Богоуподобяването и съвременните деца

Ние всички сме призовани да участваме в Божия живот. Свети Атанасий и други смело са го заявили: Бог стана човек, за да може човекът да стане бог. Понякога, когато четем за богоуподобяването, то ни звучи непостижимо и особено отдалечено от ежедневния живот на децата ни. Сравняваме се със светците, за които четем, и заключаваме, че богоуподобяването е „невъзможно в наши времена”.

Преданието не е замръзнало в миналото; ние не гледаме само назад; ние гледаме и нагоре, от там, от където сме. В миналото Бог е преобразявал големи грешници и неверници в светци. Когато дава благодат, Той измерва изминатата борба, за да можем да я възприемем. Той знае, че в свят, който нарича себе си „постхристиянски”, всеки християнин с мъка плува срещу течението само за да се задържи над водата, а не даже и за да плува напред. Бог все още призовава към Себе Си душите на хората и все още получава положителни отговори от младите хора. Дори привидно малките стъпки водят към Бога. Не можем да твърдим, че имаме вяра, ако нямаме надежда, че светостта е реална цел при всякакви обстоятелства и времена, и за всички хора.

Учител (в училище, където ходят ученици с много провинения): Сърцето ми се радва да види вашата [православна младежка] група; вдъхва ми надежда и за моите.

Бих искала да можех да му покажа и някои манастири, които знам, пълни с млади мъже и жени, някои от вярващи семейства, а други, обърнали се към Христа като възрастни. Съвсем не всички те са имали благочестиво детство.

В същото време не трябва да притискаме нашите млади хора посредством явни или подсъзнателни сравнения с детството на светци. Познавам млади хора, които са бивали духовно събудени от беседи за свят живот и за висотата на нашата цел. Но по-често става въпрос да се покаже поне малък процеп, през който благодатта да докосне живота на децата такъв, какъвто е. Повечето деца християни днес не биха живели открито като светците от миналото. Всяка разлика между съвременните православни деца и техните връстници, дори тази, която практикуващ възрастен християнин би нарекъл „абсолютен минимум”, се нуждае от благодат, за да се поддържа. Благодатта действа по-лесно, ако е допусната с желание.

Девойка: Не ми се щеше да си признавам, но на мене ми харесва да танцувам и всичките онези неща, които светецът критикува.

С. М.: Ти си такава, каквато си, а и живееш във времената, в които живееш.

Момиче: Но това грях ли е?

С. М.: Дори яденето би могло понякога да е грях. Същото важи и за танците. Трябва да бъдеш мъдра и да не спираш да се молиш. Ако молитвата те спира от нещо, би било по-разумно да се следва молитвата и да се намери друга възможност за забавление.

Това момиче имаше молитвен живот, който позволяваше да бъде даден такъв отговор.

Повечето деца християни попиват от съвременниците си вкусове и дейности, които не благоприятстват развиването на добродетелите. Критиките, назиданието или намеците, които сравняват силата на светия живот и слабостите във вкуса на детето, няма да постигнат нищо, освен ако желанието на самото дете не се насочи по посока на добродетелта.

Младеж: Ще ми се да не се налагаше да ставам светец: искам да съм себе си.

Трудно се поправят такива случаи на „свръхдоза”. Може понякога да се поговори за личностните качества на светците. Може да се поощри детето да бъде себе си, уповавайки се на Бога, Който го познава и обича. Но понякога деца като този младеж затварят себе си за Бога, защото се страхуват от това какво може да им направи. Аз винаги обещавам, че Бог ще им даде само ползотворни препоръки или ще им вдъхне сили за промяна към добро. Понякога това не помага, защото детето има предварителна идея за „доброто”, която го отъждествява с непривлекателния начин, по който християнството е било представено на детето. Предпазването е по-лесно от лечението. Окуражаването на дете, което желае нещо, по всяка вероятност греховно, да търси Божията воля може да означава да му се каже: „Откъде знаеш, че Бог няма да го уреди и да убеди и родителите ти също? Дай Му възможност да зарадва всички”. Разказвала съм истински случки с мене и други хора, за да докажа, че Бог е удовлетворявал и най-„несветите” молби, големи и малки, спасявал е от нежелани връзки, давал е нови такива, пари за дрехи, подходящите въпроси за изпит, неочаквана, но желана радост за една монахиня. Бог не е обвързан с човешките критерии; Той има свободата да дава благодат при всякакви условия. Когато обичаш Отца, Той понякога показва това с „шокиращо” благоволение. Внимаваме да не говорим наставнически – от молитвата също може да има изненадващи за нас резултати.

Вярата на светците е тази, която ги е довела до живота им на светци; това е редът на приоритетите. Ако някак си ограничаваме начина на живот на детето, то трябва да го правим така, че то да не загуби своя импулс. Стъпка по стъпка ние се доближаваме до това, за което сме призовани свише. Когато подтикваме някого да бърза нагоре по стълбата, това може да доведе до неговото падане. Понякога, когато на някого се покаже дори само височината на стълбата, това може да го накара да му се завие свят и той да предпочете да остане там, където си е…

Животът на небето

Много детски въпроси, на които трудно може да се отговори, засягат бъдещия живот. Нужно ни е средоточаване, за да не създадем отрицателна представа за рай, където не може да се случва нищо от това, което се харесва на детето.

Разговорът от началото на „Лично общуване с детето” си има продължение. Съчетаването на коли и рай смути друго момче.

Момче (5 г.): Искаш да кажеш, че има коли на небето?

С. М.: Не, небето е за невидимите души, Бога и ангелите. На небето си щастлив даже само защото си там, защото си с Бога завинаги.

Архимандрит Софроний, коментирайки този разговор, каза, че отговорът ми е бил сериозна грешка и би могъл да попари стремежа на момчетата към небето. Той предложи, че по-уместен отговор за група малки момчета би могъл да бъде, с изненада: „Не си ли чувал за огнената колесница на Илия?” Отговорът на отец Софроний не обещава нищо лъжовно, а моята предпазлива точност всъщност не представи небето вярно на момчетата*.

Ако сме затруднени, защото се страхуваме да не направим богословска грешка, може да прибегнем до обяснението, че небето е непозната реалност за нас, но че със сигурност ще бъде по-прекрасно, отколкото можем да си представим. Този изход не е толкова вдъхновяващ, както отговора на отец Софроний, но поне избягваме възможността случайно да отблъснем децата.

Дете (8 г.): На небето ще има ли телевизия?

С. М.: Никой на земята не знае точно какво ще бъде там, защото тези, които са там, не могат да ни кажат с наши думи, твърде прекрасно е.

Дете (упорито): Значи би могло да има телевизия?

С. М.: Сигурна съм, че Бог е достатъчно умен, за да направи небесна телевизия. Все пак Той е сътворил целия свят от нищо.

Дете: Имам предвид с всички хубави програми. (То нямаше предвид просто онези, които харесва; имаше загатната някаква качествена преценка.)

С. М.: Това е нещо, което вече знаем със сигурност: на небето всичко е хубаво.

Децата обикновено намират за непоносима идеята за рай без починалия им домашен любимец. Богословски казано, животните биха могли да имат някаква „психология” и емоции, дори душа**, но това не е белег на ипостасно съществувание. Само човекът е създаден по Божи образ и е призован към божествен, личностен живот. Но педагогическият подход ни казва да нахраним децата първо с мляко, преди да им дадем твърда храна… (вж. 1 Кор. 3:2).

Група деца бяха дълбоко разочаровани, дори обезверени, когато им обясних, че животните нямат вечен живот. Грешката ми беше сериозна, защото децата обичат животните по много личен начин и се молят за домашните си любимци поименно. Осъзнах нетактичната си постъпка, когато едно от децата попита с голяма тъга: „Какво, дори магарето ли, което е носило Иисус към Иерусалим, не е на небето?” Много работа беше необходима, за да се излекува раната, и се боя, че въпреки всичко белези останаха. Оттогава насетне често споменавам врабчето, за което Бог се грижи, светци, които са били близки с животни, съвременни старци с питомници и чудотворни изцеления на животни***. С повече съучастие слушам описанията на погребения на домашни любимци, организирани от децата. (В манастирския двор сега има тайни гробове на един гълъб и на една полска мишка.) Положителните отговори на въпроси като: „Флафи сега на небето ли е?” включват: „Ако наистина толкова много го обичаш, със сигурност тогава Бог го обича даже повече. Питай Бога за това”. „Зная, че нямат души като нашите, но не зная какво точно се случва, когато умрат. Когато отидем на небето, ще разберем”. Понякога колебанието на възрастните е достатъчно очевидно, за да провокира съмнение или отчаяние; ако едно дете се нуждае от необичайни средства, за да спре да повръща дори млякото, най-добрият отговор би бил: „Разбира се, той е в рая на домашните любимци!” Ако едно дете се стреми към небето, то то ще разбере, вероятно дори още преди да отиде там, какво става с кучетата. Богословската точност, която е отвъд неговите способности за разбиране, само ще го застраши повече, отколкото илюзията за куче, което щастливо си копае дупки в отвъдното…

Свети Силуан се молел: „Милостиви Господи, дай Твоята благодат на всички народи по земята, да Те познават, защото без Светия Твой Дух не може човек да Те познае и да разбере Твоята любов”1. Това е най-важното знание, което трябва да се предаде за небето. Щом веднъж човек знае това, земната привързаност естествено намира своето правилно място.

Победата на Иисус Христос

„Дерзайте: Аз победих света” (Иоан 16:33). „Иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо” (Иоан 14:30). „И тази е победата, която победи света – нашата вяра” (1 Иоан. 5:4). „Няма вече смърт; Христос, нашият Бог, възкръсна” (неделен тропар, глас 4). Ние сме поканени лично да споделим победата Му. Вече предвкусваме възкресението с Христа на Възкресение.

Момче (4 г.): Аз знам „Христос възкресе” на три езика.

С. М.: Ами да чуем тогава.

Момче (на гръцки): Christos Anesti!

С. М.: Alithos Anesti!

Момче (на църковнославянски): Христос воскресе!

С. М.: Воистину воскресе!

Момче (на английски): Christ is Risen!

С. М.: He is risen indeed! И наистина е, вече не е мъртъв. Жив е на небето. И не само на небето.

Момче (слагайки ръка уверено и на стомаха си): Не, Той е тук също.

С. М.: И не само тук, но и навсякъде. Знаеш ли, че няма място по целия широк свят, където би могъл да отидеш и Бог да Го няма, ако Го потърсиш?

Момче (гледайки учудено към градината и към небето): Има много от Него, нали?

Възкресение означава, че властта на злото е свалена. Ние, които живеем в „последните времена” (т. е. след Петдесетница), сме свидетели на последните му предсмъртни гърчове. Когато веднъж говорих с децата за това, те направиха сравнение с посечено влечуго, което все още се мята, преди да издъхне; някои отци са използвали същата аналогия. Увереността в победата на Христа е оръжие срещу отчаянието при всякакви обстоятелства.

Момиче (5 г.): Имам една картинка да ти покажа. [Беше икона на Изкуплението на Адам и Ева.] Защо този мъж и тази жена дърпат Иисус надолу към тъмното?

Почудих се как да заговоря за изкуплението с едно петгодишно, защото трябваше да внимавам дали да споменавам ада и как. Не е много разумно да се говори ясно за ада с малки деца; това може да ги измъчва като кошмари или дори да разруши вярата им в Божията любов и сила. Учителите, които говорят за ада, също предварително трябва да се убедят, че децата са достатъчно големи, за да контролират въображението си и да не си направят мисловен образ на ада. Само духовно зрелите подхранват спомена за ада, за да запазват или предизвикат смирение.

За да спечеля време за вдъхновение, аз започнах: „Ами, като за начало, те всъщност не Го дърпат надолу, Той ги дърпа нагоре от там”.

Това беше достатъчно; иконата си свърши работата. Лицето й заблестя и тя изтича да каже на майка си с искрено вълнение: „Познай! Сестрата ми обясни! Той изважда мъжа и жената!”

Свети Силуан описва два случая, които показват деца, упражняващи вярата си, когато са сами: „Отец Роман, син на отец Доситей, ми разказваше, че когато още в света като момче трябвало да премине Дон през зимата, конят му попаднал в цепнатина в леда и щял целият заедно с шейната да отиде под леда. Той, малко момче, викнал: „Свети Николай, помогни ми да измъкна коня!” и задърпал юздата. И така извадил изпод леда коня заедно с шейната.

А отец Матей, който беше от моето село, като момче пасял веднъж, както пророк Давид, овцете на баща си. На ръст той самият не бил по-голям от овца. По-големият му брат работел на другия край на голямото поле и изведнъж видял вълци да тичат към Миша, така наричаха отец Матей в света. Малкият Миша завикал: „Свети Николай, помогни ми!”. Щом извикал, вълците се обърнали назад и не му сторили никакво зло, нито на него, нито на стадото. И дълго след това в нашето село се смееха и казваха: „Миша много се уплашил от вълците, но свети Николай го избавил”.

И много такива случаи знаем, когато светиите веднага ни идват на помощ, само да ги призовем. От това се вижда, че небесата чуват нашите молитви”2.

Истински истории като тази окуражават децата. Те са полезни, когато се обсъжда реакция на заплаха от насилие. Молитва и кръстният знак са първите в списъка с неща, които ги учим да правят, за да избегнат проблеми и опасности.

Христос възкресе! Това е, казва свети ап. Павел, което дава смисъла да сме християни, иначе всичко би било, както изглежда в очите на света – празнословие (1 Кор. 15:14). Възкресението дава смисъл на живота ни. Нека имаме възкресна радост като учители на християнството.

* Освен това бих могла да спомена и небесните/духовните тела (1 Кор. 15:44) освен душите.
** Светите отци казват, че за разлика от човешката душа животинската „не е надарена с разум”. За „разум” те използват думата logos, която се свързва не само с нашата логика, но и с нашата способност да говорим, както и с нашето подобие на Христа [т. е. самосъзнание – бел. ред.].
*** Например св. Йоан Кронщадски се молил за изцелението на добитъка на един фермер.

 

Превод: Людмила Митева

Откъс от книгата на монахиня Магдалена “Разговори с децата. Споделянето на вярата”, ИК “Омофор” 2012