Размисли за Рождението на Господния Предтеча

Евреите обичали и желаели децата.

(Стигнали сме до такава степен на нравствено подивяване, че всяка констатация на библейски факт звучи като предизвикателство за съвременния човек: или като изобличение, или като пророчество).

Ще повторим, у евреите не е имало движение childfree и те колкото обичали децата, толкова и ги желаели. Аборти у тях също не е имало, поради което сред редовно раждащите се момчета и момичета от време на време се появявали Самуил, Давид, Илия. От тях в свое време се родила и Благословената между жените. А когато наближило времето,  да дойде в света Синът на Благословения, у същия този народ се родил Предтечата на Спасителя. Той се родил от престарели родители.

Когато човек не желае деца, то тяхната липса за него е изпълнение на желанията. А когато хората желаят деца, липсата им е почти проклятие. За нас има утешение – да си спомняме Авраам и неговото продължително бездетство. Но това е слабо утешение, защото всеки ще каже: „Той е бил Авраам, а аз съм обикновен грешник”. И не намирам с какво да сравня това дълбоко смирение и печал, които носели в себе си Захария и Елисавета, белязани с бездетство като с клеймо. Страхувам се, че ние така и няма да почувстваме дълбочината на тяхната скръб, защото живеем иначе, в други смислови координати.

Но мен ме интересува още една граница на дългото изпитване с безплодие. Освен смирението, което трябвало да се роди в душите на съпрузите, и освен отчаянието или ропота, които в никакъв случай не би трябвало да се родят, съществувало още нещо. Това „нещо” е умирането или поне утихването на страстите.

Изобщо какъв е смисълът на старостта? Извън религиозния подход тя е лишена от смисъл. Извън издигането към Бога тя е изпитване с немощ и частична разплата за извършените грехове. В старостта се появява смисъл само ако присъства перспективата на вечността. Тогава тя е време на опит и отдалечаване от суетата. Тогава тя е движение към Бога и време за молитва. Самият изживян живот оформя човешката душа и за стареца е така противоестествено да бъде нагъл и дързък, глупав и похотлив, както за камъка на морския бряг е неестествено да не бъде гладък и добре оформен от вълните.

Страстите в човека трябва да умират според броя на преживените години. В това е смисълът на старостта. Трябва да умира похотта, сребролюбието, бъбривостта, завистта, злопаметността. Съвременната култура се опитва да се хвали именно с това, че подмладява старите, с това, че създава условия за продължаване на живота на страстите в преклонна възраст. Но Захария и Елисавета живели в други времена и по друг начин. Ако те живееха днес, Предтеча може би не би се родил.

Те живеели другояче, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни, и към момента на чудесното зачатие страстите в съпрузите били увехнали. Те не предали на своето благословено дете целия багаж от страсти, който обикновено родителите в младите години предават на първородните деца. И на първородните, с други думи, никак не е лесно да живеят с тези страсти. Те биват буйни като Рувим и безразсъдни като Исав. А Йоан трябвало да стане син на горещи молитви, а не на горещи младежки обятия. Предстояло му сам да стане жива молитва, и затова той се родил от баща и майка в дълбока старост.

Скоро предстояло и на Девата да зачене в утробата Си от Дух Свети. Преди това Бог извършва последното предшестващо чудо в женското естество. Ражда старица. У девицата всичко е готово за зачатие, само няма мъж. А у старицата всичко е умряло за зачатие, въпреки че мъж има. Това, че Захария, онемял след виждането на Ангела в храма, дошъл у дома и, оставайки ням до самото раждане на сина, пристъпил към съпругата си като към жена – е чудо. Чудо е възникването на еднократно желание в старото тяло, желание, неотменящо благоговейния страх и възникващо по послушание към гласа свише. Чудо е самото събиране на хора, неочакващи вече нищо от своята изсъхнала утроба, чудо е и последвалата след това бременност. Аз дадох сила да зачене, няма ли да дам и сила да роди? – казва Господ чрез Исаия. Той дал сила да роди и на Елисавета, което било венец на чудесата след обикновеното износване, толкова необикновено в дадения случай.

Предтеча се родил. Хранели го гърди на старица, приучили сина да пости още от детство. Той, още нищо невиждайки с очи, виждал Христос със сърцето си, когато играел в утробата на майка си, и тя се изпълнила с Духа благодарение на сина. В това време непразната Мария стояла пред Елисавета и се удостоила от нея с името Майка на Господа.

Като се родил, Предтеча развързал езика на бащата, и той започнал да пророчества – не в духа на старото свещенство, принасящо кръвни жертви, а в духа на новото свещенство, благовестящо ден след ден спасението на нашия Бог.

Да развърже Предтеча и нашите мълчащи, свързани неизвестно от каква немота езици. Да потече отново, по неговите молитви, толкова необходимата на човешките души проповед на действеното и дълбоко покаяние. Предтеча се родил, за да престане да се обяснява със знаци не само родният му баща. Той се родил, за да може цялата пълнота на Църквата, цялото царствено свещенство, всички хора, придобити за Господа, да отворят уста за молитва и беседа за единствено потребното.

Чуй ни, Йоане, в деня на твоето рождение, и направи така, че да се чуят навсякъде, където се празнува твоят празник, светите слова, пораждащи изправителен срам и смекчаващи ожесточените сърца. Ти си гласът на викащия в пустинята. Погледни нашите препълнени с хора градове, които по духа си съвсем не са по-добри от пустини. Подобно на пустините, те биват безплодни и, както в пустините, в тях вият чакали и се явяват измамни миражи. Но си заслужава да се чуе царственият, лъвски рик на твоята покайна проповед, и пустинята ще се напълни с жадуващ за спасение народ.

Затова чуй ни, Йоане. И в деня на твоето рождение загърми над ухото на всеки пастир, за да не боледува от немота, но да възпява гласно великите Божии дела. Iwww.pravmir.ru

Превод: Татяна Филева