Учим ли се от светиите?

Четем в житията на светиите за големи чудеса и дори не ни се вярва, че нещо подобно наистина може да се случи. Но защо за някогашните християни Бог извършва такива чудеса, каквито едва ли може да се видят в наши дни? Синът Божи казва, че „повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици;  ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави” (Марк. 16:17-18). Нима вече не вярваме в това, което учи Спасителят?

Една от най-тежките форми на секуларизация на християнския живот се състои в допускането на компромиси. Съвременният човек намира оправдание за всеки грях, като се започне с нарушаването на постите и отсъствието от света Литургия до допускане на блудството като норма и то защото „как се живее без любов”. Общо взето днешният християнин иска да се подели демократично между изкушенията на света и евангелските заповеди.

Постепенно ни внушават, че днес е трудно да се живее така, както са живели християните преди стотици години. Често чуваме, че за да живеем в съвременното общество, трябва да имаме „добре балансирана” позиция. Ако наречем нещата с истинските им имена, натрапва ни се топло-хладно християнство, коригирано в угода на духа на нашето време.

За да бъде оправдана тази позиция, беше разработена цяла наука – теология на компромиса, защото съвсем не е проста работа да се противоречи на Самия Божи Син, Който казва: „Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона” (Мат. 6:24).

Подчинено на търговски стандарти, почитането на светиите претърпява метаморфози. Добре е да виждаме в мъчениците, светителите, юродивите заради Христа и в преподобните идеал за вяра, добродетели, подвиг, образци на борба с греховете, бесовете и компромисите. Но вместо това ние ги възприемаме изключително и само като наши помощници, целители-безсребреници и „небесни спонсори”, които ни помагат да придобием къщи, коли и други блага от този свят.

Нагледен пример на тази ситуация са купчините молитвени бележки –огромно мнозинство от хората се молят за щастливо задомяване или да си намерят работа. Значително по-малко са онези, които се молят за сили, за да могат да изпълняват Божията воля като живеят чист живот.

Житията на светиите се четат по-скоро като увлекателни разкази, а не като писания, които са ориентир в духовния живот. А всъщност трябва да е другояче. За всеки момент от живота си можем са намираме този ориентир в житията на светиите. В миналото не е имало нито телевизия, нито интернет, и хората не са се возили в автомобили и не са летели със самолети, но въпреки това духовната битка е същата и тя се води по същите правила, на които трябва да обръщаме внимание и днес.

Защо в живота ни не се случват някогашните чудеса? Защото отношението ни към вярата е топло-хладно, защото често изповядваме вярата си наполовина или на една четвърт, под предлог „да не съблазним” света, а в действителност се страхуваме да не се лишим от одобрението на света и от приятелството си с него.

Но можем ли да се наречем ученици на Спасителя, Чието име носим, и да искаме непременно светът да ни обича? Приличаме ли на християните от миналите времена, на които подхождат думите, казани от Бога: „Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази” (Йоан 15:19)? Разбира се, в наше време са много по-малко християните, чието сърце гори за Христа, за спазването на Неговите заповеди. Все по-трудно е да се намерят такива примери. Мнозина от онези, които искрено търсят Бога, дори не знаят, че представляват онази истинска християнска позиция, по силата на която човек може да живее в Христа, да страда заедно с Него и да се приобщава към онзи чудесен и божествен живот, към който сме призвани още тук, на Земята.

И така, да се учим от изповедниците Христови, в които никога не е имало недостатък през всички векове – от първия мъченик – свети архидякон Стефан, чак да наши дни.

Следвайки тях, ние ще следваме Самия Христос и ще живеем в Христа. Защото само чрез уподобяване на светиите можем да открием за себе си сладостта на благодатта, към която са се приобщавали светите мъченици и с чиято помощ те са посрещали с радост всяко гонение и всяко мъчение са приемали като път за спасение. I www.pravoslavie.ru

Превод: Евгения Николчева