Кино и реалност

Категория за участие: ІІ

Подател: Мая Кисьова е магистър по българска филология и театрознание. Работи като актриса и театровед. Интересите й са свързани с литературата, театъра, музиката, философията и теологията.

Получател: До кинорежисьора Терънс Малик

Преди няколко седмици бях поканена да участвам в кастинг за бъдещия Ви филм. Той се проведе в едно свято за всеки български интелектуалец място – къщата-музей на Борис Христов. С особено усещане влязох в помещението за пробни снимки, то носеше чистота и божественост, един свещен, изолиран от нравствената пустош наоколо остров…

Все още не знаех каква е задачата – лаконично ми бе обяснено, че филмът е от началото на нашето летоброене… Първо трябваше да си представя, че съм майка на владетел, който се завръща при нея след дълго отсъствие, но радостната среща е леко помрачена от случайни гласове в тълпата: „Синът ти е крадец!”… „Той е самонадеян измамник!”… Трябваше да изразя верига от сложни чувства и сдържано публично поведение… Следващата задача беше радостта от майчинството и една люлчина песен… Беше ме обзела приповдигнатост и усещане за служене на добра кауза… Третата задача беше най-тежкият момент за майката – вестта за смъртта на сина й… Камерата заработи, концентрацията ми беше максимална, бях изпълнена със сила… Подхвърлиха ми реплика: „Разпнаха го!”… Тя отприщи низ от преживявания, за които като че ли отдавна се бях подготвяла… Едва сега узнах, че всъщност съм направила опорните моменти от живота на Св. Дева Мария… Благодарна съм за това истинско актьорско и личностно изпитание… а творческата среща на бъдещия мултикултурален екип ще направи света по-добър – в това съм сигурна…

Когато бавно излязох от работната площадка, си спомних откъде дойде това усещане за извървян път към подобна задача… Три години преди това, на Великден, наблюдавах шумна тълпа на път към храма… Тогава написах едно стихотворение… Ето го, Маестро…

Той пак възкръсна…

Издигна се над кръста
и духът Му ни обхвана като облак…
За 2004-ти път…
Нима това е твоята обреченост –
да бъдеш вечен пакостник, човечество?
Каква перфидна радост:
„Христос Возкресе!”…
След смъртта, която ти Му подари,
след предателството – плод на дребния ти мозък,
след хулите – венецът, който ти успя да оплетеш.
Необяснима сила кара Го отново
да изпрати Ангела при земната Мария,
за да узнаем, че пак готов е
при нас да дойде, за да ни учи…
Кога, от слово и дела, окъпани и просветлени,
ще можем с лекота да отразим
ефирната любов на силния му взор?
Засрамени и, победили своя змей,
достойно да благодарим и прошка да измолим?
И да кажем: „Остани!”…

11 април 2004

Изпращам Ви Блага вест. Ако е писано – такава ще получа…