цената на помирението може да се окаже твърде висока, неизплатима, дори пагубна. По този повод се сещам за коментара на проф. Георги Каприев, запитан преди време в интервю за предаването „Вяра и общество“ дали обединението с Католическата църква ще бъде отстъпление от църковните канони за православните. Тогава проф. Каприев отбеляза: „Ако ще е изневяра на православните канони, това няма да е обединение, а подчинение. Не това се има предвид, но за да се стигне до обединение е необходим диалог… Всичко това трябва да се обсъжда, не бива да се мълчи. Докато се мълчи, нищо няма да се постигне… Няма как да постигнем съгласие с гласуване или с хвърляне на чоп да решим кое е правилното – става дума за догматични положения. Това е много труден диалог, защото е много важен!“.

Светият Синод излезе със становище относно съборния проектодокумент „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят“, подготвен за разглеждане на Всеправославния събор. По този повод на официалния сайт на Ловчанската епархия бе публикувана статия със заглавие „Св. Синод каза „не“ на икуменизма“. Текстът информира вярващите, че Св. Синод с пълно мнозинство е „осъдил неправославните и еретически идеи“, съдържащи се в споменатия проектодокумент.

Констатацията обаче, че документът съдържа „неправославни и еретични идеи“ провокира известно недоумение, тъй като поражда въпроса: защо под текст с „неправославни и еретически идеи“ е сложил подписа си български архиерей при участието на църковната ни делегация на заседанията в Шамбези през януари тази година.

Докато оставаме с надежда, че някой ще даде отговор на въпроса дали българските делегати са имали възражения към проектодокумента още там – в Шамбези, нека видим някои от критичните аргументи, посочени в оповестеното становище на Св. Синод. Така например относно точка 6 и точка 16 на споменатия проектодокумент е посочена следната критика: „Освен Светата Православна църква не съществуват други църкви, а единствено ереси и разколи, и да се наричат последните „църкви” е богословски, догматически и канонически напълно погрешно“. Въз основа на този извод би трябвало членовете на Св. Синод да препоръчат на Руската православна църква да ревизира текста на съвместното изявление на папа Франциск и Руския патриарх Кирил при срещата им в Куба от февруари тази година. Тъй като в него се говори за обсъждане на взаимоотношенията между Църквите и насъщните проблеми на техните паства. Впрочем, синодалното издание на книгата „Жития на светиите“ (1991 г.) също следва да се ревизира, поради използваното на места по адрес на римокатолиците понятие „църква“. За да има последователност. Всъщност такава е и дадената заявка от синодалните членове – че така изразеното становище ще бъде представено и отстоявано като неизменна позиция на Българската православна църква на Всеправославния събор. Как ще стане това на практика, предстои да видим…

Нека погледнем към критичната аргументация в синодалното становище и по точка 12-та от проектодокумента, свързана с казаното, че „при провеждането на богословските диалози общата цел за всички е окончателното възстановяване на единството в правата вяра и любовта”. Това е окачествено от Св. Синод като напълно неправилно и неприемливо, „защото трябва да се уточни и подчертае, че връщането към правата вяра е за еретици и разколници и по никой начин не касае Православната църква.“. Тези думи звучат някак двусмислено – от една страна, с това „не касае Православната църква“ е ясно, че архиереите имат предвид, че ако някои трябва да се преобръща духовно и да се връща в лоното на истинната Църква, това не са православните, защото те пребивават в него. От друга страна обаче, изборът на израза „не касае“ навява известна отстраненост от ситуацията. Всеки диалог предполага две условия: наличието на добра воля между общуващите страни и интерес , поне относителен, към гледната точка на отсрещната страна. От коментара, че „връщането към правата вяра на еретици и разколници по никой начин не касае Православната църква“ изпъква посланието да не ни занимават – нас, православните, с чужди проблеми.

Погледът към онова, което свързва православни и католици обаче, както и заявена готовност да се полагат усилия и от двете страни, откриваме в споменатото взаимно изявление на папа Франциск и патриарх Кирил. Там се казва следното: „Ние делим общото духовно Предание на първото хилядолетие на християнството. Свидетели на това Преданиe са Божията Майка и светците, които почитаме… Имаме решимост да направим всичко необходимо, за да преодолеем историческото наследство на нашите разногласия и да обединим нашите усилия заедно да свидетелстваме за Христовото Евангелие като отговор на предизвикателствата на съвременния свят…“.

* * *

И все пак призивът за помирение на св. Бенедикт е насочен към всеки от нас. Извън въпроса дали и какъв диалог би трябвало да се води между православните и другите християни на църковно и богословско равнище, всеки от нас се е изправял пред тази дилема на личностно ниво. Едно от възможните решения ни предлага една история от книгата на архим. Софроний, посветена на живота на св. Силуан Атонски.
Свети Силуан разговарял с един архимандрит, мисионер сред неправославните. Този архимандрит много уважавал стареца и по време на посещенията си на Света гора неведнъж идвал да разговарят. Веднъж старецът Силуан го попитал как проповядва. Архимандритът, още млад и неопитен, жестикулирайки с ръце и движейки цялото си тяло, отвърнал:
– Аз им казвам: вашата вяра е блудство; при вас всичко е извратено, всичко е невярно и ако не се покаете, няма спасение за вас.
Св. Силуан го изслушал и попитал:
– Кажете, отец архимандрит, вярват ли те в Господ Иисус Христос, че Той е истинният Бог?
– Е, това вярват.
– А почитат ли Божията майка?
– Почитат я, но грешно учат за нея.
– И светиите ли почитат?
– Да, почитат ги, но нали са отпаднали от Църквата, какви светии могат да имат?
– Извършват ли богослужения в храма, четат ли Словото Божие?
– Да, и църкви, и служби имат, но ако можеше да видите, какви са им службите, какъв хлад и бездушие в сравнение с нашите.
– Вижте какво, отец архимандрит, душата им знае, че добре постъпват, че вярват в Иисус Христос, че почитат Божията майка и светиите, че ги призовават в молитвите си, затова, когато им говорите, че тяхната вяра е блудство, те няма да ви послушат… Но ако казвате на хората, че правят добре, като вярват в Бога; правят добре, като почитат Божията майка и светиите; правят добре, като ходят на богослужение в църква и като се молят вкъщи и четат Словото Божие и прочее, но че в еди-какво си допускат грешка, и че тази грешка трябва да поправят, тогава всичко ще бъде наред; и Господ ще се радва за тях; и така всички ще се спасим по Божията милост… Бог е любов, затова и проповедта винаги трябва да изхожда от любов; тогава ще имат полза и този, който проповядва, и този, който слуша; а ако порицавате, душата на хората няма да ви послуша и няма да има полза.