Предполагам, че на всеки от вас му се е случвало да се почувства неразбран, изоставен, предаден. В такива моменти нерелигиозният човек не знае какво да прави, към кого да се обърне за помощ. Едни се отправят към психиатри, където им пълнят главите с най-различни приумици и ги тъпчат с успокоителни, чиито странични ефекти обезличават „жертвата”, други търсят спасение в алкохола, цигарите, наркотиците, безразборния секс, дискотеките, секти, курсове по медитация, врачки и знахари. Всички те обаче избират погрешния път, който води или до някакво привидно спокойствие, което все някога ще свърши, или много бързо завършва фатално с тежки заболявания или най-страшното – самоубийство. За вярващия в Бога е по-лесно, защото той знае, че Господ Бог е винаги с него и го подкрепя. Тази вяра дава неимоверно големи сили на човека да се бори и продължи напред. Пример за това са многобройните примери от житията на светците и мъчениците за православната вяра.

Ако дойдете в Студентски град и погледнете как всеки ден изникват нови дискотеки, по улиците се движат дрогирани и пияни младежи, всяка седмица се провеждат курсове по медитация – това показва, че душите на тези хора търсят пътя към спасението, но няма кой да им го покаже. Това е така, защото в историята на България има една тъмна страница от 50 годни комунизъм, когато безумци забраняват на хората да ходят на черква, да кръщават децата си, внушават на младите хора, че няма Бог и че те са господари на живота си, но все пак е имало някакви партийни ограничения. След рухването на този режим дойде следващият – на т.нар. „демокрация”, която премахна всякакви ограничения пред хората. И резултатите не закъсняха. Черната статистика от убийства, самоубийства, изнасилвания, кражби и всякакви пъклени престъпления стана ежедневие; хората по улиците вървят намръщени, няма го прочутото българско трудолюбие и гостоприемство… Примерите са безбройни.

Е, драги приятели, нека кажем стоп на това безкрайно лутане и залитане в грешния път. Нека покажем на тези млади хора верния път – пътя на православието: „Аз съм пътят, истината и животът”, е казал Спасителят. Нека им дадем шанс да спасят душите си. Нека в Студентски град между множеството идолопоклоннически храмове на дявола да се издигне и храм на истинския и единствен Бог – Иисус Христос.

Някои от вас сигурно ще кажат, че няма смисъл, защото никой няма да посещава този храм. Приятели, не е вярно. За последния един месец срещнах много вярващи християни, а всеки от тях познава други и други ! Апелирам към всички вярващи да се обединим и всеки с каквото може да помогне за това свято дело. Първо трябва да се намери терен (такива все още има и Столична община, ако уважава себе си, би трябвало да отпусне). След това трябва да се съберат средства за строежа. Това изисква много добра организация. Това днес може много лесно да стане чрез интернет. Може да използваме този сайт или да направим нов (тук си признавам, че хич не ме бива, но съм сигурен, че Бог ще намери някой по-кадърен да се справи с това.)

Очаквам вашите мнения. Нека Бог да благослови нашето начинание!