Неизкоренимото



Nikolai FenerskiМоят приятел Стоянов, за когото вече съм ви споменавал какъв е биолог, еволюционист и изключително смел тип, наричах го Д. в един предишен разказ, реши да си направи ремонт у дома, защото ще дава апартамента си под наем на курортисти през лятото. И понеже някакви туристи му написали, че имат алергия към разни подови космести настилки, той реши, че ще сложи от това модерното, дето преди двайсет години го нямаше, викат му „ламинат“. И започна един голям ремонт. Махна си хубавите мокети, за да ги замени с тези плоскости. Те обаче трябва да се наредят водоравно, да са нивелирани, а за тая цел тук и там трябваше да подпъхва разни други дървении, летвички и дъски. За детската стая обаче не му достигнали тези подплънки. И понеже не обича да хвърля пари на вятъра, не поиска да си купи някакви нови материали, а отиде на село да поизрови, каквото се намери от старата къща на баба му и дядо му.

Покрай останалите подходящи летви намери и една перфектна дървена плоскост, неголяма, явно беше служила за някаква поставка. Натовари я в багажника на комбито и пое към града да си довършва ремонта. Изобщо нямаше да ви занимавам с неговата интересна личност, ако той после не беше започнал да ми се оплаква. Макар че заслужава цял роман да му се посвети този чичка неземен. Казвам ви, луд е много. Има си собствени правила за всичко в бита и битието си. Не се ръководи по никакви моди и тенденции, уважава произхода си, гордее се с миналото на рода си и предците си, затова е отявлен поклонник на руската политика и се ядосва, че и ние у нас си нямаме подобна защита на собствените интереси. По въпроса с морала е твърде приземен. Предпочита да се оставя на природата си, защото срещу природата не може да се върви според него. Затова и обяснява всяко едно действие собствено или на приятелите си чрез Дарвиновата теория, а тук-таме намесва и Фройд. Чел и недочел е малко по философските проблеми, идеалистите за него са едни големи лъжци, които най-напред се самозалъгват, а после искат и другите да им вярват на съмнителните постановки. Материалист до мозъка на костите си, той не е комунист, напротив, вярва в свободата на инициативата и бизнес начинанията му по-често са успешни, отколкото неуспешни, но най-важната им черта е тяхната оригиналност. А не е за пренебрегване и количеството им. Ако искате шантава и може би успешна бизнес идея, той е човекът за вас.

Поразказах едно-друго за Стоянов, но нали се сещате, че реалният човек, прототипът, е доста по-пъстър и комплициран от своето литературно подобие, така че се надявам друг път пак да ме вдъхнови да го разконспирирам пред публиката. Интересен тип е, спор няма. И когато неговата мания за научност, правдивост и фактологичност ми дойде в повече, избягвам да му се обаждам дори по цял месец. Цялата Църква за него например е една илюзия. Една огромна времева и пространствена психотерапия. Хората, казва той, живеят с мама и тати много дълго време. И затова са си измислили Бога, щото им трябва покровител. Но това съм ви го разказвал вече. А на Стоянов покровител не му трябва. И дори се зарича да си направи собствена църква като един вид бизнес модел на секта, където да съчетава природосъобразните си идеи с идеите си за печалба. И тук вече прекалява, разбира се, но аз го слушам с насмешка и се опитвам да разбера начина му на възприемане на тоя свят. Твърде кухо ми звучи така, както той го обяснява всичко. Твърде празно. И безцелно някак. Както и да е, да се върна на предмета. Конкретния – дъската от село. За една най-проста дъска е цялата ми днешна идея.

Замирисала му още по пътя, докато я возел отзад. Първо не можел да установи точната миризма. А има чувствителен нос. Така му е миришела винаги стаята на баба му. И сега, когато сам той е петдесетгодишен, тая миризма го връща в детството. Но се досети бързо, баба му беше вярваща жена, „набожна“, както сам я нарече, а мирисът е на тамян. Кадила си е с тамяна, държала го е върху тая дъска или някъде наблизо, може дъската да е била като подложка за иконостаса й. После Стоянов разказа как тамянът някога се произвеждал само от смолата на дърво от средното и горно течение на река Нил, но толкова много го секли за тия нужди, че дървото съвсем изчезнало от планетата и почнали да правят тамяна от иглолистни дървета. Та омирисала се дъската на тамян, а неговата атеистична душа свързва аромата единствено с баба му, която по думите му била сприхав и крив човек. Поредната ти инсинуация, Стоянов, казвам му, какво общо има вярата с характера?! А той се възмущава – как да няма, нали Христос призовава към смирение, а у тая жена смирение нямаше. След като подписа и подпечата присъдата на баба си, човекът се зае да изличи миризмата на тамян.

И почна да мие и чисти дървото. Купи си обезмаслител, напръска го и го държа да кисне в химикала не петнайсет минути, както пишеше на опаковката, а час и половина. След това я изми с почистващи препарати, сапун и каквото още се сети, само и само повече това нещо да не му мирише. Изчака дъската да изсъхне на слънце, след което я подпъхна под ламината в ъгъла на детската стая. Покри навсякъде около нея с плоскости, задъни я отвсякъде с други материали, отгоре довърши цялото покритие. И остави прозореца на стаята отворен, за да се проветрява.

Един ден след това отвори вратата на стаята. И познайте. Точно така, познахте. Това е разказ с предизвестен и много ясен предварително край. Отвътре ухаеше на тамян. Стоянов само се усмихна и нищо не успя да измисли. Нека си стои така, ще му напомня за баба му. Която била толкова проклета, ама иначе „набожна“. Така е, Стоянов, приятелю мой комплициран, някои неща са неизкореними. И необясними при това. Попива вярата в душата и тая душа каквато и да е, колкото и грешна да е, вярата си е вътре у нея, в клетките и атомите й. И чака да заухае. Понякога го прави и след много, много години.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info

Notice: Credit Card fields are disabled because your site is not running securely over HTTPS.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...