Ловчанска епархия

Първите обитатели на територията на днешен Ловеч са траките от племето мелди. Мелта е тяхната столица през 3-2 в. пр. Р. Хр. В римско време градът се е наричал Президиум (Защита) и е включен в границите на новосъздадената римска провинция Мизия.

Той е една от първите станции, официално определени за пренощуване на римските императори.

В средновековните извори Ловеч се споменава от средата на 11 в. – ловешката крепост играе важна роля във военните действия на Византия срещу печенегите. В края на 12 в. с Ловеч е свързана една от най-славните страници от българската история въобще – възстановяването на Втората българска държава.

Ловеч се сочи като един от последните български градове, превзети от турците около 1474 г., като и след превземането си той запазва много привилегии като например забраните в града да бъдат заселвани турци и да се отнемат деца за попълване на еничарския корпус.

В района на Ловеч християнската проповед достига през 3-4 в., когато християнството навлиза във вътрешността на Балканския полуостров /с мисионерските подвизи на св. Никита Ремесиански /366-414г./. Сведенията за положението на Ловеч след приемане на християнството в Българската държава при св. цар Борис, са повече от оскъдни. Големият църковен историк Димитър Цухлев изказва предположение, че още по време на Първото българско царство Ловеч, както и други градове разположени между Дунава и Балкана /напр. Враца/, е епископски център – това заключение той прави въз основа на важните пътища, които минават през града по онова време, отчитайки административното /в този смисъл и църковното/ значение на Ловеч.

Ако съществуването на Ловчанска епархия в Първата българска държава засега е в сферата на предположенията, то за времето на Второто българско царство /1187-1393/ със сигурност може да се твърди, че Ловеч е епископски център.Сведения за това черпим от Бориловия синодик, където имената на ловчанските митрополити са изброени на трето място след тези на Преслав и Червен /Русе/. Първата половина на 14 в. открива още една славна страница от историята на Ловеч, градът се свързва непосредствено с името на един от най-великите средновековни български царе Йоан Александър, който през 20-те години на четиринадесетото столетие до избирането му за български цар е ловчански деспот.

По време на османския период Ловчанската митрополия споделя изцяло своя дял със съдбата на Търновската патриаршия. През първата половина на 15 в., Ловчанската епархия е понижена в ранг епископия, подведомствена на Търновската митрополия. През този период Ловчанските епископи са основно гърци по народност, каквито са и самите Търновски митрополити. Характерно за периода на робството са обособените книжовни и просветни центрове: в самия Ловеч – манастирът Ястреб, край Троян – манастирът „Св. Богородица”, при Етрополе – манастирът Варовитец, край Тетевен – манастирът „Св. прор. Илия”. В тях е извършвана мащабна преписна работа и днес са запазени преписи на богослужебни и други книги, които дават ценни сведения за историята на Ловеч като административен и църковен център и за живота на епархията като цяло. Такива са Четириевангелие на Петър Граматик от 15 в., Ловчански /Неделчев/ сборник – преписка за смъртта на св. патр. Евтимий Търновски, Дриновият сборник, който съдържа втория от общо двата известни преписа на Синодика, първият от тях Палаузовия, също е преписван в Ловеч – в манастира Ястреб, Троянският дамаскин от 16 в., Протопопинския дамаскин от 17 в. и още много преписи на Четириевангелия, Апостоли, минеи, требници, ирмологии и др.

Историческите извори свидетелстват, че през 17-18 в. Ловеч търпи небивал икономически възход, населението на града достига 20 000 души. Това е време, когато Ловеч е своеобразен търговски център на всички български земи, а неговите търговци търгуват из територията на цялата Османска империя, той е наричан „Алтън Ловеч“ /Златен Ловеч/. През този период особено е застъпено ктиторството най-вече по отношение на нашия светогорски манастир „Св. Георги Зограф“. Впоследствие градът много пъти е разоряван и плячкосван от кърджалиите, за да посрещне свободата с население от 4000 души.

В борбите за църковна независимост се включва както гражданството, така и митрополит Иларион Ловчански (тук трябва да споменем, че ловчанлии извоювали правото да имат митрополит-българин почти 20 години преди постигането на църковна независимостт. След учредяването на Българската Екзархия /1870г./ за глава на Българската църква е избран Ловчанският митрополит Иларион, който обаче се отказва от поста заради напредналата си възраст. Общо трима от главите на Българската църква произлизат от Ловчанската катедра, този факт еднозначно сочи духовната и историческа свързаност на ловчанското духовенство и ловчанскиите епархиоти със светлоносната църковност на православна България.

По: книгата „Ловчанска епархия – минало и настояще“

Ловчански митрополити от екзархийския и патриаршеския период

Забележка: Преди този период са запазени имената на и кратки сведения за общо 24 епископи, завеждали Ловчанската духовна катедра, като една част от тях са били гърци.

В борбите за църковна независимост дейно участие взима Ловчанският митрополит ИЛАРИОН /1852-1872 г./, който с „апостолска любов“ се посветил на паството си. Първоначално той страни от екзархийската кауза за църковна независимост поради каноническото си съзнание, но после става един от най-ярките изразители на това движение. На 19 декември 1868 г. Иларион Ловчански пристига в Цариград, където се присъединява към групата български архиереи, посветили се на възраждането на самостоятелната Българска църква. Знак за неговата роля в борбата за самостойна църква е избирането му за пръв Български Екзарх на 12 февруари 1872 г., от която чест той се отказва в полза на по-младите архиереи. В своята книга „Северна Македония” акад. Йордан Иванов справедливо обобщава, че Иларион Ловчански е един „добър българин, архиерей от образа на духовниците от преди 100 години, чинонравен, предан на Православната църква и преживял много горчивини в живота си.“ През 1872 г. Ловчански митрополит Иларион се представя в Господа, оставяйки на следовниците и епархиотите си своя светъл пример за ревностно служене на Бога, Църквата и отечеството.

Митрополит ДИОНИСИЙ – 1873-1875 г. в мире Евстатий Антонов Помаков, е роден през 1835 г. в гр. Берковица. Там той получава началното си образование, след което става послушник в Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“, където приема монашески постриг. През 1867 г. е йеродякон на Софийския митрополит, а през 1869 г. заминава за Белград, където завършва тамошната семинария. След завръщането си е ръкоположен за йеромонах и определен за архиерейски наместник в Берковица. Избран е за Ловчански митрополит на 14 юли 1873 г. Младият митрополит е голям патриот и застъпник пред турците за всеки свой сънародник. За това много пъти е „съветван“ от турската власт да е по-умерен в дейността си. Смъртта му през май 1875 г. е голям удар за епархиотите му, въпреки, че официалната версия за смъртта му е туберкулоза, има широко разпространено мнение, че е бил отровен от турците.

Митрополит ЙОСИФ – по късно Екзарх Български – 1876-1915г.

В мире Лазар Йовчев Радев е роден в Калофер на 5 май 1840 г. Учи в родния си град до 1859 г., а после за кратко и в Цариград. През 1864 г. заминава за Париж, където учи в Сорбоната: първо литература, а после право. Завършва през 1870 г. От ноември 1870 г. до септември 1872 г. живее в Цариград, работейки като юрист. От януари 1872 г. е секретар-писар на българския екзархийски Св. Синод, а на 23 септември с. г. приема монашеско пострижение с името Йосиф. Назначен е за протосингел на Екзархията и временно управлява Видинска епархия от септември 1874 г. до октомври 1875 г. По това време християните от Ловчанска епархия отправят официално искане на мястото на починалия Дионисий Ловчански да бъде поставен архимандрит Йосиф. На 18 януари 1876 г. в Ловеч е проведен избор за митрополит, кандидатите са шестима, от тях са избрани двама, архимандритите Йосиф и Константин. Каноническият избор в Цариград определя Йосиф за Ловчански митрополит. На 2 февруари 1876 г. – Сретене Господне – в българския храм „Св. Стефан“ в Цариград е извършена епископската хиротония на вече избрания от своите пасоми Ловчански митрополит Йосиф. Той и като Български Екзарх остава титулярен Ловчански митрополит до края на дните си, като управлява епархията с изпращани лично от него епископи.

Митрополит АНТИМ – 1937-1939 г. в мире Никола Шивачев. Българин от одринска Тракия, роден е в с. Булгар /тур. Еникьой/ югозападно от Одрин. Първоначално учи в Одрин, после в Цариградската духовна семинария, която завършва през 1908 г., а след това в Богословския факултет на Черновци (Украйна), където се дипломира през 1912 г. Преди заминаването си за Черновци е ръкоположен последователно за йеродякон и йеромонах. През 1914 г. става доктор по философия в Украйна, а връщайки се в България става учител-възпитател в новооткритата Софийска духовна семинария. Той заема много и различни постове, докато на 19 юни 1931 г. е ръкоположен за епископ с титлата „Траянополски“. На 26 септември 1937 г. е избран за Ловчански митрополит. Неговото име се помни най-вече с пастирските грижи към поверените му клирици и миряни, с вниманието, което оказва на манастирите в епархията, и особено на Гложенския манастир, с намерението му да построи нов катедрален храм в центъра на Ловеч. На 4 март 1939 г. се представя в Господа в с. Надежда до София, погребан е до олтара на катедралния храм „Св. Троица“ в Ловеч.

Митрополит ФИЛАРЕТ – 1939-1960г. в мире Атанас Панайотов Атанасов, е роден на 26 октомври 1901 г. в гр. Варна. Там завършва средно образование. През 1924 г. се записва в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Завършва факултета през 1928 г., след което се завръща във Варна, където в продължение на няколко години е щатен енорийски проповедник. На 30 януари 1932 г. е подстриган за монах от митрополит Симеон, на следващия ден за йеродякон, а на 22 юни 1933 г. е ръкоположен за йеромонах. По-късно става протосингел на Неврокопския митрополит Макарий, като на Пасха 1934 г. е удостоен с архимандритска офикия. Една година специализира канонично право в Стразбург, Франция. На 27 ноември 1938 г. е извършена епископската му хиротония в катедралния храм-паметник „Св. Александър Невски“. След това е назначен за викарий на Софийския митрополит Стефан /по-късно и последен Български Екзарх/. На 21 май 1939 г. е избран за Ловчански митрополит и на 4 юни утвърден от Св. Синод да оглави епархията. В периода 1941-1945 г. е определен за временно управляващ Битолско-Охридската епархия. Представя се в Господа на 28 юни 1960 г. и е погребан в двора на катедралния храм „Св. Троица“ в Ловеч.

Митрополит МАКСИМ /днес Патриарх Български/ – 1960-1971 г. в мире Марин Найденов Минков, е роден на 29 окомври 1914 г. в с. Орешак, Троянско. Образованието си започва в родното си село, за да продължи в Софийската духовна семинария, чийто пълен курс завършва през 1935 г. На следващата година е назначен за певец и деловодител на храм „Успение Богородично“ в Русе. През 1938 г. е приет в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, който завършва през 1942 г. Постриган е за монах още като студент на 13 декември 1941 г. в параклиса на факултета от Ловчанския митрополит Филарет. На 12 декември 1942 г. в храма на Софийската духовна семинария врачанският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон, след което е назначен за митрополитски йеродякон и проповедник на Ловчанска епархия. От 25 декември до 30 август 1947 г. е учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На 14 май 1944 г. в Черепишкия манастир „Св. Успение Богородично“ е ръкоположен за йеромонах, а на 12 юли 1947 г. Св. Синод го удостоява и с офикията архимандрит. От 1 август 1947 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростолско-Червенска митрополия, а на 1 май 1950 г. по решение на Св. Синод е определен за предстоятел на Българското църковно подворие в Московската Патриаршия. Служението му в Москва продължава пет години, след което е назначен за главен секретар на Св. Синод. Епископската хиротония на архимандрит Максим – с титлата Браницки епископ – е извършена на 30 декември 1956 г. в храм-паметника „Св. Александър Невски“. Когато през 1960 г. овдовява Ловчанската архиерейска катедра, той е един от достоизбираемите. На 30 октомври 1960 г. е избран от епархийските избиратели за Ловчански митрополит, а на 20 ноември изборът му е утвърден от Св. Синод по каноничен ред. В Ловчанска епархия митрополит Максим остава до блажената кончина на патриарх Кирил /1971 г./, и на 4 юли 1971 г. е избран за Български Патриарх и Софийски Митрополит.

Митрополит ГРИГОРИЙ – 1972-2000 г. – в мире Георги Иванов Узунов, е роден на 6 август 1906 г. в с. Габарево, Казанлъшко. Завършва основното си образование в родното си село, а през 1922 г. е приет в Пловдивската духовна семинария. След завършването й става студент в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Междувременно на 15 август 1929 г. приема монашеско пострижение от ръцете на Старозагорския митрополит Павел, а ден по-късно същият го ръкополага за йеродякон. През 1933 г. завършва висшето си образование и от септември същата година е учител-възпитател и библиотекар в свещеническото училище при Черепишкия манастир. На 15 февруари 1934 г. ректорът на училището Брегалнишки еп. Панарет го ръкополага за йеромонах и го назначава за ефимерий на храма при училището. За кратко през учебната 1934-1935 г. той преподава в Софийската духовна семинария. От есента на 1935 г. е преместен в Пловдивската духовна семинария, където отново изпълнява длъжностите учител-възпитател, ефимерий и библиотекар. В Пловдив остава четири години – до 31 октомври 1939 г., когато е назначен за протосингел на Старозагорска св. митрополия. На този пост остава до пролетта на 1952 г., като междувременно – на 26 юли 1946 г. – е възведен в архимандритско достойнство. От 1 април 1952 г. до края на 1962 г. архимандрит Григорий служи като протосингел на Врачанска св. митрополия и е в помощ на Врачански митрополит Паисий. Следва назначение в културно-просветния отдел и отдела за социални грижи към Св. Синод, които оглавява до края на март 1965 г. На 1 април 1965 г. идва назначението му за игумен на Троянския манастир, където остава до 2 октомври 1968 г. В този период е извършено и епископското му ръкоположение с титлата Крупнишки епископ. Последната длъжност, която заема еп. Григорий преди избирането му за Ловчански митрополит е предстоятел на Българското църковно подворие в Москва – октомври 1968 г. – януари 1972 г. След избирането на митр. Максим за Български Патриарх, на 30 януари1972 г. е проведен нов каноничен избор за архиерей на Ловчанска епархия. Избора печели епископ Григорий. На 13 февруари с. г. Св. Синод утвърждава избора му, след което той управлява епархията чак до смъртта си на 7 декември 2000 г. Погребан е в двора на катедралния храм „Св. Троица“ в Ловеч. (bg-patriarshia.bg)

Ловчанска митрополия
Катедра: Ловеч
Надлежен архиерей: Гавриил, митрополит Ловчански

тел. (068) 601 011, 2 28 15, 4 59 86, Секретар
Адрес: Ловеч 5500, ул. Княз Александър Батенберг 12

Ловчанска епархия
Ловчанският митрополит Гавриил (светско име – Цветан Методиев Динев) е роден на 16 юли 1950 г. в гр. София.

В края на 1979 г. приема монашески чин. На Възнесение Господне 1980 г. е ръкоположен за йеродякон, а на празника Свети Дух — за йеромонах. След ръкополагането си става игумен на Клисурския манастир.

През 1984 г. завършва задочно Софийската духовна академия и е изпратен за специализация в Московската духовна академия. През 1986 г. получава научната степен “кандидат по богословие” за дисертация на тема: “Характерните черти на подвига на руските подвижници на благочестието през XIX век”. На 24 май 1986 г. става архимандрит. От 1986 г. до 1991 г. архимандрит Гавриил оглавява Подворието на Българската православна църква в Москва. След завръщането си в България е назначен за протосингел на Софийската епархия.

На 19 октомври 1998 г. архимандрит Гавриил е ръкоположен за Макариополски епископ и назначен за викарий в Софийската епархия.

На 21 януари 2001 г. епископ Гавриил е избран за Ловешки митрополит.