Сексуалните отношения от православна гледна точка

В началото на 21 век православните християни се оказват без ориентир в една културна среда, която е постхристиянска, секуларна и чужда за съзнанието на Църквата. Никъде тази реалност не е по-очевидна, отколкото в сферата на човешката сексуалност. Сексът беше насилствено откъснат от естествения си контекст и изолиран от мъдростта и благословията на Църквата, а съвременният човек живее в „сексуално объркване”. От една страна, знаем повече от всякога за сексуалната практика и техники, но от друга – твърде малко за целта, значението и контролирането на секса във великия замисъл на Бога.

В голямата си част съвременното мислене за сексуалните отношения произхожда от сексуалната революция през 60-те години на 20 век. От нея произлизат следните погрешни идеи: сексът е жизненоважен за постигане на човешкото развитие и щастие; девствеността е състояние на нещастие и незавършеност; сексуалните нужди и инстинкти при мъжете и жените са еднакви; всеки секс е добър, стига да не наранява никого и в него да присъства любов; традиционните християнски представи за сексуалността са потиснически и в противоречие с личната свобода.

Това мислене доведе до безмерна тъга, а резултатите от сексуалната революция са очевидни през последните 30 години: висок процент на случаите на домашно насилие, изневери, венерически болести, извънбрачни бременности, аборти и разводи. Да живеем според принципите на сексуалната революция нито прославя Светата Троица, нито свидетелства за достойнството и спасението на мъжете и жените.

Ние, православните християни, трябва да знаем коя теза застъпваме и срещу коя се обявяваме против. Какво всъщност ни учи Православната църква за сексуалните отношения?

Първо, сексът не е съществен за постигане на човешкото развитие и щастие. Човечеството не е създадено заради секса. Сексуалните отношения, такива каквито ги познаваме днес, не са съществували в Рая. Адам и Ева са живели в пълно щастие без секс. Сексуалните отношения започват след като човешкият род извършва грях и бива лишен от целомъдрената си красота и Светия Дух: „Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина… Адам позна Ева, жена си; и тя зачена.” (Бит. 3:23-4:1)

Светите писания също ни учат, че когато човешкият род възкръсне в царството Господне, на небесата няма да има секс. На садукеите, чиито доводи съдържали предположението, че земните норми за брак и секс ще се прилагат и в Рая, нашият Повелител Иисус Христос отговаря: „…при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата.” (Мат. 22:30)

Че сексът не е съществен, за да водим здрав и пълноценен живот, е видно и от примера на живота на нашия Спасител Иисус Христос. Нашият Повелител е съвършено човешко същество и без да е правил секс. Той се отказва от благословията на земния брак и успешно отхвърля всички сексуални отношения, за да изпълни волята на Своя Отец, единствената храна и питие за Него. Сексът не само не е необходим, той е напомняне за загубата на духовното ни пречистване и достойнство чрез грехопадението. Сексът е създаден за добро в този паднал свят, но в никакъв случай не стои в центъра на човешкото развитие и щастие.

Девствеността е най-възвишеният начин да се живее. Целомъдрието не е състояние на нещастие и незавършеност, а най-върховен израз на любовта и отдадеността към Господа. Такъв живот е възможен благодарение на облагородяването на човешката природа чрез Въплъщението, Смъртта, Възкресението и Възнесението на Иисус Христос и на слизането на Светия Дух на Петдесетница.

Оттогава човечеството се е променило и освободило от земната привързаност. Монасите и монахините са доказателство за присъствието на Царството Господне тук на земята и знак за надежда и противопоставяне на този паднал свят. Когато Св. Атанасий Велики бил помолен да приведе доказателства, че Иисус е донесъл Царството Господне на земята, той отговорил, като посочил целомъдрениците на Църквата като безспорно доказателство за присъствието на Царството Господне на земята.

Преди въплъщението на Иисус Христос, подобно целомъдрие за цял живот било нечувано. Нашият Господ препоръчал и създал този начин на живот, който бил следван от апостол Павел. Дева Мария, св. Иоан Кръстител, почитайки светостта на брака и неговите сексуални компоненти, се отказали от сексуални отношения и осветили своето целомъдрие в служба на Бога.

Всеки, който може да прегърне този прекрасен живот, трябва да сключи брак не със земен партньор, но със Самия Иисус Христос. Дори за тези, които се радват на брака си, целомъдрието е безценен дар, който трябва да бъде пазен и предлаган като израз на любов в тайнството на брачния християнски съюз.

Сексуалните отношения са добро само когато съответстват на Божия план. Господ създаде сексуалните отношения по три основни причини: за да отхвърли блудството, да свърже съпрузите в силна връзка и да създаде условия децата им да бъдат възпитавани в прослава на Господа: „добре е за човека да се не допира до жена. Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж.” (1 Кор. 7:1-2)

След нашето грехопадение страстите ни са объркани. За повечето хора това объркване се изразява в засилени сексуални желания.

Бракът предоставя сигурно и спокойно пристанище, където да бъдат опитомени и пренасочени буйните страсти и желания. Сексуалните отношения са създадени, за да служат като „брачно лепило”. „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът.” (Еф. 6:31) Физическият съюз в половото общуване заздравява брачните връзки, посредством него съпрузите създават деца, творение и на двамата родители.

По тази причина, сексуалните отношения трябва да се състоят единствено с партньора, отреден ни от Господа. Сексуалните отношения в рамките на брака са не само благословия, но и един от основните начини да изпълним Божията заповед: „плодете се и множете се” (Бит. 1:28). Създаването на потомство е задължение на християнското семейство. То не бива да бъде пренебрегвано или смесвано с другите цели на сексуалните отношения.

Тези, които не са готови да поемат отговорността на сексуалните отношения, не трябва да се заемат с тях. Удоволствието, което сексуалните отношения носят, трябва да стимулира създаването на потомство, тъй като трудностите, присъщи на раждането и отглеждането на деца могат да изкушат партньорите да избегнат тази сериозна отговорност.

Съвременните противозачатъчни средства се прицелват право в сърцето на създаденото от Господ единство между удоволствие и отговорност, като избират удоволствието пред отговорността на раждането и наричат това „семейно планиране”. В действителност, семейното планиране е равносилно на целенасочено безплодие и като такова е било забранявано от Светите Отци на Църквата. Св. Павел пише, че омъжените жени намират своето спасение във и чрез раждането.