Библейските преводи на български език?

Радвам се, че днес, 11 май, когато честваме паметта на светите славянски просветители, мога да отговоря на твоите въпроси, които касаят част от тяхното просветителско дело.

Във връзка със своята трета мисия – тази в Моравия през 863 г., светите братя Константин-Кирил и Методий съставят славянската азбука и превеждат от гръцки на славянски език най-необходимите богослужебни книги: Изборно (неделно) Евангелие, Изборен апостол, Псалтир, Света Литургия, утреня, вечерня и останалите богослужебни чинопоследования. По-късно св. Методий превежда Библията (без Макавейските книги и ІІІ Ездра), Патерика и Номоканона. През 868 г. новопреведените славянски книги са положени на престола на църквата “Санта Мария Маджоре” в Рим и осветени от папа Адриан ІІ. След това по тях е отслужена Литургия на славянски език в няколко римски църкви.

Гръцкият език, от който превеждат, се нарича още евангелски или византийски гръцки. Той е по-късна форма на класическия гръцки език, на който са написани съчиненията на Аристотел и на другите класически гръцки и някои римски философи и писатели. Гръцкият, както всеки жив език, продължава да се развива. До 1978 г. официален език в Гърция беше катаревуса глоса (чист език), в който формите и лексиката на древния гръцки език присъстваха осезателно. От тази година насам официален език вече е димотикѝ глоса (народен език).

Съществуват различни виждания, дали славянските преводи са направени на кирилица или на глаголица. Има също мнения, че първоначално глаголицата се е наричала кирилица в чест на своя съставител. Според някои изследователи глаголицата е криптографско писмо, възникнало в Хърватско, където се е използвало и до по-късен период.

Широка употреба славянският език добил по времето на цар Симеон, през т. нар. “Златен век на българската литература”. На този славянски език са написани богослужебните книги, занесени в Русия след покръстването през 988 г. Св. патриарх Евтимий (1375-1393 г.) прави правописна реформа, която цели създаване на правописно единство на основата на Кирило-Методиевия правопис, възстановяване на някои буквени знаци и създаване на нов литературен стил. През това време славянският език в Русия търпи развитие и постепенно към ХVІІ в., под влиянието на говоримия руски език, се оформя църковнославянският език, който се използва и днес от Църквата в България, Русия, Сърбия, Македония, Чехия. Църковните борби през ХІХ в. за богослужение на български език всъщност са борби за църковнославянски език.

Началото на новобългарските библейски преводи се поставя с двете издания на Новия Завет от 1828 и 1833 г. в превод на Петър Сапунов. След тях, между 1840 и 1859 г. излизат шест издания на превода на иеромонах Неофит Рилски. Първото издание на цялата Библия е отпечатано през 1871 г. в Цариград в книгопечатницата на А. Х. Бояджиян. Преводът на новобългарски се е изготвял в продължение на 12 г. от комисия, оглавявана от американските мисионери д-р Ригс и д-р Лонг, в която активно работят българските книжовници К. Фотинов и П. Р. Славейков.

Първият православен превод на Библията е издаден от Св. Синод през 1925 г. Работата над него продължава 20 г. При този официален синодален превод е използван руският синодален превод, извършен от видни езиковеди през периода от 1858 до 1876 г. от еврейския и гръцкия оригинали, съпоставени с древните латински и сирийски преводи. Впоследствие е направен нов превод на съвременен български език, който не е издаден. През 1982 г. беше преиздаден на съвременен правопис преводът от 1925 г. В навечерието на третото хилядолетие от Рождението по плът на Спасителя Иисус Христос е извършен нов превод от гръцкия оригинал на съвременен български език. Осъществен е от преводаческа комисия от Богословския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” и езиков стилист от БАН и беше издаден от Българското библейско дружество през 2002 г.

Ще завърша с думите на Иисус Христос: “Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелствуват за Мене” (Иоан 5:39).

Презвитер Стефан