Духовният реализъм: десетте Божи заповеди

Живеем във времена, в които самоцелно изразеното ни мнение, без да е подкрепено от житейски принципи не може да бъде наложено на другите. По тази причина в следващите редове аз ще изложа твърденията си и ще ги подкрепя с житейски принципи.

Какво е това ,,Духовна реалност’’? 

 

Духовност е широко разпространена дума, която има много значения. Някой хора са духовно възвисени, а други са духовници… Духовното възвисение е рядко срещано при съвремието, затова в близките години се издават толкова много книги и филми по тази тема, с помощта на които се иска човечеството да се събуди от дълголетния зимен сън. А за духовниците? Това са свещеници, монаси, патриарси, които са се отдали на това да вярват, почитат и да се учат от Бог. Тези божии хора имат своя Божия книга, наречена Библия, за която вярват, че е дар от Бога. Тяхна съдба и житейски път следва да е да са духовно възвисени, за да събудят другите. Те трябва да показват на обикновените хора ,,Правия път’’, но в наши дни тази връзка е скъсана и започва да се създава малко по-малко. Дали от това, че ,,всекидневието’’ така ни е погълнало, че нямаме време за личностното си развитие, или Църквата с постъпките си, вече е загубила доверието ни. 

 

Реалност е всичко това, което виждаме, усещаме, чуваме… Това, което искаме да бъде в действителност. Някои хора приемат за реалност и фантазиите си. Учените превръщат фантазиите си в технологии от ново поколение. Поетите и художниците чрез творбите си пресъздават мечтите си, своите фантазии и радват сетивата ни. Други хора искат да избягат от реалноста и намират убежище във фантазията. 

 

Голяма част от духовния реазлизъм е религията. Религията е признака, по който хората се делят на отделни раси, общости, секти, течения… Главните черти на всяка религия са ,,Богът, в който вярвате’’, Свещената книга, Моралът и Конституцията на общноста.

 

Но кой е Бог? Бог е нещо голямо, нещо над всичко и над всички. Той е само един и стои на върха на пирамидата на разума. Бог е създал всичко, което сега виждаме около нас. Той е навсякъде около нас. Всички можем да бъдем като него, защото сме негово подобие, но не трябва да се възхваляваме чак толкова, а трябва да знаем къде ни е мястото в света. Бог е навсякъде около нас, дали ще се молим в църква, джамия, синагога или вкъщи, той пак ще ни чуе. Бог не трябва да е средство за власт, а само за обич, сплотеност и единство между хората. Обикновените хора, вярват в Чудеса. Чудесата, за които вярват, че са дарове от него.

 

Бог създава Десетте Божии заповеди, които да спазваме, за да живеем в мир и хармония с другите и със себе си. Те са норми, които са актуални и днес, но хората постоянно ги нарушават. Всеки мисли за собственото си благо, а не за другите, но това не е правилно. Ние живеем в общество, в което трябва да сме задружни, за да успеем в живота. Иисус е казал ,,Не прави надругите това, което не искашданаправятна теб!’’.

 

Бог е създал всичко, което сега виждаме около нас. След това създава правила, които да спазваме, за да живеем в мир и хармония с другите. Тези закони са минали през толкова много години и векове и са останали все така актуални, както в миналото. Както всяка държава си има конституция, така и религията. 

 

Първата от Десетте Божи заповеди гласи ,,Да няма други богове освен Мене’’. Днес почти никои не я зачита. Някой дори твърдят, че могат да правят всичко и се правят на богове. Бог ни е създал да сме негово подобие, както пише в Библията, така че всички можем да бъдем като него, но не трябва да се възхваляваме. Можем само да се гордеем, че сме най-разумните същества след Бог, но ако спазваме тези заповеди ще живеем в любов и доброта. 

 

Десетте Божи заповеди винаги ще са актуални, защото по такъв начин са създадени, че докато има човешките грехове, ще ги има и тях. 

Необходимото средство, чрез което се разпростанява духовноста е словото. Думите, речта трябва да бъдат разбираеми за всички, защото чрез тях се изразяваме по различни гледни точки и въпроси, които ни интересуват. Словото ни помага да общуваме с другите и да търсим отговори. През средновековието чрез словото се е разпространявало християнството сред хората на разбираем за тях език и по този начин да ги научи на истински ценности. Днес то се използва за внушаване на различни от християнството мнения и интереси. Никога не трябва да забравяме защо ни е дадено. То е едно от нещата, които ни правят духовно възвисени личности. 

 

В миналото имало хора, които били духовни учители. Те без да искат нищо в замяна разкривали на другите тайните на живота… Днес ги наричаме светци. Но какво са светците? Приемаме някой за светец, когато си е отдал целия живот на това да почита и се учи от Бог и помага на хората. Такъв човек страдайки се учи на добро и измолва божията милост, за да получи титлата „светец”. Той е преминал много премеждия и изпитания в защита на религията, което често му коства и живота, но той с радост приема всичко. Както се казва, изминава своя Божий път, за да стигне до вярата. Днес вече няма такива хора, защото сме загубили любовта към хората…

 

В миналото, когато започвало да се заражда християнството, големите империи били в криза, защото не приемали християнството. Точно заради слабата централна власт, терора върху бедните и желанието им да подобрят живота си, християнството се е разпрастранявало бързо и е гонено от властта. Затова Константин I Велики решава да покръсти народа си, в противен случай империята щяла да се разруши. По този начин обединява империята. Спечелва доверието на другите народи извън нея, като ги привлича на своя страна. Княз Борис I по същия начин обединява племената, като ги покръства, и създава една единна българска държава. Владетелите покръстват народите си, като им сменят името и бога, когото почитат, но хората запазват езическите си обичаи, традиции и празници. Това добре ли е според Божиите закони? Управниците използват религията, за да контролират хората и подържат властта си. Те гледат само собственото си благо. По принцип казваме, че Бог е един и той ни е в сърцето, а всъщност заради религията може да се разпадне една велика и дълголетна империя или държава. 

 

По времето, когато сме били под османско робство, защо не сме искали да приемем мюсюлманството? Имаме толкова много стари български филми, в които се показва, че хората са умирали, но са отказвали да сменят вярята си. Нали Бог е един и той ни е в сърцето, защо тогава трябва да си прекратяваме живота за такова нещо. Какво като няма да бъдем християни, а ще сме мюсюлмани, нали в сърцата пак ще сме вярващи, търсещи чудеса? Какво като ще ходим на джамия, а не на църква, като ще се молим коленичили, а не прави, като ще четем Корана, а не Библията, нали е все Божие Слово, нали пак в сърцата ще сме с Него, защото Бог е един и ни чува където и да сме. Например, когато отидем да живеем в Италия, ние няма как да станем италианци, защото родителите ни са българи и сме родени в България. По същата причина не можем от православни да станем католици, защото в Италия имало само католици, но ще ходим в техните църкви, за да сме по-близо до Бог. 

 

Друга част от духовният реализъм е духовната развитост на всеки човек. 

 

През целия си живот човекът се стреми към нещо неизвестно и накрая с много вяра го постига, когато най-малко го очаква. Всеки трябва да намери фантастичното в себе си и да го опознае. Не е важно другите какво мислят за теб, а е важно ти какво мислиш за себе си. Не е важно как изглеждаме на външен вид, а какво имаме вътре в душата и сърцето. 

 

Дъждът се приема, като небесен дар. Той благославя земята за по-плодовита почва. Дъждът и земята се възприемат, като мъжката и женската сила. Те дават живот на живата природа. Както мъжът, като си хареса спътница в живота, с която иска да създаде нов живот и семейство иска да я впечатли с гальовни думи, ласки или покана за среща, така и дъждът поднася своето небесно писмо с приказки, за да впечетли земята и заедно да създадът нов живот. 

 

Любовта има много измерения. Любов към приятел, към родината, към предмет, майчинска любов… Тя може и да претърпява метаморфоза от една в друга, но винаги я има и ще я има в живата природа. Дори ако имаме едно ябълково дърво, за което се грижим като наше дете. То не след дълго ще ни даде плодчета. Това пак е любов. 

 

Творците използват любовта за муза. Те имат една любов или повече в живота си. Творците трябва винаги да бъдат влюбени, за да създадат изкуство. Влюбването е кратък период от любовта, но понякога пламъка може да го имат винаги. Това зависи колко обичаш един човек и как го приемаш. 

 

Животът е едно фантастично и неизвестно преживяване. Раждаш се малък, не можещ, безсилен, ням, но непрестанно ревящ за нещо. После растеш, развиваш се. Ставаш първи клас и почваш да учиш, докато можеш, защото човек цял живот се учи и пак си отива не научен. Срещаш първата, втората, третата си любов, които те омайват и политаш в небесата или те потапят в дълбока скръб. Започваш да работиш, докато почувстваш, че всеки ден се повтаря и повтаря. Жениш се за някое момиче, за което мислиш, че е най-красиво, но не е така. Тя не е единствената жена, но е единствената за теб, която ти е влязла дълбоко в сърцето. След това двамата давате живот и ставате родители. И като се събудиш от тази прекрасна приказка, вече си пак без помощен, така както си се родил. Раждането, развитието, учението, любовта, даването на живот, това са все фантастични неща от нашия живот.

 

Фантазията и духовноят реализъм са две еднозначни неща.

 

Хората казват, че без факти не могат да повярват на нещо. Те вярват, че Библията е свещена и е написана от Бог, но няма факти за това. Вярват и в суеверия. Човекът казва, че като черна котка му мине път, ще му се случи нещо лошо. През нощта когато всички котки изглеждат черни, значи трябва да дойде края на света. Ада и Рая са две противоположни места, в които хората вярват, че ще приключи животът им, без съмнение, но пак без факти. Това показва, че хората сами си създават кумири и страхове, и за да ги обяснят, тълкуват фактите в подкрепа на тезите си. Фантазията е около нас, но ние не я приемаме за реалност. 

 

Мечтите, сънищата, илюзиите… Това са частите на нашата фантазия. Чрез тях опознаваме живота, смъртта, Бога… Какво са мечтите? Мечтите са фантастични мисли, който пробиват сивото и всекидневно прозорче на нашата реалност. С тях правим живота по-лесен. Те са ни необходими, за да бъдем щастливи да преживеем тъжните и самотни дни. Щастливи сме, когато видим, и най-големите мечти да се сбъдват. Но някой път, когато не ги контролираме, те могат да злоупотребят с нас. Когато сме самотни, отчаяни и страхът ни завладява, ние си представяме един наш свят, на който сме господари. После почва да става истински и оживява пред очите ни, като в огледало. И когато огледалото се счупи, измисленият свят се изгубва и ние пак оставаме сами. Хората казват ,, Човекът е голям, колкото са му големи мечтите’’. Какво са сънищата? Сънищата са едни желани места, на които ходиш, когато спиш. И те, като мечтите, могат да се сбъдват. Какво са илюзиите? Илюзиите са зли мисли, които всеки човек има в себе си. 

 

Аз казвам ,,Фантазията е най-добрата реалност’’!

{jcomments on}