Беседа на Преображение Господне

Днес, братя и сестри, е Празникът Преображение. Какво е казал Господ Христос на хората на днешния ден? Каква истина? Какво им е открил посредством днешния свят Празник? Днес Той е показал, че е Богочовек, показал е това на планината Тавор, като се преобразил пред Своите ученици. Лицето Му заблестяло като слънце, и по-ясно от слънцето. Дрехите Му станали бели като сняг, апостолите паднали ничком от тази велика Божествена светлина – от чудото, от това велико и свято тайнство (Мат. 17:6). 

 

Вижте, Той открива Своето Божество! Казва, че е Бог. Той, Когото хората смятали за учителя от Назарет, за сина на Йосиф и Мария, за дърводелеца. Вижте, Той изведнъж показва Себе Си като Бог и разкрива, че в Своето тяло е вместил цялата Божествена сила, цялата Вечна Божествена Истина. Целият Бог се е вместил и се е въплътил в малко човешко тяло. Какво велико и свято тайнство, братя! И всичко това не е случайно. 

 

Защо Господ е станал човек? И защо Господ на днешния ден се е преобразил? За да покаже пътя на нас, хората. Да покаже, че това е пътят на нашето тяло, на нашето малко човешко тяло, което ние често не смятаме за нищо. Земна кал! Да, кал, но в тази кал живее божествена душа, Божи образ, Божие подобие. Това е човекът! Човекът е Божи образ на земята, Божие подобие – и Господ е дошъл в този свят, за да се преобразим ние, хората, за да преобрази образа, който е в нас. Какво е станало с този образ? Господ ни е сътворил по Свой образ, по Свое подобие (Бит. 1:27), а хората се стремят към греха. 

 

А какво е грехът? Черен катран; грехът е чернилката на ада! И човек държи греха в своята боголика, богообразна душа, и така замърсява душата си с черния катран и погубва Божия образ. Не се вижда, че човекът е божествено същество, не се вижда, че душата е Божие подобие, всичко е оцапано с тинята на страстите, с различни черноти. Почерняла е човешката природа, почернял е Божият образ в човека. Посредством греха човекът е започнал да боядисва душата си като образ на дявола. Защото грехът, братя мои, винаги е образ на дявола. И когато ние обичаме греха, когато го държим в себе си, тогава, вместо Божия образ, желаем образа на дявола в своята душа. Върху Божия образ, който е в нас, ние наслагваме мрачния и смраден образ на дявола. 

 

В дивните църковни песнопения се казва, че Божият образ в нас е изтлял от греха в човека. Изтлял е от греха в човека! Както ако имаш снимката на някой свой прародител, която се е повредила от времето, от влагата и мухъла, и изобщо не можеш да познаеш лицето на нея. Така става и с човешката душа: изтлял в греховете, Божият образ в нея не се познава. 

 

А Господ е дошъл в този свят, за да снеме тази нечистота от Божия лик в нас, да преобрази този образ, който се валя в греховете, да му даде божествена сила, да го умие с божествена светлина и да ти каже: виж, Марко, виж, Йоане, виж, Петре, виж и ти, Юлиана: ти имаш Божия образ в душата си, ти си Божи образ на земята! Внимавай как живееш! Ти си малко божество в този свят, на тебе Бог е дал онова, което не е дал на нито едно творение. 

 

Но какво е Божието в човека, в какво се изразява? В разума, в ума? Първо в това. Ние сме получили от Бога великия дар на ума и разума – и нашият разум е образ на Божия ум, нашата свободна воля е образ на Божията воля; нашата доброта, нашата любов, всичко това е образ Божи. Човек със своята доброта показва онази божествена доброта, която е Божи образ в неговата душа. Човекът, пазейки този Божи образ, показва, че той наистина е изпратен в този свят, за да служи единствено на Бога, Който го е сътворил боголик. 

 

И ние, хората в този свят – за какво живеем? Живеем, за да очистим своя ум… ума, който е изтлял в грехове, ума, който тлее в гордост. Хората си въобразяват, че са много мъдри, много учени и забравят за Бога, а това всъщност е онзи страшен грях, който разрушава ума. Безбожието, неверието и безверието означават, че човешкият ум се е развратил, разтлял се е, престанал е да бъде Божи образ. А Господ е дошъл в този свят, за да обнови човешкия ум, да преобрази образа на човешкия ум, да го върне към Божието подобие; да го направи истински Божи образ и в него да има божествени, чисти мисли. 

 

Човешкото сърце. Да, и то е сътворено по Божи образ, по Божие подобие. „Чистите по сърце ще видят Бога”, казва Спасителят (Мат. 5:8). Да, а нечистите по сърце кого виждат? Дявола! Защото, докато не очистиш сърцето си, ти не можеш да видиш Бога. Обикновено безбожниците имат нечисто сърце и не виждат нищо божествено в себе си. А Господ е дошъл в този свят и ни е дал всички средства да очистим своето сърце от всеки грях, та с чисто сърце, като с чисто око, да видим Бога в света и в себе си. 

 

Господ е дошъл в този свят, за да ни даде средства и сили да преобразим себе си: ако посредством греха сме станали дяволообразни¹, да станем боголики. А грехът това и прави. Когато омразата се засели в твоята душа, в тебе е влязла някаква страшна мътилка. Когато държиш омраза в сърцето си, ти трупаш кал върху Божия образ, който е в душата ти. Това прави и гордостта, това прави и сквернословието, това прави и сребролюбието, и похотта – и всеки грях, всяка страст. Всички грехове, всички страсти обезобразяват Божия лик, който е в нашата душа, осакатяват Божия образ, който е в нас. 

 

Господ иска от нас да променим себе си. Как? Чрез светите добродетели. Когато гордостта помрачава Божия образ в човека, то евангелското смирение със своята светлина умива от душата всичката гордост. Какво са светите добродетели? Какво е вярата, какво е любовта, какво е молитвата? Това са, братя мои, божествени сили, изливащи се от нашето Слънце, от Господ Христос; и тези Божествени сили, тези струи божествена светлина умиват нашата душа. Както когато искаш да умиеш тялото, ти го миеш с вода, така и душата се умива с божествена светлина, с Христовата Светлина. 

 

Ти питаш: къде е тази светлина? Ето, тя е във вярата. Какво прави вярата с тебе? Вярата в Господ Христос ти отваря и този, и онзи свят. Човекът християнин знае, че над него стои вечният живот, Царството небесно. А невярващият човек, безбожникът, не вижда нищо над себе си, не вижда онзи свят, не вижда вечността, не вижда горе над себе си вечното небесно Царство, не вижда, че той е призван да отиде в това Царство със своя живот на земята. Така човекът, имащ Христовата вяра, променя цялото си същество, става и се чувства вечен, чувства се безсмъртен. 

 

Молитвата – каква струя божествена светлина! Какви лъчи божествена светлина! Светлината на твоята молитва умива душата ти от всеки грях, от всяка страст и ти се обновяваш. Свети апостол Павел пише на нас, християните, и казва: „Отхвърлете ветхия човек” (Еф. 4:22). А кой е този човек в нас? Той казва: ветхият човек в тебе е изтъкан от твоята омраза, злоба, гордост, гняв; от твоето сребролюбие, осъждане, сквернословие. Ето, това са онези тъмни сили, принадлежащи на ветхия човек в мене и в тебе. И той ни заповядва: „Облечете се в новия човек” (Еф. 4:24). 

 

А какъв е този нов човек? Новият човек е онзи, който, както казва светият апостол, се уподобява на Христа Бога, на Божия облик. Труди се да уподоби душата си на Господ Христос, Който заради това е станал човек. Затова апостолът казва: „Облечете се в новия човек!”Как? Чрез светите добродетели: любов, молитва, пост, смирение, кротост, търпение; с това се създава новият човек в нас, с това се обновява Божият образ в човека. 

 

А човекът е в този свят, братя, за да изпълни себе си с Божествени сили, да изпълни себе си с Бога. Затова сме сътворени богообразни. Господ ни е изпратил и поставил в този свят, за да изпълним и тялото, и душата с божествените сили, да живеем за Бога и чрез Бога, да излъчваме Бога. На днешния ден Преображение Господ е показал Своето тяло през завесата, показал е, че в Него живее непристъпната божествена Светлина, която заблестяла от Него по-силно от слънцето, както се казва в Светото Евангелие. Така всеки човек трябва да изпълни себе си с божествени сили, с помощта на светите добродетели, с помощта на светите Тайнства, на светото Причастие. 

 

Когато приемаш свето Причастие – ти приемаш целия Бог! Какво трябва да излъчваш от светото Причастие? Трябва да излъчваш Бога²; да бъдеш богозрачен, да изливаш от себе си божествена светлина, да прогонваш от себе си всяки грях, защото грехът е тъмнина и мрак; непрестанно да умиваш душата си с божествена светлина, да очистваш ума си с божествената светлина на светото Причастие. Ти със сигурност ще очистиш своя ум така, че той да излива от себе си само чисти мисли, чисти сърдечни желания. Умий своето сърце с божествената светлина, и то ще произвежда само свети желания, благородни, добри желания, и няма да дава място на недобрите чувства и разположения. Затова бди над себе си, всеки ден се труди все повече и повече да се изпълваш с божествена светлина. А това ще правиш, изпълнявайки заповедите на Господа Христа, живеейки според Неговото Свето Евангелие. Ето, ти си твърде горд, надменен, тщеславен – това е мрак, това е помрачение, тук вече си осакатил Божия образ в себе си. Прегърни евангелското смирение, то е пълно с Божията светлина. 

 

Днешният Празник е празник на всеки християнин, той е напомняне. И още, той е източник на сила! Защо всяка година празнуваме Христовото Преображение? Заради себе си, заради самите нас. Славейки Господа, ние на днешния велик и свят Празник получаваме от Него божествена светлина, Божия благодат, за да се преобразяваме непрестанно. А ние преобразяваме себе си, когато очистваме душата си от греховете, които са в нас. Всеки грях, както казах, е малък образ на дявола, малък лик на дявола. А ако задържиш греха в душата си, или, не дай Боже, се влюбиш в някои грехове и страсти – о, тогава на какво прилича твоята душа? Вгледай се малко по-внимателно, вгледай се в своята душа – и ще видиш, че тя прилича на дявола. 

 

Господ да даде на всеки от нас сила, мощ и любов, за да очистваме себе си от тази дяволска, адска кал, да се спасяваме от това действие на адските сили. В една дивна църковна молитва, която се чете преди свето Причастие, се казва: „Ето, аз станах вместилище на дявола³, моето сърце стана вместилище на дявола”. Как е станало това? Грехът действа⁴ в твоето сърце – ето, то е вместилище на дявола! Когато не се боиш от тези грехове, например сквернословиш, и не се трудиш да се излекуваш от този навик, от тези гнусни, скверни думи, тогава ти какво правиш? Какво правиш? Ти изобразяваш дявола в своята душа, а си призван да приличаш на Бога, да се уподобяваш на Бога. 

 

Цялото Евангелие на Господ Христос, братя мои, не е нищо друго, освен уподобяване на Бога. Великият св. Григорий Нисийски казва, че „християнството е уподобяване на човека на Бога”⁵. Това е цялата работа на християнина на този свят: да правиш всичко, чрез което да се уподобиш на Бога. И Евангелието ни дава тези сили, тази мъдрост, това знание, та действително да се преобразяваме от сила в сила и да се уподобяваме на Бога. И ето, днешният свят празник, който празнуваме сега е източник на тази сила. За да се трудим и ние да обновим своя образ, изтлял в грехове, да го обновим чрез светите добродетели, и на първо място чрез покаянието. 

 

Вижте, покаянието е чуден художник, който заличава греха в тебе, заличава всички грехове и рисува в душата ти образа на Господ Христос, докато не го изрисува напълно; докато човекът не стане изцяло христолик, а той е създаден, за да стане такъв. Господ му е дал Своята сила, напускайки (при Възнесението) този свят. Всяка човешка душа е христолика. Всеки човек е христолик още от своето раждане, всеки човек е христоносец. Затова Господ е дошъл и е станал Човек в този свят, та и ние да обновим този лик в себе си, да го изпълним с божествени сили и да светим чрез Бога, да живеем чрез Бога в този свят и на онзи свят. Защото, живеейки чрез евангелската истина, която е вечната Истина, и сами ставаме вечни. Ето образите на вечността в твоята душа: Божествената Правда, Божествената Любов – всичко това е вечно. Божественият Вечен Живот, който Господ дава на нас, християните, на тебе и мене. 

 

И ние, чествайки днес чудния Господ Христос и Неговото Преображение, всъщност честваме новия човек: защото истински човек е само Господ Христос – Богочовекът Христос. Истински човек е онзи, който е богообразен, богоподобен. Истински човек е само този, който е изпълнил и тялото, и душата си с Бога, с божествените сили. И който живее за Бога и заради Бога в този свят, отива в онзи свят като Божи син. 

 

Нека благият Господ, по молитвите на Пресвета Богородица, на светите апостоли и на всички светии, да ни помага да се освободим от всички наши грехове и страсти, да разкъсаме всички тези черни образи на дявола в нашата душа, и да обновим Христовия лик; да светим чрез Бога в този свят; да живеем чрез Него и в този, и в онзи свят, и винаги да Го славим като Единия Истинен Бог и Единия Истинен Човеколюбец, дал на човека безсмъртие и вечен живот, вечно блаженство през всички векове. Амин. | www.svetosavlje.org.

 

1.В оригинала: „ђаволики” – т. е. „лик, образ на дявола”, в противоположност на: „боголики”. – Бел. прев.
2. В оригинала: „Богом да зрачиш” – т. е. „да излъчваш Бога” или „да светиш, да сияеш чрез Бога” – Бел. прев.
3. Букв.: „работилница на дявола” – Бел. прев.
4. Букв.: „работи в сърцето” – Бел. прев.
5. Беседа на св. Григорий Нисийски „За сътворението на човека”. – Бел. ред.