Отново за социалните роли на съпрузите

Вече на всички е ясно, че живеем в нестабилно време. Често ситуацията на пазара на труда е такава, че заради благополучието на семейството се налага неговите членове да играят несвойствени роли: жената отива да печели пари, а мъжът започва да се грижи за дома и децата. Не се ли подкопават традиционните устои на семейството? Отговор на този и на още много въпроси, свързани с подмяната на социалните роли на жените и мъжете, търсим заедно с протойерей Павел Гумеров.

Отче, в класическия филм „Москва не вярва на сълзи“ главният герой твърди, че щом жената в семейството печели повече от мъжа или нейният социален статус е по-висок, то това въобще не е семейство. Ще се съгласите ли с това твърдение?

Не бих казал, че това не е семейство, но такава двойка непременно ще се сблъска с определени както духовни, така и психологически проблеми. От сътворението на света Бог е предопределил за мъжа и жената определени социални роли: мъжът да се грижи за прехраната, а жената да ражда и да възпитава децата, да се грижи за домашното огнище и да помага на своя съпруг. Ако наистина сме вярващи, то не би трябвало да игнорираме заповедите и законите, дадени ни от Светото Писание. Един от първите закони на семейния живот, установен от Бог, казва, че мъжът трябва с пот на челото да добива насъщния.

Дадена ни е и друга заповед – мъжът е глава на жената, а не обратното: „…и той ще господарува над тебе.“ (Бит. 3:16). Или, според апостол Павел: „…глава на всеки мъж е Христос, а на жената глава е мъжът“ (1 Кор. 11:3). Но, що за глава е той, ако заработва малко и не може да осигури семейството си?! Даже у най-слабия мъж Господ е вложил определени качества, в това число способност да взема решения, да поема отговорност. Жената е предопределена да помага, да вдъхновява и подкрепя. Тези роли са основополагащи, а когато им разменяме местата, страда както мъжествеността, така и женствеността. Мъжът става слаб и инфантилен. Но и жената, която поема несвойствени функции нарушава Божията хармония. Всичко това води до конфликти и скандали в семейството.

Често обаче обстоятелствата налагат такава смяна на ролите.

Според мен тя е възможна само като временно решение. Всички ние сме чеда Божии, можем да се разболеем, да катастрофираме, да изгубим работата си. В такава ситуация съпругата е длъжна да помогне на мъжа си, не бива да го упреква, че не успява да храни семейството. Всеки трябва да получи възможност да дойде на себе си. По принцип, след известно време всичко си идва на мястото. Нормално е мъжът да осигурява прехраната, в края на краищата това е една от основните му задачи – да служи на Бога и семейството си, да работи не просто за да купи поредната кола, а за близките си, за тези, които с радост го очакват вкъщи. Ако жената или някой друг прави това вместо него, неизбежно ще пострада мъжката му самооценка. Вече друг е въпросът, когато мъжът никога не е работил и няма никакво намерение да го прави. Такова състояние не бива да се поощрява в никакъв случай.

Уместна ли е конкуренцията в семейството – кой ще донесе повече пари?

Разумната жена не би се конкурирала с мъжа си. Нали вече говорихме, че тя трябва да помага, да подкрепя… Ако съпругата устрои съревнование, то като правило съпругът не издържа в него или започва да се дразни… Въпреки всичко, обаче, всяка жена мечтае да има до себе си силен мъж.

Даже когато по силата на случая жената печели повече, то не си струва постоянно да го подчертава. Преди да започне да предявява претенции, че съпругът не успява да осигури семейството си, тя сама трябва да определи кое е по-важно за нея: семейството, децата или кариерата. Дали за нея на първо място е материалното благополучие или да има съпруг – глава на семейството. Може би е по-добре за известно време домакинството да живее с по-малко пари, докато мъжът разбере, че те действително не достигат. А когато жената тегли сама семейната каруца, то той обикновено се чувства неудачник и губи всякакъв интерес да се развива и заработва повече.

Мъжът сам трябва да почувства сложността на ситуацията. Когато види, че на вечеря порциите са по-малки и че интернетът не работи, защото не е платен, тогава той, влизайки в магазина, ще разбере, че хлябът струва пари, а не расте по дърветата…

Идват ли при вас мъже за помощ, тъй като се чувстват потиснати от размяната на тези социални роли? Какви съвети им давате?

Като правило, материалната нужда кара жената да търси работа за повече пари, а не стремежът да властва. Притесненията за семейството, за децата, са по-силни у жените, отколкото у мъжете. Заради това, децата да не изостават от другите и да имат всичко, майката е готова на всякакви жертви, даже да поема несвойствените за нея мъжки функции. Най-любопитното е, според психолозите е, че това е предизвикано от нейната беззащитност. Ако жената чувства, че нейният мъж не може да я защити, осигури, да взема решения, то тя започва да командва и да развива много активности. В такива случаи тя трябва да бъде успокоявана, да бъде обградена с внимание и дарявана с ласки. Но успоредно с това, задължително е нужно мъжът да реши как да започне да внася повече в семейния бюджет.

Семейството е единен организъм, както се казва „двамата вече са една плът“. Поведението на единия съпруг зависи от поведението на другия. И двамата членове на тази малка общност трябва да осъзнаят ролите си. Ако съпругата иска той да се държи като истински мъж, тя трябва да започне да се държи като истинска жена. Ако съпругът иска жена му да е женствена, той трябва да бъде мъж не само на външен вид.

В много европейски семейства мъжете спокойно приемат, че жена им работи, а те се занимават с дома и децата, когато това е икономически изгодно. Може би действително няма нищо страшно?

Пак ще повторя, ако това е временно, разбира се. От друга страна, всички мъже, на които им се е налагало да гледат децата си, докато майките работят, в един глас твърдят, че по-сложна работа никога не са вършили. Нито един не би искал да се смени със съпругата си, но всички оценяват ежедневните женски грижи.
Но колкото и изгодно да е икономически мъжът да си седи вкъщи, то съществува определена йерархия, за която ни говори Светото Писание: мъжът и жената имат своите социални роли. За жената – раждането и възпитанието на децата, за мъжа – да печели и храни семейството. Ако започнем да се стремим да нарушаваме тези устои, то непременно ще постигнем само едно – разрушаване на семейните отношения. Семейният модел, построен на принципа на партньорството, без йерархия, не издържа на проверката на времето.

В популярните книги по семейна психология се твърди, че от трите модела на взаимоотношения между съпрузите, когато мъжът и жената се отнасят помежду си съответно като баща и дъщеря, като партньори и като син и майка, най-устойчиви се оказват взаимоотношенията „баща – дъщеря“, тогава, когато „дъщерята“ уважава и слуша „баща“ си. Може да има и изключения, но ако говорим за правила, то аз съм убеден, че мъжът може да си стои вкъщи и да върши женската работа временно, а не цял живот.

По принцип, темата е сложна и по-скоро индивидуална, отколкото обща. Често ми се случва да разговарям с жени по няколко часа, защото всеки случай е специален сам по себе си и е невъзможно да се обхване всичко в един разговор. Конкретната ситуация винаги е много по-сложна и да се предлагат „готови рецепти“ е  некоректно. Затова духовникът трябва да участва във всеки такъв семеен разговор, когато, разбира се, е поканен да даде съвет и да предложи решение. | www.pravoslavie.ru

Интервюто е публикувано със съкращения

Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска