Какво е Mysterium iniquitatis?

Терминът, за който питаш, е от латинския превод на Второто послание на свети апостол Павел до Солуняни, 2-ра глава, 7-ми стих. Целият стих на латински (Vulgatae editionis) гласи: “Nam mysterium jam operatur iniquitatis; tantum ut qui tenet nunc, teneat, donec de medio fiat”. В други издания се среща с малка разлика: “Nam mysterium iam operatur iniquitatis tantum ut qui tenet nunc donec de medio fiat”. В българското синодално издание на Библията изразът е преведен “Тайната на беззаконието”. В гръцкия оригинал текстът е “τό γάρ μυστήριον ήδη ενεργείται τής ανομίας”. Смисълът е същият, но словоредът е различен. Църковнославянският словоред е по-близък до гръцкия: “Тайна бо оуже деется беззаконiя, точiю держай ныне, дондеже от среды будетъ”. В руския превод текстът е: “Ибо тайна беззаконiя уже в действiи, только не совершится до техъ поръ, пока не будетъ взятъ отъ среды удерживающiй теперь”. В протестантските български издания преводът е малко по-различен от синодалния: “Защото оная тайна, сиреч, беззаконието, вече действува, но само догдето се отмахне отсред оня, който сега я възпира”.

Мартин Лутер е превел израза “Geheimnis des Frevels”. На немски език frevel освен престъпление, злодеяние, означава още и светотатство, кощунство. В съвременния немски превод изразът пък е “Die Macht der Aufliechnung”, което е по-далеко от смисъла. Срещнах и превод “Geheimnis der Unregelmäßigkeit”, което също не е съвсем точно. На английски смисълът е като на български: “Mystery of lawlessness”. В друг превод на английски го срещаме: “Mystery of iniquity” – използвана е дума от латински произход със значение “неправда”, “порочност”. Италианският превод, естествено, е най-близък до латинския: “Il misterio dell’iniquità”.

Под “Тайната на беззаконието”, която към момента на написване на посланието (нач. на 53 г.) “вече действува”, тълкувателите на Библията разбират дръзкото неподчинение и противене на Бога, отстъплението, за което Апостолът говори в 3-ти стих, т. е. духът на безбожието. Този дух вече действа под формата на тайна, което не означава, че действа тайно, а че все още не е напълно изявен, още не се е проявил явно и открито, все още е в зачатъчен вид. Истина е, че по времето на апостолите антихристът вече е започнал да действува, но само тайно, в лицето на своите предтечи, а не собственолично. Защото още от сътворението на света, откакто Божият Син е започнал да подготвя спасението на човешкия род чрез патриарсите и пророците, които са Го предшествали и са Го предизобразявали, е започнала да действа и да се извършва и “тайната на благочестието” (Кол. 1:26, 27; І Тим. 3:16), но въпреки това тя се е разкрила само в лицето на Иисус Христос, когато Той се е въплътил от Пресветата Дева Мария: така и духът на антихриста, по действие на дявола, в лицето на лъжепророците, еретиците и гонителите на християнството, отдавна вече е започнал да действува (І Иоан. 4:3), отдавна вече действува “тайната на беззаконието”, но ще се разкрие напълно едва при свършека на света в лицето на антихриста.

В своето тълкование на посланието св. Иоан Златоуст пише : “Тогава и ще се открие беззаконникът, казва, тайната на беззаконието вече действува”. Тук той посочва Нерон като предобраз на антихриста. Защото и той е искал да го смятат за бог. Добре е казал той “тайна”, защото Нерон не така явно и безсрамно се е представял за бог, както антихриста. И тъй, ако още преди това време, казва Апостолът, се е намерил човек, който не отстъпва много по злоба на антихриста, то какво учудващо има в това, ако с течение на времето се яви и истинския антихрист”. Това ще стане, когато “се отдръпне оня, който я задържа сега”. Под тази възпираща сила повечето тълкуватели разбират религиозно-нравствените принципи, произтичащи от истинната вяра в Бога и от нашата чиста съвест, а също така богоустановената държавна власт. Когато изчезне тази възпираща сила, “тогава и ще се открие беззаконникът”, т. е. антихристът, който ще действа с пълната сила на сатаната.

Очевидна е връзката между “беззаконието” и “беззаконникът”. Той е наречен още “човекът на греха, синът на погибелта”. В следващите стихове ап. Павел описва в още подробности образа и действията на беззаконника. Като разберем кой е беззаконникът, става ни ясно в що се състои беззаконието.

Създаването на християнската общност в Солун е описано в Деяния на светите Апостоли, 17:1-15. Св. апостол Павел пише от Атина двете послания до тях почти по едно и също време. В първото, писано в края на 52 г., той ги наставлява в духовно-нравствените начала на християнската вяра, говори за очакването на второто пришествие на Господа и възкресението на мъртвите. Тъй като солунци не разбрали всичко и това предизвикало след тях смущение и безпокойство, за да успокои тяхната съвест Павел им изпраща второ послание. В него той пояснява, че идването на антихриста ще бъде предшествано от отхвърляне на Христа и отпадане от вярата в Него. Той разкрива, че делото на безбожието и беззаконието вече тайно се подготвя, но няма да се премине в открита война против Бога, докато не бъде отстранена от света силата, която удържа метежа на злото.

През март 2002 г. папа Йоан Павел ІІ в своето годишно обръщение към свещениците от всички страни идентифицира педофилските прояви като mysterium iniquitatis. Той изобличи сексуалните злоупотреби на римокатолически свещеници, като каза: “Ние лично и дълбоко сме огорчени от греховете на някои наши братя, които предадоха благодатта на посвещението поддавайки се на най-отвратителните прояви на mysterium iniquitatis в делата на света.”

Уместно е да завърша с призива на св. ап. Павел от същото послание: “И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание” (2:15).

Презвитер Стефан