Моята светица

Френската писателка Доминик Десанти е автор на книгата „Срещи с майка Мария Скобцова. Невярващата за вярващата”. Госпожа Десанти е познавала лично майка Мария Скобцова.

***

Когато пишех своята книга, майка Мария още не беше канонизирана, а аз я наричах „моята светица”. А когато я канонизираха, ми се обадиха и ми казаха: „Сега майка Мария не е само твоя светица, а светица за всички”. Моята книга е роман, а не изследване. Тя е опит да разбера светостта, опит да разбера „моята светица”.

За първи път срещнах майка Мария в Париж. Бях на 15 години и ме поканиха на младежко събрание, на което имаше християни, комунисти, анархисти – млади хора, които бяха привърженици на различни идеи. И ето, че влезе дама в черно: в ръката й имаше броеница. Нашите погледи се срещнаха, тя нищо не каза, не се усмихна, но аз почувствах, че нейният поглед напълно ме прие. Нейният поглед не ми предаде вяра, но сякаш ми каза: ти съществуваш, трябва да бъдеш, трябва да живееш, трябва да бъдеш жива. Може би съм имала нужда от това внушение, от тази мисъл. Така разбрах нейното присъствие тогава. Даде ми сили. 

Резултат от срещата с майка Мария стана това, че на следващия ден  излязох на пазара – нейното утро започваше с пазаруване и раздаване на продукти на руските емигранти на улица „Лурмел” 15. На тази улица се събираха не само емигранти, а просто гладни, бездомни, проститутки. Гледах как тя разговаря с хората. Впечатлявах се именно как тя говори с хората, а не какво казва. Тя можеше да накара човека отсреща да покаже най-доброто, на което е способен и да извади доброто наяве, без това да предизвиква усилие, без другият да се почувства дори малко принуден. Майка Мария можеше да открие доброто, което дори самият човек не подозираше, че притежава. Можеше да предизвика и малки жестове, и голямо преобразяване на хората. Никога нейната количка с продукти не оставаше празна. Тя винаги имаше какво да даде, винаги имаше какво да каже и изслушваше с голямо внимание събеседниците си.

По време на немската окупация през 1941 година майка Мария посещаваше и ходеше при много католически свещеници с молба да дадат справка за кръщение на евреи, защото такава справка би ги спасила от смърт. Някои отказваха, като се опираха за това на каноните, а други даваха такова сведение. Разбира се, всичко това би могло да завърши зле за свещеника, както стана с отец Димитрий Клепинин, православен свещеник при Центъра за духовна и материална помощ, основан от майка Мария. Отец Димитрий завършил живота си в концлагер. Когато ходатайствал пред немците за поредния евреин го попитали: Как Вие, християнският свещеник, помагате на евреин?” Отецът, показвайки своя кръст, попитал: „А познавате ли Този евреин?”

Защо аз, невярващата, пиша за светица, за „моята светица”? Далеч съм от богословското понятие „святост”. Но никога не съм срещала човек, който прилича на майка Мария. Не съм виждала друг, който да бъде напълно открит за всеки: за просяк, банкер, търговец, проститутка, без значение кой. Тя казваше: „Много е трудно да дадеш на този, който се нуждае, дори час от своя живот, а той има нужда от целия ти живот. Как да дадеш на всеки, който се нуждае, целия си живот?!”

И понеже майка Мария не беше социалистка, каквато аз си мислех че съм по онова време, трябваше да приема, че източник на нейната любов към човека е вярата в Бога. Тя вярваше, че в човека има сила да се промени – с помощта на Бога.

Аз съм благодарна на майка Мария за това, че тя не само говореше за християнство, за своето християнство, но и мислеше, вярваше, че всеки човек има право да бъде себе си. Тя показваше, че трябва да защитаваме своите дълбоки убеждения. И аз се научих да защитавам своите убеждения, които знам, че тя – православната – нямаше как да приеме. Изобщо какво е това – човешки убеждения? Трудно е да се определи. Не вярвам в политически партии, не се обърнах към вярата в Бога, макар че много обичам майка Мария и много свещеници, например, отец Лев Жиле. Но  вярвам в доброто, бих искала хората да бъдат добри един към друг до степен да дадат живота си,  както направи тя – монахиня Мария Скобцова. 

Тя загина във фашистки концлагер. И в момента малко хора разбират защо се е пожертвала. Саможертвата е трудна за разбиране в нашия свят.

Сега майка Мария е известна в цяла Франция и е известна не само на вярващите, а на почти всички. В много френски храмове има нейни ръкоделия – тя е шиела богослужебни одежди, покривки. Известна е и в университетските кръгове, разбира се, чрез своето литературно творчество, чрез Сребърния век на руската поезия и като участник във френската Съпротива. Но все пак, такива хора са много малко. Защото знам, усещам, разбирам, че хората като нея са различни. Те са светци. Това означава всичко – благодарение на тях живеем. Те наистина дават сили, способни са да дадат смисъл на всичко около себе си. И аз бих искала за нея да разберат светските хора – такива като мен. Искам да се научим да обичаме като нея. | www.nsad.ru

Превод: Дария Захариева