Мементо мори

Две „новини“ ме провокираха да рискувам отново да ме издирват от едни комисии за едни дискриминации. Ще се въздържам от определения, които могат да прозвучат обидно, въпреки правдивостта си, ще се придържам към спокойния тон с разбираеми от всички думи, не ми се влиза пак в обяснителен режим, явно живеем в епоха, по-лоша и от комунизма. Тогава пак трябваше да си мерим думите, но не чак като днес, на маймуни ни направиха. Първият текст (ако ви се търси, гугъл ще открие по думите, които цитирам) разказва как Гърция „прави крачка към признаване на еднополовите бракове“, а вторият се нарича „5 изненадващи факта за смъртта“, като специално внимание обръщам на факт № 5. Цитирам:

„… мисленето за смъртта (в сравнение с мисленето за по-банални неща или дори за други източници на безпокойство) прави хората по-толерантни… към расистите. По-строги към проститутките… Дори прави либералите по-малко подкрепящи ЛГБТ правата.“

Искате ли да ви съобщя защо в Гърция произведоха чак такава криза, каквато никога няма да създадат в Дания например? Макар че датчаните са северен народ, а те са хора дисциплинирани и канализирани… Но мисля, че в дъното причината е друга. В най-дълбокото дъно. Заради вярата на хората е. На тъмните сили много им пречи вярата в Христос и то по гръцкия начин, защото той е древният и непроменен начин. Днес войната е за душите на хората. И понеже само Православието спасява душите, врагът на човека сътворява всякакви злини и проблеми, включително на обществено и политическо ниво. Това може да се стори абсурдно дори на един съвременен християнин, може да прозвучи даже налудничаво за „книжните християни“, но то е лично мнение и не ангажирам никого с него.

Сега с оглед на другите активни мероприятия акцията в Гърция е оставена леко на заден план, а гръцките управници, слуги на международните тъмни сили, поднебесните духове на злобата са завладели всички политически елити, това няма как да го поставя под съмнение, решават, че с тоя жест не само повече няма да ги глобяват, ами и ще си възвърнат спокойствието, ще спрат кризата. Клекнат ли за браковете между еднополови, ще им бъдат простени много неща. Защото с тази гей пропаганда демоните печелят много сладки точки във войната за душите.

Тъмните сили са реалност, те си имат свои планове, поради техните планове има войни в арабския свят и Украйна, те спускат нареждания къде да има криза и коя държава да бъде глобена поради „нарушаване правата“ на една група нещастни хора, а вие, драги телевизори, никога няма да разберете какво действително се случва, аз също не разбирам, но опитвам и съм на прав път. След Гърция наред с глоба сме ние, глобата ще принуди визуално и илюзорно управниците да кажат на населението, че са принудени и тук също ще бъдат приети странни закони относно узаконяването на съжителството между тати и тати. Но това са последствията от падението, за причините ми е по-интересно да си говорим.

В няколко книги на напредничави зоолози (Дезмънд Морис издава „Голата маймуна“ още през 1967) и биолози съм чел, че хомосексуалността не бива да се приема като болест и не е нещо, което се възпитава. Според тях, понеже имало и хомосексуални животни, та значело, че ние хората също сме се раждали с вече определена сексуалност. И нямам аргументи да споря с тях, те са прави, така е, раждаме се със сексуалност, сред животните също го има това явление. Обаче защо никой от тия „учени“ не отчита факта, че ние сме хора, човеци, създадени по Божи образ и целта на живота ни не е да се придържаме към животинското у нас, не е да живеем като животните, а напротив, да се стремим към съвършенството на Създателя си?

Не да се озверим, да се обожим трябва. Защо никой не говори за това, че в грехопадналата и покварена природа на човека са налични всички тези изкривявания и отклонения от пътя, предопределен ни от Създателя?

Хомосексуалността е присъща на човека, както са му присъщи много други неща, които го отдалечават от Създателя. Още с първото грехопадение „болестта“, грехът във формата на променено ДНК, във формата на уязвимост от всякакви вируси, навлиза в живота ни и ни се предава по генетичен път. Много ясно, че ни е в гените, в деенкато, няма спор, че всичките ни грехове са вътре у нас, заложени още много отдавна. И нашата задача тук е да се борим с човешката си природа, да я преодоляваме, да не й позволяваме да взима връх над живота ни, да не я пускаме тя да ни води, понеже ще ни доведе само до мизерия и нещастие. Нашата задача е да се ръководим от духа си. От светлата страна у нас. Светлата страна не е страната на тялото ни. Живеем във време, в което все повече трябва да се съгласяваме, че тялото е главното, че на неговите прищевки и копнежи трябва да откликваме, че е нужно да му предоставяме без ограничения всичко, което то пожелае, иначе рискуваме да бъдем наречени фанатици, нетолерантни копелета. Най-силният култ днес е този към тялото. Собственото тяло. Егоизмът вече не е на душевно, а на телесно ниво.

Съжалявам, ама се разминаваме на базисно ниво, още на кота нула тръгваме в различни посоки. И после сме много далече едни от други, за да чуете вие какво се опитвам да кажа или аз да ви разбера вас с тоя ваш култ към тялото и неговите страсти. И все повече ще се отдалечаваме.

Учените не казват нищо погрешно, хомосексуалността е вродена, но също толкова вродена за някои е и склонността към произволен секс, склонността към хазарт, алкохол и така нататък. Моля учените обаче да не ми натякват постоянно какво правели животните. Аз не съм животно. Аз съм човек. Това ясно ли е или да го обяснявам?

Учените не грешат и в наблюденията си за смъртта, но само констатират един факт, без да го тълкуват. Мементо мори – така са се поздравявали монасите в миналото. Помни смъртта. Помненето на смъртта кара човек да се замисля за настоящето, за делата си, за поведението си и това помнене е дар от съвестта, ако все още я има, ако не е съвсем потъмняла, да не би някой да отрече, че след 20 или 60 години ще напълни трапа? Един не знам да е литнал с орлите. Помненето на смъртта коригира мисленето. Ние наистина живеем като безсмъртни и това е остатък от онова време, когато сме били безсмъртни преди първия грях. Един вид психологически „атавизъм“, който свидетелства за по-ранно човешко състояние. Но помненето на смъртта води след себе си страха. Страхът от Бога е единственият оправдан страх. Той е началото на мъдростта, първата крачка от дългия път към завръщането ни, на нас – блудните синове.

Втората крачка е правилното разбиране, защото там няма търговски отношения, няма аз на тебе, ти на мене, това е нашето егоистично насилие, то говори в случая, докрай не отстъпваме от пропадналата си природата, като дори Създателя искаме да принудим към нещо, към човешката си крива справедливост. С тая паднала природа, с тия вродени несъвършенства, недостатъци и душевни болести най-добре са успявали да се преборят светиите, а нашата задача на последни в редицата е само да следваме тоя път и да се стремим да се променяме. Но това са вече други теми, макар и темата да е като цяло една. Втората стъпка е да кажеш на Христос, че Той ти е кормчия на лодката, не ти. Да пуснеш волана и да си гледаш човешката работа. Нали се сещате за ония хулигански лепенки по колите „Бог ми е навигатор“. Не, не навигатор, а шофьор е Той.
Така че разбрахме се, дори учените го потвърждават, лек за всеки крив и див либерализъм е помненето на смъртта.