Творения



 

Колкото и амбициозно да е човечеството, едва ли ще му стигнат силите да съсипе цялата Земя. Най-много да унищожи себе си.

 

Та дори и за това ще му трябва много труд. Но щом иска, да опита. Милосърдният Бог има достатъчно други грижи, за да се занимава само с нас, с нашата надменност и злоба, с вонящите ни градове, с колите ни, които задръстват всяко живо пространство, войните, петрола, Интернет, нощния ни живот, рок-крясъците и баровете, туристите, милионерите, проститутките, просяците… Наивно е да се смята, че всичко това е в центъра на вниманието на Създателя – на тайнствения Художник, който твори всеки ден нови и нови светове.

Ако загинем, задушавайки се най-после в собствената си лютост, какво пък – има достатъчно други същества на тази Земя. Представям ви някои от онези, които ще оцелеят и ще живеят след нас.

Някои от тях не са далеч – гълъбите, котките, кучетата. Гълъбите например са сред малкото диви птици, които издържат тясното съжителство с човека.

Сигурно смятате гълъбите за обикновени птици. Грешите. Гълъбите имат необикновени свойства.

Необикновена е тяхната вярност. Към своя дом. И един към друг. Гълъбът е толкова привързан към мястото, където живее, че се връща дори ако го откараш на стотици километри от него. Намира пътя безпогрешно. Върху това е основана гълъбовата поща.

Той е моногамна птица. Създава съюз за цял живот. Никога не променя своя брачен партньор.

Какъв нрав, търпение, вярност, какъв дух! Ето, Създателят ни е посочил пример – на нас, лабилните, нетрайни и несигурни същества. На всички изневерители. На мъжете и жените, които се сменят взаимно и се захвърлят после като ръкавици. На неверните приятели, които в нужда не се познават, на лъжливите съюзници, на всички хитреци, измамници и предатели. На всички туристи, скитници и космополити, за които земята е tabula rasa, всеки град – безразлична съвкупност от ресторанти и нощни клубове, всяко място – привлекателно само с възможностите за доход; за които животът е само едно стрелкане на муха из кухото пространство, а родният дом, родната земя – условно и празно понятие. Да, те се носят като мухи над земята.

Щом човекът, който се има за венец на творението, мъчно може да подражава дори на гълъбите, то какво да кажем за мравките и пчелите? Не са ли те много по-горе от нас?

Мравките, сочени като пример за задружност и мъдрост и от Библията, и от Корана, живеят като монаси в манастир. Никоя от тях няма нищо свое; не се женят, нито се мъжат; животът им е отдаден на общността и дълга. Мравки-воини, мравки-работници, мравки-занаятчии – единство, вярност, преданост, спартански дух. В тяхната монашеска държава няма спорове за власт, борби, несъгласия, егоизъм, те не познават мързела и нерадението, нито разпасаното своеволие на тълпите, нито безредието на користолюбивата и алчна власт. О, ако можеше нашата съсипана държава да заеме поне малко от добродетелите на този скромен, верен, трудолюбив, мъничък народ, изпратен от Бога на земята, за да ни бъде вечно напомняне за задружността на щастливите Му творения и за безпътицата на нещастните!

От черноризците-мравки – към златните пчели. Тъй Господ ни показва градацията на творенията Си. Ако мравката е образ на монаха и изобщо на всеки верен и търпелив дух така, както го виждаме отвън, то пчелата е образът му отвътре. Отвън може да е черен и неразгадаем за света, но душата му е злато и мед.

И пчелите, както и мравките, са монаси, спартанци, служители на общността. Някак мистично са привързани една към друга – пчела, която остава сама, умира: мъчно й е за златните й сестри.

Мухите са нетърпеливи и алчни; пчелите са верни и предани. Търтеите са мързеливи, пчелите – работни и упорити. Осите се навъртат около сладкото, искат наготово – пчелите работят търпеливо, създават неуморно мед. На кого от тях ще подражавате? – пита ни сякаш Създателят. – На верния или на неверника? На кроткия или на злия? На тихия, целомъдрения или на разпасания, циничния? Ще бъдете ли като мухи и оси в бара, нощния клуб, бордея или като пчели в сладката тишина на дома? Ще Ми донесете ли мед? Ще бъдете ли добродушни, верни, търпеливи, единни, или ще завиждате като оси на богатството на чуждите страни – и ще се пръснете като мухи из целия свят?

Днешната цивилизация е цивилизация на мухите. Пчелна цивилизация трябва да й дойде на смяна.

Колко създания – и във всяко виждаме някаква поука. Вярващият има ключ към смисъла на цялото творение.

Ето домашните животни. Подчиняват се на заповедите ни и не питат с какво право ги издаваме. Дават ни покорно вълната, млякото, яйцата си – всичко, което имат. И сами лягат под ножа, когато трябва. И това ако не е пример за жертвеност и смирение?

Овцете – християнски души. Вгледай се в унесените овчи лица – и спокойни, и някак печални. Влачат се като някакви кротки космати духове по земята.

Някои животни бягат бързо. Костенурката обаче е бавна. Охлювът е и бавен, и напълно беззащитен. Как ще обясниш това, Дарвин? Винаги можеш да минеш и да стъпчеш охлюва. А можеш и да не го стъпчеш.

Зайчето – същество, дошло сякаш от времето преди грехопадението. Толкова кротко и невинно – като някакво бяло духче.

Риби-исихасти. Живеят във вечно мълчание, съзерцават тайнствените дълбини на света. Риби-мистици. Изглеждат така, сякаш някаква недостъпна тайна се е запечатала върху лицата им.

Брат куче обаче раздрънква веднага всички тайни. То се дърли и разправя с всекиго, който е готов да му обърне внимание. Чувате го, че ви обяснява нещо на своя кучешки език – не твърде любезното си мнение за вашата личност, ако съдим по интонацията.

Но какво да кажем за лъвовете, пантерите, хиените и всички като тях? Тези бандити, разбойници! Грешният брат вълк, окаяната сестрица лисица! Тях ще ги извикаме на съд, ще им наложим епитимия. Светците обаче са се оправяли лесно с нечестивите ни братя: свети Франциск с вълците, свети Сергий с мечките – хокали са ги, ако трябва, вкарвали са ги в правия път.

И все пак докосват нещо в сърцето ни. Този техен пиратски чар… Привличането на гамена, на лошото момче. Ах, прощаваме им: скучна ще е планетата ни без тях.

Брат ягуар – надменност. Гледа ни, без изобщо да ни вижда. Какво пък – някакви си нещастни човяги… Присвива очи, прозява се с презрение: "Дори не бих ви изял, нещастници…".

Лъвът – златната египетска котка. Любимка на царе и фараони. Царственост, изтънченост, изящество. Напомня за Долината на царете, за златото на пустинята. За бербери и бедуини, за Египет и Ханаан. Спокойна е – знае: ако човешкият род изчезне някога от Земята, древната котка ще се върне от сенките, за да царува отново над нея.

Сестра пантера демонстрира изтънчен вкус. Чернокадифена кожа и зелени очи – какъв стил, каква елегантност! Щеше да е царица на модата, ако поиска. Невероятна си, сестро, покорени сме от теб!

Но всички същества са само суета сует пред вечната мъдрост и спокойствие на камилите. Те ги наблюдават от своята вечна пустиня. Наблюдават и нас. Гледат ни с източните си очи, с очите на източни мъдреци – сякаш стиховете на Корана ще се отронят всеки момент от езика им.

Ала не казват нищо. Гледат вечните камили нашите градове, нашите небостъргачи – и само се усмихват загадъчно. Само те си знаят защо.

И техният Създател.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info

Notice: Credit Card fields are disabled because your site is not running securely over HTTPS.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

18 Отговори

  1. plamen каза:

    един документален филм (earthlings) ми разтърси из основи представата за отношението ни към животните: http://veg-tv.info/Earthlings – тук е с български субтитри.

    не го гледайте, ако сте със слаби нерви.

  2. ... каза:

    Хареса ми статията. Наиситна трябва да погледнем пвоече към животните.

  3. jorjetina каза:

    ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА АВТОРА! Тази статия ме ,,събуди“! Улисани и забързани , ние хората, дори не забелязваме какво става около нас, А ТОЙ, ПРИМЕРЪТ, бил пред очите ни!-Внаги да ни напомня за МИСИЯТА НИ на земята!Благодаря!

  4. plamen каза:

    слушах онзи ден песен на българска поетеса – светла георгиева се казва – за нейното куче и за провала ни като хора да заемем мястото си в Божествения порядък… хубава е песента, мисля – можете да я чуете (и да прочетете текста) оттук: http://poetiskitara.com/?p=9 ; видеото „Песен за моето куче“.

  5. Дон Кихот каза:

    Ние хората изпуснахме, България загива, църквата съществува на книга, а сме заплакали за кучетата. Кирие, елейсон!

  6. iliana каза:

    с много любов написана, явно:

    „Тя тича свободна като горски пожар
    и нейните зъби са страшни.
    Тя много надменно извръща глава
    и се усмихва с опашка.
    Тя чува, когато тревата расте,
    познава цвета на тъгата…
    Тя има очи на пленена принцеса
    и лапа на близък приятел.
    Походка на скитник и господар –
    земята е нейно владение!
    …Но тя е родена да търси свой Бог,
    а за бог е намерила мене!
    (…)

    Сгреши ли – с виновен, безмълвен въпрос
    очаква присъдата свита –
    с такова смирение в топлия нос,
    с такава надежда в очите!
    А мен ме ласкае лесната власт
    законите сам да създавам…
    Но тайно се питам: какъв бог съм аз,
    щом не зная дори да прощавам!

    Тя може да чака с безкрайно търпение
    ласката на моя поглед
    и стига й даже нищожно парче
    от моя хляб и моята обич!
    А аз й подхвърлям – забързан, разсеян –
    къс безразлична консерва…
    Какъв бог съм аз, щом не умея
    да бъда наистина щедър!

    Тя си шепне с нощта, тя флиртува с деня,
    тя вдишва света без остатък,
    леко тича по крехкия край на съня
    и разбива с гърди тишината.
    А аз се извръщам уплашен встрани,
    скован в страхове и тревоги…
    Какъв бог съм аз, щом не мога дори
    в сърцето си да съм свободен!

    Но ако с безмилостно, грозно лице
    съдбата поиска да страдам –
    аз знам – с голи зъби и с голо сърце
    пред мен тя ще скочи и в ада!
    А аз ще отстъпя две крачки назад,
    ще избягам далеч, ако мога…
    Какъв бог съм аз, щом притихвам от страх
    зад олтара на нейната обич!“
    (…)

  7. iliana каза:

    който знае да плаче за хората, знае да плаче и за кучетата. Преп. Силуан Атонски казва на едно място, че да откъснеш зелено листо не е грях, но все пак заболява за листото. Душата, която е познала Бога, милее за цялото творение.

  8. Дон Кихот каза:

    Няма нищо против домашните кучета, но отдавна съм се убедил, че повечето хора ги отглеждат, за да избият комплексите си и да компенсират своя дефицит на емпатия, а понякога даже пълната си алиенация от света.

  9. Дон Кихот каза:

    Пусни си Глен Кембъл и жестоката песен „Dreams of the Everyday Housewife“ –

    http://www.youtube.com/watch?v=iiWtrepZRHI

  10. Дон Кихот каза:

    Драга Илиано,

    В днешния уличен жаргон „жесток“ = готин, як и пр. Но композиторът Джим Уеб, който за мен е гениален, подхожда към темата за разочарованата, но незагубила всички илюзии домакиня с такава тънка ирония, че песента е поредният му шедьовър.

    За другите негови песни, изпълнени от Глен Кембъл, отвори моя блог:

    http://blog.360.yahoo.com/pavel_st_georgiev/

  11. iliana каза:

    „Драги Дон Кихотьо“,

    знам какво означава „жесток“ на този жаргон.

    колкото до тънкато ирония на гърба на домакинята – именно за това ми е думата…

    ще чуя и другите песни, като свърша домакинската работа 🙂

    поздрави

  12. iliana каза:

    песента не е жестока; малко е банална…(но текстът е хубав)

    трябва за баланс и някоя песен за евридейхаузмена, да огледаме явлението от всички страни:-). мъжете също пеят песни за животни.

    ако правилно разбирам връзката значи, тя е някъде в дълбините на хаузуайф синдрома, който се съпровожда от болезнени фиксации… включая домашни кучета? – тогава нека се види, че нито статията на андрей, нито песента на светла георгиева са в тая категория. но може пък и неправилно да разбирам връзката.

    а извратеното отношение към домашните любимци си е друга тема.

    поздрави:-)

  13. Дон Кихот каза:

    Уважаема другарко,

    Бих Ви препоръчал да си вземете домашна прислужница, за да се отдадете изцяло на духовни занимания.

    Слуга на Божиите слуги,
    П.

  14. Бедствие каза:

    нищо не разбрах от тая песен за домакинята. Преведох си я, но никакъв смисъл не открих.
    Ако може един бърз анализ, моля?

  15. Дон Кихот каза:

    Това е философска песен. За нея може цяла дисертация да се напише. Тя е цял вихрушка от чувства, спомени, разочарования, надежди, трагични пробождания, искри на проблясъци. Но първото условие, за да се разбере, е да си женен(а), драгa rabbit.

  16. iliana каза:

    за препоръката!

    приятелски поздрав:

    http://www.youtube.com/watch?v=Y37cWnjdhdM

  17. Дон Кихот каза:

    Ааа, това на нищо не прилича! Замерваме се с клипове като деца в детска градина вместо да прочетем още един акатист или да позвъним на Н.В.П. Николай, за да го питаме за здравето му.
    .
    Този монах е откровен будала. На негово място просто бих пресушил езерото и бих хванал рибата, за да я опържа. Върви много добре с изстудено бяло вино и пура от 4,80 лв.