Шест милиона африкански мюсюлмани годишно изоставят исляма

Източник: The American Thinker

Този превод на част от телевизионно интервю, излъчено по катарската телевизия Ал Джазира, представя рядък поглед към светогледа на мюсюлманските учени, разтревожени от разрастването на християнството. Гост на предаването е Шейх Ахмед ал Катани, президент на The Companions Lighthouse for the Science of Islamic Law in Libya, либийска институция, специализирана в образованието на имами и ислямски проповедници.

Ислямът някога представляваше, както споменахте, основната религия в Африка и имаше 30 африкански езици, които използваха арабското писмо. Броят на мюсюлманите в Африка е намалял до 316 милиона, половината от които са араби в северна Африка. Така че в този сектор на Африка, за който говорим, не-арабският сектор, броят на мюсюлманите не надвишава 150 милиона души. Когато си дадем сметка, че цялото население на Африка е един милиард души, виждаме, че броят на мюсюлманите рязко е спаднал в сравнение с началото на миналия век. От друга страна, броят на католиците се е увеличил от един милион през 1902 г. до 329 милиона 882 хиляди (329 882 000). Нека да закръглим цифрата на 330 милиона през 2000 г.

Относно това как се е стигнало до тук, ами днес има 1.5 милиона църкви, чиито членове възлизат на 46 милиона души. На всеки час 667 мюсюлмани приемат християнството. Всеки ден 16 000 мюсюлмани стават християни. Всяка година 6 милиона мюсюлмани стават християни. Тези цифри наистина са много големи….

От онова, което знам от достоверни източници, шест милиона е твърде ниска цифра. Достоверните данни показват, че сто хиляди африканци приемат християнството ежедневно, макар че не всички от тях идват от мюсюлмански среди. По-нататък Катани посочва, че мюсюлманите би трябвало да изграждат училища преди джамиите, за да изграждат богомолци (мюсюлмани) преди сградите. Защо? За да спрат опасния “християнски мисионерски октопод”.

Това често се случва! Богатият арабин построява джамия за себе си или за някой от родителите си или за свой приятел, но, уважаеми господине, построяването на джамия идва на второ място. В Америка цената за построяването на ислямско училище е 5 милиона долара. В Африка 50 хиляди долара са достатъчно, за да се построи едно съвсем сносно училище. Казвам го и поемам пълна отговорност за думите си: изграждането на училище идва преди изграждането на джамия. Изгради богомолеца, преди да изградиш джамията. Вземете за пример себе си: вие посещавате джамията пет пъти дневно и ако съберем всичкото това време, то се равнява на час или може би два часа, ако включим петъчната молитва. Ако обаче ви попитам колко време сте прекарали в училище, ще отговорите, че сте прекарали години в основното и години в средното училище. По същия начин африканецът посещава джамията, но ако му построим училище, където да прекарва повечето от времето си, и му осигурим специализирани преподаватели, ще можем поне да спрем опасния християнски мисионерски октопод.

Истината е, че институцията, която ръководя, е в рамките на средното образование. По въпроса за привличането и подготовката на специализирани мисионери, които да бъдат доведени от родните си страни в Либия, за да бъдат обучени и върнати обратно в страните си, това се осъществява чрез Организацията за разпространение на исляма. Тази организация е обучила голям брой класове, като някои ученици имаха магистърски и докторски степени. Тези усилия бяха плодоносни в това, че завършилите бяха в състояние да привлекат хора от своите земи и страни, защото говореха езика и разбираха обичаите на хората, които обръщаха. По такъв начин мисионерът не е чужденец за общността, с която работи. Сравнете какво би се случило, ако аз отида във Филипините, например. Аз не знам и дума филипински, а какво остава да привличам хората към вярата.

Но сега в дискусията се включват и други мюсюлмански водачи. Аббас Хамид живее в Холандия и осъжда не-ислямския начин на живот:

Братко, нека Аллах те възнагради. Ние, мюсюлманите в Холандия, много страдаме, когато се сблъскаме с такива проблеми и наистина се измъчваме, когато видим мюсюлманин, както каза шейхът, който харчи милиони в барове и по развлечения, докато други мюсюлмани са изгубени и не могат да намерят превод на Корана. Дори техните деца, които са в състояние да учат, не могат да наизустят Корана, не могат да намерят преведен Коран или дори някаква преведена книга. Първото, което трябва да направим, е да изправим себе си. Ислямските страни трябва първо да оправят себе си и после да гледат към Африка. Нека Аллах те възнагради, този въпрос е интересен.

По-нататък, християнин, говорещ арабски, коментира, че ислямът трябва да проповядва мир и любов. Никой не отрича, както и никой от мюсюлманските учени, че една религия има правото да разпространява вярата си (освен в ислямските страни с фундаментален режим), но тези водачи изглежда изпадат в паника. Те са разстроени от хаотичните усилия на исляма да удържи Африка. Онова, което им убягва, е следната мисъл: проблемът е самият ислям, защото е угнетяваща и сурова религия. Това става очевидно, когато един мюсюлмански учен заговори за въвеждане на шериата така, сякаш е самопонятно, че той е от полза за обществото.

След пълния превод на текста на интервюто следват коментари. В един от тях се изказва следното мнение по въпроса за неграмотността и бедността сред мюсюлманите (сочени в интервюто като главните причини за успеха на християнската мисия):

"…Намирам тази логика за изумителна. Пред нас е една религия, която по начало държи своите хора в бедност и неграмотност, а когато християни се притекат на помощ, за да ги образоват и измъкнат от бедността и им дадат възможността да приемат истинското Евангелие на Иисус Христос, те биват обвинявани, че са “заболяване и сеещи отрова”.

Не разбират ли мюсюлманите, че истинското “заболяване и отрова” не е вярата в Бога на Любовта в Личността на Иисус Христос и мисионерите, които им носят надежда и утеха, а истинското “заболяване и отрова” е вярата в Аллах, който позволява на мюсюлманските управници да държат хората си неграмотни и бедни, докато самите те живеят сред власт и охолство…"