Ангелите никога не плачат



 

Лулу има висше образование, занимава се с медии.Интересува се от литература, изкуство, природа и животни.

Категория: Над 18 години.

Безработен съм. Вече втора седмица. Не мога да си простя. Какво сбърках? Къде сбърках? За първи път ми се случва. От толкова много години. Първият случай на несполука. Нямам право да се разстройвам. Нямам право да се отчайвам. Нямам право да плача. Та аз съм ангел хранител. Ангелите никога не плачат. Никога не показват чувствата си. Аз съм професионалист. Бях. До преди месец. Отгледал съм го, от пеленаче съм го отгледал. Постоянно съм кръжал около него. На ръце съм го носил. От какво ли не съм го спасявал? Перата ми започнаха да падат от преумора. Тефтерът ми постоянно беше пълен със срещи и ангажименти, само и само да го предпазя. И бях щастлив. Бях полезен на живота. На вечния живот. Харесваше ми да съм зает, да разбирам мислите му, да анализирам чувствата му, да следя трептенията на душата му… да не го подмами врага, да не го отвлече. Прави са хората… от каквото най-много се страхуваш… това ти се случва. А ангелите никога не се страхуват. Те просто работят. Да опазят живота – това е всичко, което има смисъл. А аз се провалих. Дали не се уплаших за живота? От живота. С всяко следващо поколение става все по-трудно да заведеш душите им при Създателя. Толкова трудно да ги опазиш. Едно време беше лесно… Трябваше само да ги научиш на молитвата Отче наш… А сега изкушения плъзнали навсякъде… смъртните грехове ги имат за ежедневие. И онези ми ти изчадия с хиляди излизат от дупките си… маскирани, докарани… що експертизи трябва да направиш, за да разпознаеш има ли нещо човешко в някого. Не е лесно, казвам ви, в последно време никак не е лесно. Постоянно аварийно положение, постоянно в бойна готовност. И дори нямат сетива за свръхестественото. Когато го спасих от онази ужасна катастрофа и дори по вестниците писаха, че момче е оживяло като по чудо. Нищо… дори не промълви…

Благодаря ти, Господи. Аз да не съм фокусник. Аз съм ангел, да му се не види. Пазя, когато искат да ги пазя… пазя, когато вярват, пазя, когато… какво значение има. Всичко е минало. Съмнението е заразно… този свят е заразен. Но душите им са ценни. Ако ги няма тях… за какво да пеят ангелите. За какво се трепя от създаването им.

Мисията… какво стана с мисията… проваляме се с всяко следващо поколение души… Но на мен ми е за първи път… човешка душа да ме напусне… да избяга от протекцията ми… да отхвърли Господа и да се лута сама по света. На път е да бъде обсебена, отвлечена и отречена завинаги. И това да бъде избор – неговия избор. Моето момче… моето дете… дори не мога да мисля за това… не искам да си го представя. А аз се бих храбро с всичките му демони, с всичките му страхове.

Но факт е, че и ангелите са безсилни, когато човеците не вярват. Когато не искат да вярват.

А сега нямам смисъл… нямам живот за опазване. Изплъзна ми се, изпуснах го… какво не направих…къде сбърках… разполагам с най-доброто, с най-съвършеното. Винаги знаех къде е… от монитора не съм се откъсвал… винаги знаех какво мисли… само аз си знам колко усилия съм положил… Но каква полза… Няма го. Всичко, което искам, е животът. Да избере живота. Да имам още един спасен живот за вечността. Сега съм в почивка… дълга… безпаметна, безсмислена почивка. А съм ангел. Тази почивка е равносилна на смърт. Да не говоря, че не е здравословно – губиш ориентация, губиш контрол, губиш съвършенството си. Аз съм създаден да съм ангел. Аз съм ангел. Всеки ден си го повтарям. И това ме отчайва още повече. Започва да ме гризе съмнението – дали всъщност съм ангел. А това е първата крачка към ада? Започвам да се съмнявам дали ангелите отиват в ада? Отиват… всички знаят, че има паднали ангели. Паднали… защото нервите им не издържат заради някакъв си пикльо – любител на високите скорости, на бързите обороти, на живота… Такива ги дрънкаше, преди да ме напусне. Даже не знае какво е животът? Даже не знае за какво е създаден. Пълен нещастник. Но беше моя нещастник… моето любимо дете… детето, за което съм се грижил още когато Създателят изговори името му и каза – Да бъде – още преди майка му да усети малката топчица в себе си, още преди да вдиша глътка въздух. Когато всички го изоставиха… единствен аз бях там. Дори той да не ме виждаше. Дори да не искаше да ме види. Дори да не го беше грижа, че аз съм там. И всичко, което искам е да опазя душата му.

А той… защо си отиде… защо се отрече… защо… Перата ми се намокриха от сълзи, сплъстиха се от мъка. Така е, понякога и ангелите плачат. Понякога и ангелите са безсилни. Всъщност ние сме нищо без душите. Сега седя… мълча… плача и се моля. Моля се да извика за милост, моля се да помоли за помощ. Моля се, моля се, моля… моето момче да изрече само две думи… Прости ми, Господи! Прости ми… само това… Най-трудните думи. Най-вечните думи. Думите, за които трябва да имаш сърце. Моля се да избере живота. Какво друго ми остана?

Моето момче, моето дете… моята душа… моят смисъл във вселената.

Безсилен съм. Дори не летя. Не знам къде е, не знам с кого е, не знам какво прави.
Нямам право да го виждам. Изключен съм от системата за виждане. Нямам право на спасителни операции. Нямам право на ходайство. Нямам право на нищо. Седя и чакам. Чакам да извика към Създателя си и да задвижи крилата на ангелите… да ме върне към светлината.

Може да е вече на път за ада, може никога да не го видя… може на екрана вместо дългоочаквания имейл от Тронната зала – ВРЪЩАШ СЕ НА РАБОТА, да получа вестта, че мисията ми е приключила. Този случай е приключил, звездата е угаснала, надеждата е изветряла и аз съм в листата на чакащите за нова мисия. За нов живот. Но с досие – една загубена душа. Никога не съм губил души. Никога. Аз съм професионалист. Най-добрият сред най-добрите. Ангел хранител. Знам. Ангелите нямат право да плачат, нямат право на отчаяние, нямат право на безверие. Моето момче ще се върне. Моето момче ще избере живота. Моето дете. Седя и чакам. Неговото решение – общата ни присъда. Общото ни спасение… Общият ни път към Бога.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info

Notice: Credit Card fields are disabled because your site is not running securely over HTTPS.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...