Ако съм ангел

За нея е важно участието, не победата. Тя има бакалавърска степен по история. Основно занимание й е да преподава история в основно училище. Обича книгите.Ценител е на писаното слово. Обича думите и всичко, което се крие в тях. Интересува се от история на религиите. Опитва се да живея по Божиите закони. Стреми се да бъда достоен гражданин. Вълнува се от политиката, но не и от политиците. Цени чувството за хумор в себе си и в другите, защото вярва, че то е израз на жизненост и чисто сърце. Участва в този симпатичен конкурс единствено заради насладата, която изпитва когато пиша есета върху теми, които я докосват. Както беше казал мъдрият Съмърсет Моъм: "Пишещите хора просто не могат да удържат мислите си, изливат бушуващата страст , настроение, мисли, без да ги възпират, защото е разрушително…" Тя приема мислите му като обяснение за личните си словоизлияния, и по-точно за невъзможността да не напише текста "Ако бях ангел".

Категория: Над 18 години.

***

Затварям очи и вече съм ангел.

Първото ми усещане е за лекота, лекотата, с която летя. Наистина не усещам земното притегляне, откъсната съм от тежестта на тялото си, забравям усилието да крачиш… Вдишваш… нагоре, вдишваш… все по-нагоре… Като човек бих се уплашила и стъписала от безкрая на пространството около мен. Сигурно този страх от необятното пространство затваря човека в малки граници, които единствено въображението, полетът на въображението разчупва…

Сега съм ангел.

Преминава първото опиянение, оглеждам се: „А сега накъде?”. С присъщото ми любопитство си знам, че ме чака много работа. Знам, дяволът няма почивен ден. Дали да не се опитам да го изкуша? Да изкуша с нещо дяволите и неочаквано? Е-е-е… осъзнавам се навреме – това беше в другия живот! Сега съм ангел!

Искам да бъда навсякъде, тук и там, ако може дори навсякъде, при много хора, при различни хора, при тези, които не ме очакват, при тези, които ме зоват в молитвите си…

Човек се ражда добър. Кой ще оспори, че децата ни са ангели?

Много хора, понякога с нечисти помисли и намерения, пишат в душите им, объркват ги с безверието си. Децата израстват, наблюдавайки лудата надпревара за имането. В тази надпревара се вихрят низки страсти – завист и алчност, сребролюбие, горделивост… Колко много от човеците се отрекоха себе си, от вярата в Бога заради имането. Тук и сега. Ограничихме децата си в малката рамка на „тук и сега”. А после искаме да ги научим да летят, нали са ангели.

На път, на работа!!!

Ще надникна в този дом, с приглушената светлина.

Под юрганчето се е скрила малката душица. Прихлупила се е в постелята, няма с кого да сподели „как навън снегът вали, вали и всичко е бяло като в приказките”. Когато първата сълзичка са отрони, ще го накарам да погледне към звездите. И утре, през деня, когато не вали, пак ще търси гонещи се „образи” в небето. През лятото ще гледа към дъгата, ще тича с другите деца да я премине.

Ще спра сълзата на детето, което стаява болката от грубата обида: „Ти си беден! Ти си различен!”. Ще спра момчето, което стои на покрива в закана да полети към смъртта. Ще го докосна като топъл вятър, ще му припомня топлината на майчината ласка и ще го накарам да забрави за обидата, че е отхвърлен… Та нали съм ангел, ако трябва да полетя с него и ще го опазя от смъртта. Ще се изправи и ще осъзнае чудото и ще повярва, че не друг, а Бог го кара да живее и ще тръгне да го слави и ще вярва, ще обича, ще жадува да споделя чудото с другите…

Животът на Земята е надпревара за имане. Забързано искат хората, искат, искат, дори се пресищат, но пак искат… Светът след време ще знае само за Имането и нищо няма да научи за Истинското.

Виждам хора, загубили човешкото в себе си. При тях ще отида за малко. При най-неверния от всички злодеи ще се спра. Ще сторя нещо чудно! Ще спра ръката му в мига, когато удря; ще завъртя волана, когато към смъртта отива; ще спася детето му, обречено на тежка болест. Като ангел искам да му върна вярата в Бога и в себе си; да смири си страстта към имане и да погледне в Пътя.

Замислям се… не съм престанала да бъда себе си, това „себе си“, останало от земното. Неспокоен ангел, вечно недоволен. Възможно ли е да си недоволен ангел??? Сигурно и те имат своите несполуки… И в този ред на мисли, защо да не предложа „Синдикат на ангелите”, регламентирано работно време, договорени почивки?! По Рождeство Христово и Великден хората стават по-добри, стараят се поне да бъдат. Удържат страстите греховни, доколкото е възможно това, разбира се. Хората са по-човеци в тези дни. Защо тогава за почивка да не си помисля? Ангелска почивка?!

Аз ангел ли съм вече?!

a