Българските „феномени“

Там простотията надминава всяка представа за реалност… „Къде е това?“ – ще ме запиташ учуден, любезни ми читателю. Как къде – в „държавата на Златките“! Държавата, където простотията е на пиедестал и ти помага да се превърнеш в ”famous“. А днес в нашето общество най-важното е да си ”famous“, защото само така ще си не само повече от другите, но ще си просто „върхът“, независимо от простотията ти.

Тези дни около събитията с „Шарли Ебдо“ на фейсбук страницата ми изтичаха различни коментари за събитията. Тъкмо вече се бях отвратила от негативизма, омразата, жестокостта и цялата тази нелепост, когато изведнъж на стената ми като бяла лястовичка се появи един коментар на фейсбук приятел, в който пишеше: „Глупостта в България няма граници“, а под коментара беше споделено някакво видео. Не че не съм се пренаситила на простотията в различните й форми и варианти, но се запитах може ли да има нещо, което да ме изненада в тази посока. Отворих видеото и затаих дъх в очакване на неочакваното. Ставаше въпрос за някакво предаване на една от националните ни телевизии за поредния „феномен“ в България. Освен това в студиото да коментира „феномена“ беше поканен друг „феномен“. С една дума феномен до феномен, и до него – пак феномен.

„Феноменът“ бе двадесет и няколко годишна жена от Павликени на име Атанаска. От предаването разбрах, че в продължение на месеци тя скандализира интернет пространството с брутални записи от домашни видеоклипове, в които говори нецензурни думи, държи се вулгарно, обижда и се кълчи пред камерата на своя компютър. Тя обяснява своето поведение с мечтата си да се превърне в „звезда“. Най-интересното беше, че „кака Атанаска“, както я наричат всички, не се срамува от упреците, които й отправят, с мотива, че това сега е на мода. Освен това, според нея голяма част от политиците със своите действия се излагат много повече от нея.

Колкото и да беше отвратително, изгледах докрай видеото и останах втрещена. Не защото не ме обогати „духовно“ и „интелектуално“, и не защото Атанаска обяви в прав текст, че й „пра’й кеф като я гледат!“, а защото един от националните ни ефири я обяви за „феномен“, поради големия зрителски интерес към нейните видеоклипове.

Гледах и недоумявах. Докъде може да стигне човек, за да стане „famous“, и докъде може да стигне национална медия, за да повиши рейтинга си?! Докъде я докара този народ да обявява простотията за феномен?! Казах си, народът изпростя, но дали от немотия или пък от свободия ми е трудно да отговоря. В този миг се сетих за думите на древния лечител Гален от Пергам, който още преди столетия е диагностицирал подобни „феномени“ с думите: „Простотията е болест по рождение и не подлежи на лечение“. Дори и да не споделям мнението, че глупостта е „дар по рождение“, в подобни случаи се питам – някои хора така ли се раждат или минават на специално обучение по идиотизъм…

Като се замисля, то да беше само Атанаска, както се казва – с мед да я намажеш! Но у нас, за съжаление, простотията надминава всяка представа за реалност, защото пред Атанаска се нареждат много журналисти, държавници, политици… Чалгаджийките, плеймейтките, миските, рапърите – голяма част от които са с ограничен умствен багаж и с претенции за високо джобно самочувствие ще отмина с мълчание, въпреки че те са иконите на „преход-поколението“ и една немалка част от тях са причина за появата и просъществуването на „държавата на Златките“.

За жалост обаче, понякога простотията в „държавата на Златките“ граничи с апатия, омраза и жестокост. Кой не е бил свидетел на сцена в обществения транспорт, където едни хора си седят без какъвто и да е свян или неудобство, а до тях стоят майки с деца или възрастни хора. И това е бял кахър в сравнение с факта, че един ВИП от соцвремето преди няколко месеца размахваше публично „мъжкото си достойнство“ в национален ефир и като капак на всичко беше избран за победител в телевизионен формат, получавайки награда джип и не малка сума пари. Явно колкото повече простотия демонстрираш, толкова повече те харесват и се превръщаш във ВИП, въпреки съмнителната ти репутация и лекия ти умствен багаж.

По-страшното е, че медиите се надпреварват да канят коментатори на тези „феномени“ и ВИП-ове, които да анализират безумното им поведение с една единствена цел – да убедят зрителя, че простотията е нещо нормално и е модел за подражание. Разбира се, „феномените“ и техните промоутъри не си дават сметка, че по този начин най-арогантно ни обиждат, заявявайки ни индиректно: „Вие сте простаците, защото вие ни гледате, искайки от нас да видите това, което ви предлагаме“. А дали ние го искаме или ни се натрапва, това е въпрос за друг размисъл.

Чували сме твърдения, че поведението на тези хора е само една роля в търсенето на известност, с което обаче не мога да се съглася. Защото поведение, което е квинтесенция на простотията, не е модна тенденция, а екзистенциален избор. Неслучайно Монтен казва, че истинско огледало на нашия начин на мислене е самият ни живот.

Няма да се учудя, ако ти, любезни ми читателю, ме упрекнеш защо обръщам внимание на тези неща, защо ги гледам, и защо ги правя достояние дори и на читатели, които не познават тези „феномени“?!

Защото търся подкрепа срещу всекидневната доза идиотизъм, която ни залива както мен, така и теб, от медиите, интернет пространството и ежедневното общуване лице в лице. Правейки се, че не забелязваме тези „феномени“ обаче, трябва да сме сигурни, че те не остават незабелязани за деца ни. Така се превръщаме в безучастни свидетели на изпростяването на цяло едно поколение, което израства пред очите ни, симпатизирайки, възхищавайки се и прекланяйки се пред тези икони на простащината. Защото не можем да се правим, че не забелязваме как голяма част от децата гледат, тичат и преследват за автографи тези създатели, идеолози и строители на „държавата на Златките“.

Макар и аз, честно казано, понякога да губя ентусиазъм в борбата си с нея и с тъга стигам до извода, че нещата са необратими. За съжаление, простотията сякаш е политиката на новото време. А слоганът на тази политика е колкото повече простотия, толкова по-малко мислене!…