Как на Разпети петък един младеж от Габрово стана светец

Свети Онуфрий е роден в Габрово в семейството на благочестиви и знатни родители. Баща му Дечо по-късно приел монашество под името Даниил в Хилендарски манастир в Атон. Светското име на детето, получено при Светото кръщение е Матей.

Когато навършил 17 години, родителите му го наказали за някакво немирство, и той лекомислено заявил в присъствието на турци, че ще приеме мохамеданската вяра. В подобни случаи турците веднага извършвали над далия такова обещание обреда на мохамеданското обрезание. За да не стане това, родителите му го изпращат в Троянския манастир „Успение Богородично“. Така преподобномъченик Онуфрий започнал монашески живот и приема монашеско подстрижение с името Манасий.

Известно време Манасий прекарал в Хилендарския манастир, където е ръкоположен за дякон. Напуска Хилендар и отива в Предтеченския скит при тамошния духовник Никифор с молба — да го подготви за мъченически подвиг. В продължение на четири месеца той се подготвя усилено под ръководството на Никифор. След като старецът Никифор го подготвил за предстоящия мъченически подвиг, той го подстригал във велика схима с името Онуфрий и го отправил на остров Хиос.

На о. Хиос св. Онуфрий живял една неделя в пост и молитва, докато в петък — деня на Христовите страдания — се явил, облечен в турски дрехи пред съдията, открито похулил Мохамед и захвърлил на земята зелената чалма от главата си. Увещавали го да се извини за постъпката си, за да не го накажат, но схимонах Онуфрий оказал. Хвърлили го в тъмница, мъчили го и в същия ден го осъдили на смърт. На 4 януари 1818 г. на самия морски бряг му отсекли главата и хвърлили в морето тялото му заедно с пролятата кръв, за да не могат християните да вземат за благословение частица от преподобномъченика. Преди кончината му някои го запитали за името и за родината му. Преподобномъченикът отговорил, че се нарича Матей и е от Велико Търново. По този начин искал да запази Света гора Атонска и своя манастир от неприятности от страна на турците. Гърците от Атон скоро подир мъченическата му смърт го канонизирали и съставили житие и служба в негова чест.

В някои църковни календари св. Онуфрий Габровски фигурира под първото си монашеско име св. Манасий Габровски.

През 20-те години на XIX век архимандрит Йосиф Соколски посещава Света гора. След като се завръща, донася със себе си ръкописа на „Габровски сборник“, в който е описано житието на св. мъч. Онуфрий Габровски. То е било преписано от габровеца Петко х. Манафов.

През 1903 г. Васил Карагьозов (учител, политик, фабрикант, почетен немски вицеконсул, общественик и дарител от Габрово) е на поклонение в манастир „Св. вмч. Георги Зограф“ на Атон. От там донася житието и литургията на Св. Онуфрий Габровски и ги дарява на Габровския девически манастир „Св. Благовещение“. Както сам пише във в-к „Търновски епархийски вести“, В. Карагьозов тогава е измолил „да се споменава всякога на отпуст църква името на Габровския светия“.

Днес частица от мощите на Свети Онуфрий се съхранява в храм „Успение на Пресвета Богородица” в Габрово.

Източници:

Жития на светиите, Синодално издателство, 1991г., стр.20-22

Д-р Петър Цончев, „Из общественото и културно минало на Габрово”, 1934/1996г., стр. 623,626

В-к „Търновски епархийски вести”, бр.17/15.12.1922, с.203

Монахиня Друмева Валентина,“Разкази за българските светии и за светиите, свързани с България“, ч.1, издава манастир „Св.вмч. Георги Зограф“, Света гора, Атон, 2005 г., с.305-308

Станимиров Ст.,Съчинения, с.157