Защо не ни е дадено да знаем края на света

Не е отлетял и месец от календара на новата 2014-а, а ни застигат всякакви прогнози какви ще сме след 100, след 1000 години. Говоря за хората по света. За България демографите, леко скарани с Националния статистически институт, са в единомислие, че родината ни изчезва с ослепително бързо стареене. Оставям настрана призива на всички политици „Да си върнем България“.

Това не е политически коментар. По-скоро е заяждане с възгордялото се човечество да предвиди края на света и да инженерства генно. Сигурно познавате систематичната прогноза, че поради „непрекъснатото подобряване на храната и развитието на медицината“ след 1000 години средностатистическият американец ще е с 2,54 см по-висок, отколкото през 60-те години на миналия век, с по-големи крайници, по-малка уста и по-малко зъби, но с доста по-големи очи. А и с повече бръчки, поради взирането в компютрите и още куп подобрени „питекантропии“.

Във всеки случай голям маймунджилък изглеждат някои от прогнозите. Почти като тази, че се търси и вече „аха“ да се намери биле за вечен живот. След решителната малка отсрочка краят на света не се вслуша в маите и не дойде на 12.12.2012 година. И „нахалството“ да не дойде и на 12.12.2013 г.. Макар че разчовечаването продължава. Както сме тръгнали, дали пък тези по-големи очи на бъдещия човек няма да са му от полза, за да фиксира по-добре жертвата, че да я изяде по-бързо. Имам предвид Другия. Не вълка, който изяжда бабата на Червената шапчица. Тогава бабите ще са измрели.

Много са тъжни такива смешки. Почти колкото са смешни прогнозите, че ни е дадено да знаем края на света и как ще изглеждаме малко преди края. Защо ли – ами за да не е толкова лесно. Ако знаем деня на края, ще знаем и предишния. И няма да пропуснем до самия него да си останем все такива – обидчиви, но осъждащи, мразещи, но самотни и подозрителни, неспособни да обичаме, но страдащи от неразбиране. Изчакващи… първата крачка да е на другия, винаги. После – ако сме елитни, може и да получим откритото дотогава вече „лекарство за вечност“ и да владеем положението след Края. Генно творящото човечество, не се съмнявайте, непременно ще поиска да приватизира и рая. И да държи вратите за него. Малко страшничко звучи.

Представете си рая, сътворен по човешки образ и страстолюбие

Рай, съвсем като нашия земен живот, в който тъмното все по-претенциозно е светло, горчивото – сладко, недопустимото – полезно. Представете си, ако ви боли и лекарството не действа, не може да спре болката. Е, медицината не би го допуснала, тя ще е светлинно нова, ще възразят футуристите и генните мислители. Но какво правим с „болката вляво“, онази, в душата. Какво става, ако сами себе сме обърнали в пълчища със своите страсти – а не можем да се изтръгнем от това „неблаго иго“. Всъщност не си го представяйте.

Просто отскочете до най-близкия мол, надайте ухо за „разстрел с думи“ в трамвая, вгледайте се в онова, което се опитваме често да скрием от самите себе си, чрез надвикване и дращене по стъклото, което ни разделя. По шумни трапези и непростими присъствия. Особено по празници. А януари е такъв месец. И България е все повече такава страна. В която духовното по Богоявление шумно се изчерпва с пияни мъже в ледени води, по Възкресение и Рождество – с екскурзия до Гърция или кулинарна вакханалия на бабина трапеза. Е, „за по-напреднали“ може да се включи и медиен разгорещен спор за отец Иван от Нови хан и доколко положителен свещеник е той. За него нямам намерение публично да се произнасям, но съм убедена, че щом още ни търпи такива Господ, има истински свещеници и молители, които ни измолват.

И сега, когато пак в началото на годината ще си връщаме родината, търсим бъдещите си черти на човеци и човечество, а някой сигурно си тананика онази песничка:“С чего начинается Родина“, ми се върти по-различен отговор:„С меня начинается Родина“. За всеки от нас. С връщането ни към себе си, започва и Тя. Разбираш го, когато и ти, и съседът ти се оплаквате колко лоши са станали хората, но поотделно и един от друг. Той не те познава, но и ти не го познаваш. Само си убеден, че на дъното е мръсно. И забравяш, че хората наистина са като рудници, както казва св. Николай Велимирович. В рудника обикновено трябва да се спуснеш дълбоко, за да откриеш скритите в него скъпоценности“.

Ето,“с того“ начинается Родина например – със скритото в рудника на съседа, или на Другия в „мината“. Добро. Допусни го. Просто като една теория на вероятностите го допусни. На учените как им даваме правото да се упражняват в нея. А те постоянно откриват истини и закони, които опровергават досегашните и даже са го скрепили в Теория на относителността. Но не си позволяваме да допуснем, че има един по-голям Закон на сътворението и Творец, който в своята истинност остава непроменим. И че когато към него насочим радарите си – ще намерим по-лесно и себе си, и своята родина. Току виж и тайното биле за това какви да изглеждаме след Края…