Хомосексуалният християнин


Източник: orthodoxresearchinstitute.org

Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници, нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие. И такива бяхте някои от вас; но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог. (1 Кор. 6:9-11)

 

Много гей мъже и лесбийки твърдят, че християнската вяра направлява живота им. Някои от тях поддържат мнението, че сексуалната им ориентация е дадена от Господ и че в сексуалните им действия няма нищо нередно или грешно. Тези хора считат, че не Библията и църковната традиция заклеймяват хомосексуалността, а по-скоро предубедени и враждебни хора, които мразят хомосексуалистите, волно или неволно влагат в тях погрешни тълкувания. Тези, които споделят това мнение, искат другите да се съгласят с тях. Ето защо, те полагат големи усилия техните възгледи да бъдат приети, особено сред християнските им събратя и църковните лидери.

Други хомосексуални християни твърдят, че сексуалната им ориентация не е дадена от Господ, тъй като Неговият план неминуемо включва човешката свобода и греха, но води началото си от човешката вина. Докато някои от тях не желаят или не са способни да разграничат причините за своите сексуални предпочитания и не вярват в своето опрощение; други, с помощта на това, което те наричат правилно тълкуване на Библията и точен психологически анализ, откриват източника на своята сексуална ориентация в грешки и неуспехи в семействата си и в ранното си детство, които оказват влияние на тяхната сексуална природа. Тези хора вярват, че са призовани от Господ, за да се борят с хомосексуалната си ориентация, както всички хора са призовани да се борят с греховните страсти, които откриват в себе си, чрез изцеление на причините за тяхното объркване и болест. В своята духовна борба, те се обръщат за помощ и подкрепа към своите християнски събратя и църковни лидери.

Православната позиция

Като имаме предвид традиционното православно тълкуване на Стария и Новия завет в църковното литургично богослужение, религиозните обреди, каноничните закони и живота и ученията на светците, е очевидно, че Православната църква се свързва силно с онези християни (хомосексуални и хетеросексуални), които възприемат хомосексуалната ориентация като разстройство и болест, а хомосексуалните действия -като греховни и разрушителни.

Според православно християнските свидетелства през вековете, следните библейски пасажи не оставят възможност за каквото и да било тълкуване освен очевидното:

Ако някой легне с мъж като с жена, и двамата са извършили мръсотия… (Лев. 20:13)

Затова (б.а. заради отказа им да познаят и прославят Господа) Бог ги предаде на срамотни страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено; също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда. (Рим. 1:26-27)

Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници, нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие. И такива бяхте някои от вас; но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог. (1 Кор. 6:9-11)
 
Неволни грехове

Според Православната църква не всички грехове са съзнателни и не всички греховни действия са съзнателна грешка на тези, които ги извършват, поне не първоначално. С други думи: грехът не винаги е нещо, за което грешникът е виновен в цялостен и съзнателен смисъл. Има грехове от невежество и страсти, грехове, които „действуваха в членовете ни” (Рим. 7:5), както казва Св. апостол Павел, дори против нашата рационална и съзнателна воля (вж. Рим. 6-8). Греховете, на които вярващите се позовават, когато молят Господ за опрощение, са както съзнателни, така и несъзнателни; както „волни”, така и неволни.

Има грехове, които са несъзнателни, грехове, които завладяват хората и чрез ирационални импулси, слабост на плътта, емоции и неконтролирани желания ги карат да участват в действия, които те често презират. Тези грехове са познати като грехове на страстта. Фактът, че тези грехове не са съзнателно избрани, не ги превръща в по-малко греховни. Да съгрешиш означава да пропуснеш знака, да се отклониш от правия път, да оскверниш, да нарушиш… независимо дали го правиш волно или неволно.

Изкупени грехове

Според православната църковна традиция греховете на християните са изкупени. Те са човешки същества, спасени от болестта и греха, които дяволът носи, по благоволението на Господа, чрез вярата в Иисус и силата на Светия Дух: „и такива бяхте някои от вас” (1 Кор. 6:10). Те са кръстени в Христа и изпълнени със Светия дух, за да живеят живот в Господа. Те засвидетелстват своята вяра с редовно участие в литургичното богослужение и евхаристия, чрез изповед, покаяние и непоколебима битка срещу всяка форма на грях (съзнателен или несъзнателен), която застрашава да разруши живота им.

Хомосексуалните християни са призовани в сурова битка. Тяхната борба е изключително трудна. Тя не се улеснява нито от онези, които са изпълнени с омраза и присмех към болезнения и тежък кръст, който хомосексуалните хора носят, нито от техните защитници.

Подобно на всички изкушения, страсти и грехове, дълбоко присъщи на човешката ни природа, хомосексуалната ориентация може да бъде лекувана, а хомосексуалните действия могат да бъдат преустановени. С Бог всичко е възможно. Важно е хомосексуалните християни да имат желание да се борят и да получат търпелива и състрадателна подкрепа от членовете на семействата и приятелите си, всеки от които се бори със собствените си изкушения и страсти, защото никой не е безгрешен с изключение на Господ – той дава победа по начини, известни само Нему. Победата принадлежи на смелите души, които разбират състоянието си, изправят се срещу негодуванието си, изразяват гнева си, признават греховете си, прощават на виновниците (което в повечето случаи включва техните родители и роднини) и търсят помощ, с искреното желание да бъдат излекувани. Иисус ни обещава, че „който претърпи докрай, той ще бъде спасен”, „защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота” (Мат. 24:13; 7:14).

Превод: Детелина Христова

Близки теми:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *


*

6 − 2 =

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>